Теоретични основи за изследване на доброволците, Съвременни концептуални подходи към изследването
Основата на фундаменталното разбиране на доброволчеството се крие във философските знания. Като правило, философският подход насочва изследователите към онтологичните и епистемологичните основи на дейността на доброволците, позволява им да обяснят моделите на тяхното съществуване и осъзнаване на тяхното целеполагане, търсенето на смисъла на живота, свързан със свободата и моралната дейност, самоусъвършенстването на индивида.
Необходимо е да се обърне необходимото внимание на нормативно-правните аспекти на регулирането на доброволчеството и правния подход към него. Неговият предмет са нормите, които съставляват правната основа за благотворителна и доброволческа дейност, както и практиката на тяхното прилагане. Правният подход позволява да се определи статута на субектите на доброволческата дейност, да се подчертаят онези аспекти на тяхното взаимодействие, които се нуждаят от законодателно регулиране в определени териториални граници. При анализа на правните аспекти на изследваното явление се оценява естеството на конструкцията на законодателството, уреждащо положението и дейността на доброволчеството в различни страни, се изследва приемствеността на международните норми, както и характеристиките на регионалното и местното законотворчество. Особено внимание се отделя на изучаването на правоприлагащите практики в различни страни.
Педагогическият подход към доброволчеството е да се разглежда като: един от ключовите елементи на възпитателния процес на подрастващото поколение; механизъм на социализация; технология на професионалното обучение или образование; неразделна част от сферата на възпитанието и образованието, където се формират основните качества на човека. Осъществява се чрез оценка и технологизиране на доброволческите практики на юноши и младежи, широко представени в България, насочени както към разясняване на вътрешнитепедагогическият потенциал на самото доброволчество и изследването на педагогическата специфика на обучението на доброволци, както и включването в педагогическия и образователен процес на различни образователни институции, свързани с това явление.
Психологическият подход позволява да се разкрият структурните и съдържателни характеристики на доброволната дейност чрез оценка на нейните структурни елементи, анализ на тяхното функционално натоварване чрез изучаване на предмета на тази дейност и нейната дейност. Тя е насочена към анализиране на предметното съдържание на дейността и оценка на доброволеца като неин субект, с акцент върху неговите личностни позиции и вътреличностни механизми. На психологически анализ са подложени мотивите, целите и целите на дейността на доброволеца, субективните представи за нейните резултати, текущите условия за нейното изпълнение, сред които най-важни са начините за постигане на целта.
Говорейки за социокултурното разбиране на доброволчеството като културен феномен, трябва да се има предвид неговата ценностна основа. В тази връзка интерес представлява аксиологичният подход към разглеждането на доброволчеството. Той има за цел да обясни ценностния характер на доброволчеството, което се проявява в ценностите на доброволчеството на лично, общностно и обществено ниво. Този подход ни позволява да разгледаме не само ценностите на доброволчеството, но и самото доброволчество като ценност. Изследваният феномен в рамките на социокултурни и аксиологични значения е включен в образователната и културна среда, която съхранява и предава духовните ценности на обществото, подкрепя ценностите на общността на доброволците, допринася за това те непрекъснато да се интерпретират, възпроизвеждат и умножават от доброволците като субекти на дейност.
Друг методически подход към анализа на този проблем едейностен подход. Неговата същност се състои в разглеждането на доброволчеството като определен вид дейност в системата на начина на живот на доброволците, която се осъществява от членовете на доброволческата общност. Този вид дейност може да характеризира специфичното отношение на доброволците към заобикалящия ги свят и към себе си, което се заражда в нейните рамки. От гледна точка на този подход доброволчеството може да се разглежда чрез анализ на промените в субектите, дължащи се на тяхната практическа дейност при осъществяване на чисто доброволчески дейности.