Таня Гротер и вълшебният контрабас - четете онлайн безплатно
Таня Гротер и магически контрабас
(Таня Гротър #1) Глава 1
БЕБЕ В КАЛЪФ В една ярка есенна утрин, когато всичко в света изглеждаше пронизително и безобразно щастливо, а листата на дърветата блестяха, сякаш бяха обсипани със златни листа, висок прегърбен мъж в сиво палто излезе от входа на многоетажна сграда на Рубльовското шосе.
Казваше се Герман Дърнев, беше директор на фирма за чорапи втора употреба и баща на едногодишна дъщеря Пипа (съкратено от Пенелопе).
Спрял под навеса на входа, Дърнев се огледа неодобрително. Слънцето, чието кръгло лице беше плоско като палачинка, се припичаше на съседния покрив, сякаш мързеливо и се чудеше дали да се издигне още, или все пак да слезе. Жена в оранжев гащеризон се беше облегнала на купчина листа недалеч от входа и гледаше през отворения люк. Профилът й беше правилен, с гръцки очертания, а медночервената й коса беше настръхнала по такъв начин, че неволно я караше да мисли за змии. В люка някой яростно човъркаше и бучеше. Напомпани врабчета кълвяха нещо по тротоара, енергично, като гумени топки, отскачаха от минувачите.
Но на Герман Дърнев не му пукаше за цялата тази красота. Времето и като цяло природата го интересуваха само колкото да реши дали да вземе чадър със себе си или е време да сложи зимни гуми с шипове на колата.
Погледна часовника си и извади кутия хомеопатия.
- Грубостта е някакво слънце! Едно две. И няма да го плюете. Дори и да избледнее напълно. Може ли някой да е в работно настроение в ден като този? Пет шест. Рано или късно определено ще имам язва. Или вече е там. Седем. — измърмори той, като броеше топчетата и ги слагаше под езика си.
Когато топкитеразпръснат, Дърнев се замисли добре и си каза:
„Е, сега определено ще живея до вечеря, ако не получа отравяне на кръвта от нова мазилка.“
Разбира се, Дърнев нямаше представа, че е следен. От козирката на входа го гледаше голяма отвратителна на вид птица - мрачна, разчорлена, с дълга, гола шия, по която почти нямаше пера. В човката си птицата държеше снимка, изрязана от списание, от която гледаше. да, това беше същият - Герман Дурнев, сниман заедно със съпругата си Нинел и дъщеря си Пипа на изложбата "Международни тиранти" във Всеруския изложбен център.
От време на време птицата спускаше снимката върху тенекиен лист и започваше разяждащо да сравнява истинския Дърнев със снимката. В същото време от клюна в картината капеха отвратителни зеленикави бучки слуз.
Човек може да си представи колко би бил изумен Дърнев, ако случайно вдигна глава и погледна кой седи на козирката на верандата. Герман Никитич обаче не беше от тези, които обръщат внимание на птиците, освен ако, разбира се, не е варено пиле, което лежи в чиния пред него. Освен това в момента хитрият ум на шефа на Second Hand Socks беше зает да решава как да разчисти два вагона използвани носни кърпички под прикритието на стоки за деца.
Дърнев слезе от верандата и като стъпи на едно възхитително яркожълто листо, се завъртя няколко пъти на пети с явно удоволствие. По този начин,