Тя е без лиценз

- Уау! – Саня неловко тропна в коридора, стискайки половин литър на гърдите си. - Не съм празен.

- Здравейте. Витек някак не беше доволен. - Ами то. Влез, нали? - Здравей, Ирка! – поздрави жена си Саня Витка.

- Здравейте. Отиват и пият водка. — мрачно каза Ирука. - Напиват се. И тогава живея с алкохолик. Излекувайте и черния му дроб. И всичко това, защото приятелите му не свършват. Аз съм беден и нещастен.

И тя влезе в стаята.

- Какво й става? Саня се изненада. - Не знаехте ли?

- А. Не обръщайте внимание. Витек махна с ръка. - Зареждам нещо напоследък. Да отидем в кухнята. Нещо странно се случва. Хайде да поговорим там.

- Какво си ти, а? – попита съчувствено Саня в кухнята. - Скарали ли сте се?

- Въобще не. - отговори Витка, нарязвайки сандвичи. „Последните няколко месеца бяха малко по-различни. И не се караха, но тя беше натоварена с нещо неразбираемо. И стана много странно.

- Искаш да кажеш странно? Саня не разбра.

- Буквално. - започна Витек, но млъкна.

Ирка влезе в кухнята и без да гледа никъде, каза:

- Аленка се скарала с Ромка. И имаше скандал. Но не и с тях. Не мисля така.

- Виж? – попита Витка.

- Мили майки! – прошепна Саня. - Ами обади й се.

- Ir? — извика Витек.

- Всичко поскъпва. Ирука въздъхна. - Къде отиваме? Така Светка се търкаля надолу.

- Аз казах. Витка въздъхна. Някои странни съобщения. незнам какво да правя

- Вит, какво й става? Саня се почувства неудобно.

Да, тя е изключена. Не чува. Виктор се успокои. - Ето виж. Ъъъ, махай се оттук!

- Аз ще отида. - каза Ирка и се обърна с лице към вратата.

- Той чува. И ти проговори. – прошепна Саня.

- Да, чакаш. Е, излез! -– отново попита Витка.

- Пусни ме! – хапна Ирка и продължи да стои.

- Не излизай! - каза Витка. - Искаш ли да седнеш при нас?

- Късен. – въздъхна Ирка и продължи да стои с лице към вратата. - Излизам.

- Ира. Саня се приближи и докосна жената по рамото.

- Кой си ти!! Ирука изпищя. - Защо ме докосваш? Ще извикам полиция!

- Ир, какво правиш? Саня наистина се уплаши. - Аз съм! Саня. Запознах те с Витка. Ти и аз бяхме в едно училище. Добре? Не помня?

- Не си спомням. Ирука поклати глава. Какво правиш в нашата кухня?! Имаме непознат в кухнята! Напусни веднага!

- Ира! - На Саня й беше много неудобно. - Ира, какво правиш?

Ира, движейки устни, тръгна на място към вратата.

- О, тя отново е безчувствена. - каза Витек. „А сега, докато тъпият си легне.“

- Фигас. Саня подсвирна. Може би да види нейния лекар? А?

- Показан. Витек поклати глава. И те не погледнаха. Те казват добре.

- Как. И я наричаш майка. – предложи Саня. - Попитайте - може би е имала такива скокове преди сватбата?

- До каква сватба? Нямаше сватба. - каза Витка. - Открадвам. Свекървата не ми говори. Няма подкрепа от родителите си.

- Чакай чакай. каза Саня. - Хахахаха. Разбирам, изглежда.

- Защо се смееш? Витка се обиди. - Какво разбра?

- Няма поддръжка, увисва, бъги, рестартира произволно, неразбираеми съобщения, паметта се проваля. Добре?

- Какво е? Витка не разбра.

- Нямаше сватба! – тържествуващо каза Саня. - Имаш го без лиценз, глупако!