Технология и изчисления
2 ТЕХНИЧЕСКА И ТЕХНОЛОГИЧНА ЧАСТ
2.1 Характеристика и анализ на технологичните показатели за развитието на Илкинското находище
Проектът за разработване на нефтеното находище Илкинское е изготвен през 1979 г. от БашНИПИнефт, а през 1980 г. започва разработката на находището.
В началния етап е трябвало да се развива в режим на естествено еластично водно налягане, а от 1985 г. с поддържане на налягането в резервоара чрез инжектиране на вода. Инжектирането трябваше да се извършва от водни кладенци при налягане от 3 до 6 MPa. Предвиждаше се да се изпомпват средно 52,06 хил. м3 вода годишно. Наводняването трябваше да започне в северната зона, а в южната беше отказано въвеждането в експлоатация на инжекционни кладенци поради местоположението на тази зона в природозащитна зона. В северната част на находището инжекционните кладенци трябваше да бъдат разположени по аксиална система, където има десет производствени кладенци на инжекционен кладенец.
В развитието на Илкинското находище се разграничават няколко етапа на развитие на находището.
Първият етап, началният етап (1980-1990 г.) се характеризира с интензивно увеличаване на добива на нефт и увеличаване на инжектирането на вода - това е периодът на активно сондиране на находището и развитие на системата за крайно наводняване. До края на етапа кумулативният добив на нефт достигна 318,2 хил. Тона, водността не надвишава 8%.
Вторият, основен етап (1991-1995 г.) се характеризира с постепенно увеличаване и стабилизиране на добива на нефт. Тези промени се дължат на мерки за развитие на системата за прикрайно и точково наводняване. Към края на етапа кумулативният добив на нефт достигна 628,3 хил. тона, водността на добива се увеличи до 12%.
От 1996 г. полето навлезе в късен етап на развитие, характеризиращ се с нискадебит на работещи кладенци, интензивно напояване на продуктите и значителни промени в показателите за развитие във времето. [2]
Анализирайки графика за развитие на Илкинското находище за 1997-2012 г. (динамиката на показателите за развитие е показана на фигура 2.1), може да се каже, че максималното производство на нефт и течности през този период е отбелязано през 1999 г., след което има постепенно намаляване на производството на нефт и течности. Това се дължи преди всичко на развитието на находището.
През 2002 г. добивът на нефт е 19,6 хил. т. Това се дължи на намаляване на изтеглените течности и обемите на инжектиране на вода поради увеличаване на обводнеността в производството на кладенци. Впоследствие се наблюдава увеличение на производството на нефт и течности. Причината е преобразуването на четири производствени кладенци в инжекционни в периода 2006-2012 г. и използването на технологии, които увеличават добива на нефт от резервоарите в периода 2010-2012 г. Целта е да се увеличи налягането в резервоара, да се промени посоката на филтрационните потоци в резервоара с включването на застояли зони в развитието.
През анализирания период производството на течност не надвишава обема на инжектираната вода. Фигура 2.1 показва, че кривите за производство на флуид и инжектиране на вода се държат почти паралелно, т.е. с увеличаване на инжектирането, възстановяването на флуида също се увеличава и, обратно, поради което налягането в резервоара не се променя много през целия анализиран период и е средно 12,5 MPa.
Някои показатели за състоянието на развитие са показани в таблица 2.1.
Таблица 2.1 - Технологични показатели за състоянието на разработката