Техника на бягане на дълги разстояния
Техниката на бягане на дълги разстояния е различна от техниките на другите лекоатлетически дисциплини. На първо място, тази концепция предполага овладяването на такива рационални движения, които биха позволили постигане на максимална ефективност и високи резултати при бягане.
Важен елемент в техниката на бягане на стаера е движението на краката. Леко свит крак се поставя еластично на земята с предната част на стъпалото и след това се спуска до цялата повърхност. Тоест кракът на бегача трябва да бъде поставен внимателно, както прави котката. Мускулите на стъпалото и подбедрицата участват активно в отблъскването.
Бутащият крак трябва да е прав при оттласкване. И бедрото на другия крак в този момент се изнася напред, за да увеличи максимално следващия тласък. В този случай е необходимо да се спазва ъгъл на наклон от приблизително 50 градуса.
Също такатехниката на бягане на дълги разстояния включва интензивна работа на ръцете на спортиста. Ъгълът на сгъване на лакътя трябва да бъде по-малък, отколкото при други дисциплини. По време на движението ръката се извива навътре и, сякаш хващайки въздуха, се придвижва към средата на тялото.
При висока ръчна работа честотата на стъпките се увеличава и съответно се увеличава скоростта на движение на оставащия. За разлика от другите бягащи дисциплини, при този вид бягане тялото на състезателя трябва да е в изправено положение с лек наклон напред. Това от своя страна гарантира ефективността на правилната работа на краката.
Поради умора към края на дистанцията, някои спортисти могат да наклонят тялото назад. В този случай силата на отблъскване е насочена повече нагоре и следователно такова положение на тялото на тялото не допринася за ефективността на бягането, техниката се влошава.
В края на преодоляванетобегачите на разстояние обикновено изпълняват завършващо хвърляне (спурт). Средно дължината му, в зависимост от разстоянието и възможностите на спортиста, варира от сто и петдесет до двеста метра. На този етап е необходимо леко да увеличите наклона на торса напред и да работите по-активно с ръцете.
Идеята за правилното бягане на дълги разстояния също включва знания за моделите на дишане на оставащите. Идеалният вариант е пълната координация на дишането с работата на ръцете и честотата на стъпките. Използването на тази техника ви позволява да поддържате равномерен ритъм на дишане, както и да елиминирате възможната липса на кислород при преодоляване на разстоянието в последните обиколки. В този случай коремното дишане е по-ефективно, което подобрява кръвообращението.
В допълнение към горните фактори, които влияят върху високите резултати на оставащия, техниката на бягане на дълги разстояния включва развитието на издръжливост, скорост и тактическо обучение.