Това е вярата
Имам ал-Шафи'и (150-204 хиджра) (Аллах да се смили над него) каза:
وكان الإجماع من الصحابة والتابعين ومن بعدهم ومن أدركناهم يقولون: ا لإيمان قول وعمل و نية لا يجزئ واحد من الثلاثة إلا بالآخر
„Сред сподвижниците (сахаба), последователите (табиин) и тези след тях, както и тези, които намерихме, имаше иджма (единодушие), че:
Иманът е думи (qaul), дела (‘amal) и намерение (niya).
И едното от трите не е достатъчно, освен с другото."
(ал-Лалакай в "Шарх усул и'тикад ахли-ссунна" 4/886)
1. Дума ("каул"): (1) дума на сърцето, (2) дума на езика.
2. Дела („амал“): (3) дела на сърцето, (4) дела на частите на тялото
• „Словото на сърцето“ (قَوْلُ الْقَلْبِ) - потвърждение (убеденост)
• „Словото на езика“ (قَوْلُ اللِّسَانِ) - произнасяне на свидетелството
• „Дела на сърцето“ (عَمَلُ الْقَلْبِ) – любов, страх, надежда, надежда, искреност и др.
• „Делата на части от тялото“ (عَمَلُ الْجَوَارِحِ) – намаз, зекят, пост, хадж и др.
Сахл ибн ‘Абдуллах ат-Тустари (ум. 283 г. по хиджра), когато го попитаха какво е „иман“, каза:
قَوْلٌ وَعَمَلٌ وَنِيَّةٌ وَسُنَّةٌ لِأَنَّ الْإِيمَانَ إذَا كَا نَ قَوْ لًا بِلَا عَمَلٍ فَهُوَ كُفْرٌ وَإِذَا كَانَ قَوْلًا وَعَمَ لًا بِلَا نِيَّ ةٍ فَهُوَ نِفَاقٌ وَإِذَا كَانَ قَوْلًا وَعَمَلًا و َنِيَّةً بِلَا سُنَّ ةٍ فَهُوَ بِدْعَةٌ
„Това са (1) думи, (2) намерение (вяра), (3) дела и (4) суннет, защото ако иманът е думи без дела, то това е неверие (куфр), но ако са думи и дела без намерение, тогава това е лицемерие (нифак), а ако са думи, дела и намерение без суннет, то това е нововъведение (бида).“
(Ибн Бата в ал-Ибана 2/814)
Абдур-Рахман ал-Аузаи (88-157 г. по Хиджра), велик имамПесни от следващите маси, приказки:
Вярата и действието са като тези двете и той каза с двата си пръста: Няма вяра без действие и няма действие без вяра
„Иман и Дела, как са тези двамата?“
(Шарб Ал-Кирмани в „Масаил” 368)
Синът на имам ал-Джудайл 'Ияд каза:
И Ехл ал-Сунна казва: Вярата е знание, слово и дело. Той каза: Вярата е казване без действие, той е поел рискове.
„Частните суннати (ahlju-ssunna) казват: „Иман – това е положително, духовно и религиозно“. И казахте: „Иман - това е вашата вяра и вяра“, така че ще видите ново начало. И това казахте: „Иман – така казвате, това е вашата история“.
(‘Абдуллах ибн Ахмад в “ас-Сунна” 376)
Имам ‘Абдур-Раззакъ ас-Сан’ани (126-211 г.х.) каза:
Чух Ибн Джурайх, Суфян Ат-Саури, Муамар бин Рашид, Суфян бин Уяйна и Малик бин Анас да казват: Вярата в думите и делата се увеличава и намалява.
„Моля се Ибн Джурид, Суфян Ас-Саури, Ма’мар Ибн Рашид, Ибн ‘Етейна и Малик Ибн Анас да говорят:
“ВЕРА (Иман) – тази дума (kösaul) и ястие (‘amal), любов и вяра””.
— (Ибн ‘Абдул-Бар в „ал-Интикъа” 34)
Хора с говорим език и вяра с голяма вяра.