Това, което се нарича аеробна и анаеробна гликолиза
Разграждането на глюкозна молекула се нарича гликолиза. Името "гликолиза" идва от две гръцки думи "сладко" и "разтваряне". В резултат на този процес се генерира енергия, която е достатъчна за ATP молекулите. АТФ е група от ензими, открити в мускулите. Има два вида гликолиза: аеробна и анаеробна. Както става ясно от имената на тези процеси, първият протича с използването на кислород, а вторият без него.Най-интересното е, че по време на интензивно физическо натоварване (например бодибилдинг) процесът на разграждане на глюкозата протича без консумация на кислород, така че може да възстанови АТФ в мускулите с бързи темпове. Освободената енергия е достатъчна за 2 молекули. Този процес произвежда млечна киселина (лактат).
При спортуване като плуване, бягане, аеробика, танци възниква аеробна гликолиза. Изисква наличието на кислород, протича на няколко етапа, което забавя самия процес, но резултатът е по-добър и по-стабилен. Процесът е по-бавен от анаеробния и поради необходимостта да отделите време за доставка на кислород. След завършване на първия етап на аеробна гликолиза, образуваните молекули не се превръщат в млечна киселина, а влизат в цикъла на Кребс, където се разлагат на въглероден диоксид и вода. В резултат на това се генерира енергия, която е достатъчна за образуването на 38 ATP молекули. Тоест аеробната гликолиза е 19 пъти по-ефективна от анаеробната.
Значението на аеробната и анаеробната гликолиза за живота на организма
Гликолизата, аеробна и анаеробна е част от въглехидратния метаболизъм или метаболизма в тялото. Започва с навлизането на въглехидрати (полизахариди и дизахариди) в храносмилателния тракт, като ги разделя на монозахариди, които се абсорбират в кръвта. Следващияетап е разграждането на гликогена, което се извършва най-вече в черния дроб. И след това следва гликолиза. Преди това означаваше само анаеробно образуване на лактат, а сега това понятие включва и аеробния процес. Това е и последният етап от метаболизма на въглехидратите.
Гликолизата е важна за клетъчните реакции, защото им осигурява енергия. Сред тези реакции е протеиновият синтез (прочетете за кръвен тест за цереактивен протеин). Благодарение на този процес, или по-скоро на неговите междинни продукти, се синтезират мазнини. Гликолизата е особено важна по време на мускулна контракция. Когато нервен импулс или дразнене идва от гликоген, в резултат на гликолиза се образува млечна киселина, това е условието за мускулна контракция, тоест извършването на всяка механична работа.
Такъв важен процес като растеж също става възможен до голяма степен поради гликолизата. Този процес протича много интензивно в растящите тъкани. Това важи и за тумори и ембриони. По време на процеса на хидролиза клетките се активират за растеж и възпроизводство. Гликолизата е свързана с функционирането на ретината и мозъчната кора.
Гликолизата е основният път за използване на глюкозата, но също и специален, при който кислородът може да се използва, ако има достатъчно, или не, ако няма. Благодарение на това уникално свойство за известно време физиологичните процеси могат да протичат без кислород. Гликолизата в кръвта е свързана с еритроцитите и левкоцитите. В хода на последните изследвания беше установено, че в присъствието на кислород левкоцитите са 15 пъти по-силни от еритроцитите, а при анаеробни условия интензивността се увеличава 40 пъти.
Разбира се, гликолизата е важна за метаболизма на мазнините, за метаболизма в организма. Този процес все още не е напълно проучен. Особенов присъствието на различни заболявания и патологии (по-специално при захарен диабет), промените в гликолизата се изследват само.