Telle est la vie
„Ах, сър, не гледайте толкова строго!“ (Р. Юриева)
ТЯ: Ах, сър, не гледайте толкова! Погледът ти е остър като кама. Не мога да отговоря иначе, Не ми е писано да стана твоя, нали.
Гърбът е изправен в нервно очакване, Спокоен глас, но звъни като стомана, Статуя в люлякова мъгла, Само тъга пръска в очите на големите.
Разлята е с отрова от пирен По струните на нежна трепетна душа... Какво щастие да стоиш до любимия! Каква болка е да го смяташ за непознат...
Защо бързо в моята цветна градина Твоят сладострастен вятър избухна? Защо, в обичайния звезден час на полунощ Смело откраднах съня и спокойствието си.
Ах, сър, не изглеждайте толкова тъжни, Не ме оставяйте да се удавя в любовта ви! Сватбеният химн няма да звучи над нас: Не съм свободен, сър ... se la vie ...
ТОЙ: Извинете, госпожо, какво правите? Как да те гледам с укор. В края на краищата, познавайки те, друг изобщо не очаквам - Няма да те безпокоя с разговор. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Не си свободен, знам-telle est la vie*.. Защо погледът ти е толкова тъжен? Скърби за несбъдната любов, Или за свободата Ти си тъжен, тривиален. И защо лагерът ти е толкова напрегнат? И гласът, като стомана, звъни, къса се. И гърдите се надигат от вълнение, Но вентилаторът. Вентилатор. Той те предаде. - Отворено ветрило - означава любов. И е с лице към мен. Въпреки че разбирам, обречен съм, Но няма да отстъпя. И нека строшат над мен меча, Но аз ти признавам, Че няма по-сладко за мен, От това да бъда с теб през цялото време! Нека мирянинът се пръска с отрова От завист. Или от злоба- Всичко ще дам, само погледът ти да не е такъвтъжен. Но- сватбения звън няма да се чуе, Въпреки че аз пея химна на любовта. Не си свободен. Telle est la vie. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Няма да изразя тъгата си: Вие сте женен. Е, такава ми е съдбата!- Опитах се да ти пиша, но не ми отговори, Отне ми последната надежда. ТЯ: Не съм писала. Борех се тайно Със себе си, с мечтите и съдбата. Страхувах се да хвърля поглед, дори и случаен, на вашия портрет и писма. Фатален онзи ден, който ни срещна небрежно в парка на алеята на планинската пепел. как дните летят скучно, безкрайно! слято с меланхолия, дъждове в един ден. повярвайте ми, и аз страдам, сър, фенът ми ви издаде тайната ми. но ще бъда верен на стеснения век. та, както искаш, до небето е ясно.
ТОЙ: О, да. Не е в нашите правила Да говорим за чувства за показност. Не беше волята на небето, И татко, че съпругът ти е скъп, Въпреки че е много по-възрастен от теб на възраст - Ще ти кажа без разкрасяване, Бях женен за теб. Е, не се обиждам. Няма да спра да ти се възхищавам! Ще чакам! Повярвай ми, няма да се уморя.
ТЯ: Ще ме топли в есенния час Твоят нежен поглед, думи на любов. Но нашият пролетен час ще дойде, Той, който ни даде светлината на зората) Междувременно, скъпи мой рицарю, Не ме измъчвай повече. Дай ми сила Предпочитам да те забравя. За нас няма отговор: да бъдеш - да не бъдеш.
*telle est la vie..- se la vie (френски (такъв е животът)