Тя ражда в родилния дом на ЦКБ, ж
Персоналът на рецепцията беше небързан и някак неприветлив. Помолиха ме да се кача на един стол, поканиха дежурния лекар. Съблякох се и дълго време се качвах на един стол - спирах на контракции и ги издишвах. Най-трудно беше да се кача на стол, да лягам на него и след това да ставам. качвайки се на стол, предупредих лекаря, че или водата ми изтича, или инконтиненция - бях смутен за това) лекарят ме прегледа, честно казано, не помня дали ме болеше, но по време на прегледа изтичаше от мен толкова добре и лекарят заключи, че това е вода и че имам 3 сантиметра разширение, след което протегна ръка към мен и ми помогна да стана от стола. Дадоха ми риза и халат да се преоблека и чаршаф да сложа между краката си. листът трябваше да се държи с ръка. същевременно ми дадоха да подпиша куп документи - че съм съгласен за медицински интервенции при необходимост и че съм информиран за възможни усложнения във връзка с тези интервенции и нямам оплаквания. добре, накратко, пълно покритие f * родилен дом, ако има нещо. и плюс още няколко листа, където трябваше да въведете пълното си име, по някаква причина, образование, месторабота и всякакви подобни глупости. съпругът ми искаше да ми въведе всичко, за да се подпиша само, защото ме болеше, не преди това и по някаква причина не можех да седна. но леля ми каза, че трябва да напиша всичко това. Правих това 10 минути. в същото време ми задаваха и въпроси, на които не отговарях по време на битките, а леля ми нетърпеливо ме питаше отново, все едно мълчах. но не ме интересуваше - нямаше да говоря на битката.
Тогава трябваше да се сбогувам със съпруга си. искахме да раждаме заедно, но имаше карантина в родилния дом ((между другото, злата ирония на съдбата - на следващия ден карантината беше отменена. съпругът мивзеха ми пакетите, позволиха ми да нося само мобилния си телефон и вода и ме заведоха на дивана, обръснаха се, измериха таза, поставиха ми клизма. беше много неудобно да се катери на дивана, беше високо и за да се постави клизма, беше необходимо да се преобърне от другата страна, а с контракции и огромен корем изглеждаше нереалистично. клизма се излива, както ми се стори, цяла вечност. Попитах колко милилитра има, сестрата ми отговори "толкова виси", а аз лежах с гръб към това, което висеше, и не го виждах, вече рязко започнах да й говоря - казах, кажи ми колко в милилитри, не виждам колко имаш да виси. Казаха ми, че литър. калай) попитаха два пъти колко време отне. и си помислих как ще се преобърна на другата страна с един литър в червата и такъв корем и ще сляза от този висок диван? но едва се преобърна и нещо като стълба беше поставено до дивана, но пак беше трудно да слезе. Тоалетната беше точно там, имаше и душ. клизма излезе дълго време. порции. и неприятно. докато седях на тоалетната, една сестра се приближи и попита през вратата дали всичко е наред, дали съм скоро и помоли да не се бавя. след като поседях още малко, реших да стана, т.к. вече наистина нещо твърде дълго аз. клизмата излезе под душа. )) и тогава ми се стори, че не е напълно. през цялото това време контракциите продължаваха и аз също замръзнах и ги издишах. след душ, друга сестра дойде за мен и ме заведе в родилното отделение, пеша (по някаква причина си мислех, че ще ме вземат на дивана). Пих малко вода и ми стана лошо, оказва се, че не можете да пиете, само за да не се чувствате зле. По пътя към блокадата 3 пъти спрях за контракции, сестрата чакаше търпеливо и дори ме масажира кръста.
В блокада исках да отида до тоалетната, тъй като беше в самата блокада, само зад отделна врата.самият родблок беше доста просторен с кушетка или както се казва трансформираща се в родилно легло, КТГ и куп други медицински неща, нямах време да обмисля всичко) родблокът е персонален, хем е родилна, хем родблок в едно, в него зад отделна врата, която се отваря (автоматично се връща назад) с натискане на бутон има отделение за лечение на новородено с лампа и до тоалетна и душ кабина. след тоалетната ме помолиха да легна на дивана, вкараха гъвкав катетър във вена и взеха 7 епруветки с кръв. и постави CTG на стомаха. слагаха го много болезнено - стискаха го с панделки, така че контракциите ставаха още по-болезнени, а между контракциите беше болезнено. Оплаках се, помолих да се отпусна, на което акушерката каза, че е невъзможно - сякаш трябва да контролирате сърдечния ритъм на бебето. болеше наистина, но молбите ми нямаха ефект. Наредиха ми да се преобърна на дясната страна и ми казаха, че се прави КТГ за един час и след кръвен тест ще ми сложат упойка. Не исках епидурална, първоначално бях решена да раждам без нея, но вече беше толкова болезнено по време на контракциите, че вече мислех, че мога да се съглася, така че мълчах и не отказах, не казах нищо - реших да изчакам какво ще стане. по време на битката си мислех, че наистина искам облекчаване на болката, но между контракциите си помислих, че може би все още мога да го издържа?))
