Тайните на муромските кръстове
След атеизма, който се превърна във всеобщо общение с вярата, повечето православни започнаха да носят нагръдни кръстове. Не всеки знае за такива светилища като реликварни кръстове.Мнозина дори не знаят колко голяма е тяхната сила. Но още преди век и половина нашите предци са ценели тези християнски реликви повече от златото и са ги пазели грижливо. В Муром и Владимир има няколко кръста, които не само имат специална чудотворна сила, но и имат своя собствена история. Някои от тайните на кръстовете ще ни разкрие Муромският местен историк, историк, изследовател Елена Лякина.
Камък от гроба на Богородица
Людмила Кузнецова, vlad.aif.ru: - Елена Алексеевна, какви са видовете кръстове?
Елена Лякина: - Кръстове-реликварии (енколпиони) се появяват на Земята в зората на християнството. Именно в тях светилища и части от мощите на светци са пренасяни от Светите земи и библейски места в други страни. Тези артефакти са направени по специален начин - от 2 отделни половини, вътре в които са направили малка вдлъбнатина, където са били поставени едно или повече светилища. Първоначално те са били малки - годни за носене, съхранявани в семейството и предавани от поколение на поколение като запомнящ се амулет. По-късно храмовете започват да правят големи реликварии - преносими кръстове, използвани в християнското богослужение. Вътре бяха направени няколко „гнезда“ наведнъж за различни светилища. Смятало се, че имат специални сили. Например Кийският кръст, направен по поръчка на патриарх Никон, пази мощите на 108 светци в продължение на няколко века. В прочутия, но вече изгубен кръст на Ефросиния Полоцка са положени частици от Кръста Христов, опръскан с кръвта на Спасителя, камък от гроба на Богородица и много други светини.
Реликвариите са „дошли” на българската земя отВизантия след приемането на православието. Дълго време в княжеските и болярските семейства съществува следният обичай: в знак на родителска благословия, след навършване на пълнолетие, най-големият син получава от баща си колан, шапка и нагръден кръст-реликварий. Запазен е кръстът на болярите Нащекин, който се е превърнал в едно от основните светилища на Валаамския манастир. Този дъбов реликварий с фалангата на пръста на Свети Пантелеймон Лечител е изработен още през 14 век. В продължение на много векове светинята защитава болярския дом от войни, опустошения и царска немилост. През 2004 г. семейството го предоставя на Българската православна църква.
Изпълзя от епидемията
Л.К.: - Сигурно има много такива чудотворни кръстове из цяла България?
E.L.: - Да, включително в Муром. Много хора знаят за Сретенския кръст. Той помогна да се освободи града от чумата. Гражданите се молеха на Господ Бог, молейки за помощ за милост, но епидемията не отслабна и хората умираха всеки ден със стотици. Във видение на един благочестив старец беше разкрито, че за да бъде спасен, е необходимо да се намери древен голям дървен кръст в катедралата, разположен сред полуразрушените части, и с него да обиколи Муром. Гражданите се подчинили на думите на стареца и организирали религиозно шествие. Когато кръстоносците стигнаха до Сретенското езеро, болните буквално изпълзяха тук, след като се помолиха на светилището пред всички, получиха изцеление. Бедата отмина. В памет на това събитие на това място е построен параклис и в него е поставен кръст, а улицата е наречена Виползовая. По-нататъшните епидемии от XVIII-XIX век в Муром не прераснаха в мащабно бедствие. Смята се, че благодарение на чудотворната сила на Сретенския кръст.
Основната светиня на Троицкия манастир в Муром е чудотворният Виленски кръст, който се съхранява там почти от първия ден на основаването на манастира.
Историята на този артефакт е описана в„Приказката за Виленския кръст“ през 17 век с участието на Тарасий Борисов, създателят на Троицкия манастир. Той също стана един от героите на историята.
Легендата разказва, че младият болярин Василий Микулин случайно участва в превземането на град Вилна (Вилнюс) през 1657 г. Там, в една от разрушените църкви, той намери скъпоценен сребърен кръст-реликварий. Те не придадоха голямо значение на откритието, но след като се върнаха у дома, гласът на Бога започна да му провъзгласява „в сънно видение“, така че този кръст да бъде отнесен в град Муром и предаден на Богдан Цветной (Тараси Борисов), за да го постави в нов манастир, построен от него. Василий се поколеба и нямаше време да занесе кръста в Муром. И тогава имаше нова кампания - имаше война с кримските татари. В битката той е пленен. Болярският син чакаше мъчението и унижението на робството, но чудотворният кръст помогна.
Л.К.: - Този, който намери във Вилна?
Е.Л.: - Той е. Василий се молеше със сълзи кръстът да го избави от мръсните ръце и се разкайваше, като молеше за прошка за непокорството си. Преодолял страха и повярвал в помощта на кръста, болярският син решил да избяга. Изпратиха го след него, но кръстът помогна да се избегне залавянето. Татарите минаха покрай Василий, без да го забележат.
Дълго скитайки из степите, търпяйки лишения, хранейки се с трева и корени, той най-после стигнал до българската земя, Василий Микулин веднага отишъл в град Муром, намерил Тарасий Борисов, дал му животворящ кръст и разказал своята чудна история.
С течение на времето, като остарял, той взел постриг в манастира Благовещение.
Виленският кръст се съхраняваше в Троицкия манастир и се почиташе като чудотворна светиня. За него направиха щампована гънка с изображение на основните православни дванадесети празници. През дългата си история Виленският кръст се е превърнал в пазител на реликви35 светци. До 1917 г. на големи празници духовниците пренасяли светинята в домовете на видни граждани, където се извършвали молитви. Считало се за голям успех, ако кръстът посети къщата. След службата семейството не беше докоснато от нещастие и нещастие цяла година.
През 1922 г. манастирът е затворен, кръстът е прехвърлен в Муромския исторически и художествен музей. Няколко десетилетия светинята се съхранява в музейни фондове. През 1994 г. Виленският кръст се завръща във възродената църква Троица.
Л.К.: Има много и различни легенди за чудесата, извършвани от чудотворни кръстове.
E.L .: - Една от тях е историята на "Кралския" кръст, който се намира в манастира Ганина Яма. Този реликварий от 2 излети златни плочи съдържа частици от мощите на повече от 40 светци, както и частица от Животворящия Кръст Господен и частица от мантията на Пресвета Богородица.
Още в началото на 18 век е направена по поръчка на княз Шаховски и е предназначена за подарък на император Петър I. В продължение на няколко века светинята се съхранява в семейство Романови, а последният й собственик е великата княгиня Елизабет Фьодоровна, основателката на Марфо-Мариинския манастир. Преди да бъде арестувана, принцесата предава мощехранителницата на една от монахините на манастира, монахиня Серафима. Тя, въпреки всички проблеми и трудности, успя да запази чудесната светиня. В края на 60-те години на миналия век монахинята разкрила поверената й тайна на своя духовен отец свещеник Григорий, който станал и следващият пазител на кръста. И преди няколко десетилетия неговите потомци предадоха кръста на новия манастир на Царските страдатели в Ганина Яма, основан на мястото на унищожаването на кралското семейство. Почти веднага този кръст стана известен с чудесата си на изцеление. Най-известният е свързан с дете, развило остеомиелит след ухапване от куче. След прилагане накръст, тежките последици от болестта преминаха почти без следа.
Л. К.: - Известно е за чудотворното връщане на Виленския кръст.