Междувременно по КТГ се чу как по време на контракция сърдечният ритъм на бебето се е забавил много, много, но акушерката не е реагирала и аз по някаква причина реших, че май това е нормално. за щастие лекарят дойде почти веднага, времето до този момент беше 10:22, т.е. Изминаха 1 час 22 минути от пристигането в болницата. лекарят веднага обърна внимание на този факт и го посочи на акушерката. Помолиха ме да се обърна по гръб за преглед. по време напреглед, изражението му се промени на изненадано и той каза с недоумение, че разкритието е почти завършено. Колко? Попитах и чух, че 8 сантиметра. колко се зарадвах! още малко търпение и няма да се налага да слагате епидурална упойка! след прегледа лекарят ми каза да се преобръщам на лявата страна, а не да лежа на дясната. сърцето на бебето в контракции от лявата страна започна да бие нормално, както трябва. освен това, както разбрах, всички започнаха да се подготвят за раждане.
Повдигнаха перилата на дивана, което беше много удобно - контракциите вече бяха просто нереалистично болезнени, хванах перилата с една ръка, а с другата, яростно, с цялата дрога, при издишване, я удрях с дланта си)), докато не забравях да дишам, а при издишване силно и провлачително нисък глас извиках „ууууууууууу“))) какво става наоколо, вече не забелязах, изглежда е лекар с идваха и си отиваха като акушерка и отново лекарят, след като влезе и ме чу да дишам и вия, ме похвали и ми каза да продължа да дишам така. И така, измина един час от отварянето на 8 см, или по-скоро отлетя - не забелязах изтичането на времето, имаше само болка и малки прекъсвания между тях. в 11:22 лекарят ме прегледа отново - разкритието беше пълно, т.е. 10 см става още по-болезнено, започвате да искате да пикаете, да акате, акушерката ви учи да дишате: първо с "влакче" (става малко по-лесно), след малко вдишайте и издишайте много дълбоко. Все още съм с KTG, който все още го натискаше върху стомаха ми ((тогава казаха да вдигна десния си крак, а аз все още лежах на лявата си страна и издишах по време на битката. С такъв дъх започнах да усещам, че бебето „идва“, всичко, което се случваше в този час, започна да се присъединява, изобщо не си спомням - тъй като не записах през цялото време)) Не записах всичко))) Забелязах, че всичкостава бързо, нямаше усещане, че се разтяга. на моя страна, с повдигнат крак в контракции, който държах с ръка и дишах с корема си, не лежах дълго време, след което ми казаха да се преобърна по гръб - и разбрах, че всичко, раждайки, остана много малко. към желанието да отидете до тоалетната се добави усещане за силно пръсване отдолу. По това време диванът вече беше напълно трансформиран в родилно легло, на краката ми бяха поставени специални платнени калъфи за обувки (без да свалям чорапите), веднага щом се преобърнах по гръб, те повдигнаха таблата, така че брадичката ми да докосне гърдите ми, и наредиха да дръпнат коленете ми към мен. акушерката заповяда да дишам дълбоко по време на контракциите и без да издишвам, колкото мога по-дълго, натискам стомаха си. CTG все още е на мен, оплаках се на лекаря, че съм много притиснат, той го отслаби и стана малко по-лесно. в края на дъвката от CTG беше отстранена и сензорът просто беше поставен в долната част на корема. Започнах да скърбя вече конкретно, чувството, че сега слизам в по-голямата си част, много силно избухване. китка мед вече е попаднала в пръта. персонала, едната акушерка застана до мен, при следващия опит протегнах ръка към нейната ръка, тя ми позволи да я стисна. Контракциите ми бяха редки, добре, не една след друга, а след някакъв интервал, не много дълъг, но успявах да си поема въздух. при опита акушерката, която пое раждането, ми каза „пуп, пу“ и аз послушно напънах стомаха си, вдигнах глава към гърдите си, опрях краката си на релсите, хванах се за другите релси с ръце, като същевременно се дръпнах надолу и кака) Натиснах много ефективно, похвалиха ме. беше лесно да се натиска не в главата - просто трябва да напрегнете пресата. добре, и вероятно отчасти помогна от факта, че акушерката каза да ака и да не напъвам - защото. ние какаме всеки ден, тогава този процес ни е ясен и напъването изглежда същото, но някак в момента на ражданетоне можете да разберете как е))) в края на опитите започнаха да инжектират окситоцин в катетъра в ръката ми. акушерката каза, че без него няма да мога да изляза. а също и за да няма силна кръвозагуба. Помолих да не слагам, но. освен ако не ги спорите ((е, поне в края на раждането, а не по-рано, това ме успокоява малко. При някакъв опит усетих, че са направили разрез - на фона на контракции и вградена глава, не боли, но е чувствителен. Разрезът, както каза акушерката, е 1-1,5 сантиметра. Когато акушерката каза, че главата се вгражда, попитах дали мога да пипна това), на което тя отговори, какво още не, и когато главата вече стърчеше, тя ми предложи да я докосна, протегнах ръката си надолу, докоснах я. толкова е необичайно! Очаквах да почувствам нещо твърдо, костите на черепа, а се оказа нещо много меко и пухкаво, като коремче на коте))) Напрягах главата до 5 опита и като се има предвид, че контракциите ми, както вече писах, бяха по-редки от стандарт, усещането за еризипел изпитах болната глава в най-голяма степен)), но няма да кажа, че беше директно диво болезнено. Работех, тази работа беше трудна и нямаше време да се съсредоточа върху болката) и все пак всичко се случи като за миг), въпреки че няколко пъти почувствах, че не мога повече)) през цялото време на раждането дишах през устата си, беше много сухо, когато някой от меда. персоналът забеляза това, наля малко вода в устата ми и избърса лицето ми с вода.
След главата за 1 опит, цялото тяло излезе, веднага погледнах часовника: 12:26)) дойде облекчение) пъпната връв беше отрязана веднага. и веднага след това тя изпищя, а аз се облегнах назад, засмях се и почти избухнах в плач) малката ми беше вдигната над главата ми с пикня в лицето и те попитаха кой? момиче, отговорих аз весело) и те веднага я сложиха на корема ми, тази малкагореща лепкава бучка))) Веднага я прегърнах, тя беше покрита с бяла мазнина и малко в моята кръв. Целунах я по главичката, очите й бяха отворени и с тях тя гледаше нагоре, сякаш търсеше моите очи, по някое време погледите ни се срещнаха и веднага я отнесоха. жалко, че имаме такава практика в България - веднага да заведа децата на лечение, можех да лежа с нея няколко часа! Похвалиха ме за раждането, казаха, че съм се справила страхотно. отчетено тегло и височина - 3120, 51 см, 8/9 Апгар!)) след като бебето беше взето, лекарят и акушерката започнаха да натискат болезнено корема ми, изстисквайки плацентата. Попитах защо не оставят плацентата да излезе сама, на което докторът възмутено отговори „какво правим?“ Казах, че ме натискат по корема, на което докторът отново възмутен започна да кара нещо за това как тогава ще разберат къде е тя. Бях в еуфория и вече не се опитвах да се съпротивлявам. Смокини с теб, помислих си, прави каквото искаш вече. В същото време започнаха да ме подготвят за обща анестезия, за да зашият перинеума, помолих да не правя обща, да направя местна, за да не припадам. На базата на стар опит си мислех, че пълната упойка е около 2 часа и след това една седмица облекчение, но се убедих, че тази упойка е някаква модерна, за 30 минути и няма да има облекчение. Съгласих се. те ми изстискаха остатъка, прегледаха го и казаха, че не е много добре и трябва да се направи ръчен преглед. добре, пънчето е ясно, че след раждането не е много добре, когато се изцежда така веднага след раждането. гледайки напред, ще кажа, че на третия ден след раждането те направиха ултразвуково сканиране и установиха, че парче остава в матката. Наложи се да направя вакуумна аспирация, пак с пълна упойка. е извършена аспирация под ултразвуков контрол. Беше много разочароващо, че не позволиха на плацентата да излезе сама, така че вероятността да се отдели парче ще бъде по-малка.
След като се събудих, с вече зашит разрез, осъзнах, че през тези 30 минути съм спала като цяла нощ! беше толкова лесно и забавно! Веднага започнах да питам къде е бебето ми и ме помолих да я доведа. Всички ми казваха „да, да, сега ще го донесем“ и не го носеха. акушерката каза нещо за масаж на корема, а аз мислех само за дъщеря ми и гледах часовника, за мен беше важно да я доведат до час след раждането. и ми го донесоха! Вярно, за 5 минути. те я донесоха повита, в шапка, като в шал, и веднага разбрах, че името й е Настя))) поставиха Настя на гърдите ми, тя сама отвори устата си и напъха зърното ми в нея. като по този начин, вероятно, веднага разваля хватката, защото. Необходимо е да се даде не само зърното, но и ареолата. оставих я сама с мен и аз я гледах как суче, възхищавах й се и прошепна нещо нежно) дъщеря ми плака малко и я отведоха, следващия път се срещнахме след 4 часа и не се разделихме повече. И така, накратко, от началото на раждането до раждането на нов мъж минаха 9,5 часа, аз самата родих, въпреки тесния таз и средния размер на детето (3120 кг, 51 см), без упойка, в края на раждането беше поставен окситоцин за предотвратяване на кръвозагуба, направен е малък разрез в перинеума - 1,5 сантиметра. Когато след раждането погледнах бебето си, не можех да повярвам и още не мога да повярвам, че това малко човече, с оформени уши, нос, очи, уста, устни, ръце, крака, въобще, че го нося в себе си, че съм го родила! просто е невероятно!