Trap, Granger - Какво се случва след войната
Сляпата омраза разяжда слидеринци. Победителите правят каквото искат, защото не са съдени. Жаждата за отмъщение пробива все повече и повече и обектът за изцеждане е намерен. Велика Грейнджър! Е, нека си отмъстим! ____ Написано за Баба Яга) Съжалявам, не любими герои) Планирани са десет глави.
Какво се случва след войната?
В метрото беше истинска тръпка. Всички бързаха за някъде, преследваха някого и кой знае защо ругаеха полугласно. Блейз се запъти към каретата. В сърцето си човекът все още таеше призрачната надежда, че ще има време да се набута във влака, пълен с хора. Но, както се казва, само глупаците имат късмет. Чистокръвният аристократ не се смяташе за глупак, така че не беше много разстроен, когато вратата се затвори точно пред него. Не, разбира се, мисълта, че трябва да чака следващия влак още двайсет минути, кълвеше главата му с мъгълска бормашина. Спомняйки си този ужасяващ предмет, Блейз направи гримаса. Точно преди ден и половина той прониза дланта си насквоз. Момчето вдигна ръка и я погледна внимателно. Не останаха никакви следи. Забини мълчаливо похвали мадам Помфри, която го беше убедила да посещава нейните курсове по магьосничество. Но заедно с гордостта дойде и гневът. Трябваше да отиде в Министерството и да докладва защо прави тези магии. Всъщност към пръчката му трябваше да бъде приложен специален ограничител на магия, оставяйки само жалки трохи, като Лумос, но Потър говори с някого, притесняваше се някъде и на Слидерин беше позволено да магьосва. Само след всяко заклинание той трябваше да тича до Министерството - да докладва, а за един чистокръвен Блейз това беше най-малкото унизително.
- Млад мъж! влизаш ли - болезнено го смушка в гърба някаква дебела леля. Блейз завъртя очи. Мислейки си, че е поел рискне се качвай на този влак. Човекът грабна чантата си и се вмъкна в колата, буквално секунда преди вратата да се затвори. Както се очакваше, нямаше празни места. Забини въздъхна тежко, докато преметна чантата си през рамо. Рамото веднага реагира с тъпа болка, тъй като теглото на чантата изобщо не съответства на нейните параметри. Единадесет книги за магията се побират в малка раница. Сега Блез проклинаше всички и всичко, носейки цялата тази библиотека на раменете си. За негов късмет не беше далеч. Изскачайки от влака и нагоре по улицата, човекът въздъхна с облекчение. Стигна до първия магазин и като хвърли чантата си на земята, извади кутия цигари. Глупав навик, който Малфой е заразил. Имаше много такива навици. Забини постепенно се превърна в най-обикновен мъгъл. Живейте като мъгъл, обличайте се като мъгъл, яжте като мъгъл. И не можеше да го направи по друг начин. Той не беше вкъщи, когато аврорите дойдоха да превземат имението. Жулиен Забини и нейният любовник Патрик се опитаха да спрат нашествениците, но никой все още не е отменил огледалните щитове от авад. Блейз не можеше да каже, че безумно съжалява за майка си, но в крайна сметка дължеше раждането си на тази жена. Смъртта на майката не беше единственият подарък. В порутено имение той намери тридневната си сестричка. Обикновено Жулиен се отървава от деца с помощта на отвара през първите месеци на бременността, но тук, както се казва, човек предлага, а Мерлин се разпорежда. Имаше една сестра и всички неприятности за нея автоматично се стовариха върху Блейз. Първото му желание, когато детето отвори малката си уста, беше да приложи авада. Нито дори за дете. По-скоро на себе си. Всичките му семейни имоти бяха конфискувани, заедно със сметката на Гринготс. Дори Потър не може да помогне тук. Блейз трябваше да разтърси всичките си запаси, да му пука за чистокръвните принципи иотиде да работи за мъгълска работа. Но момичето беше това, което му създаде най-много проблеми. Първият проблем беше регистрацията му. Някакъв Мерлин, майката на Блейз не искаше да регистрира дъщеря си и комисията дълго време се опитваше да определи бащинството на оцелелия Забини. Проблем номер две беше как да нарека тази сестра. Блейз беше прекарал много вечери в прелистване на семейни родословия и списъци с фамилни имена. Искаше да намери нещо леко, красиво, но вместо това видя всякакви Пресиналии и Клементини. В крайна сметка той сам измисли името й - Юджийн. Твърде просто, като за потомство на богато семейство, но много по-красиво от много от тях. Третият и основен проблем беше, че той не знаеше как да се справи с малката Бони. Помощта дойде от напълно неочаквана страна. Нарциса Малфой искаше да види праплеменницата си от втора братовчедка. Да, да, и Блейз, и Бони бяха далечни, но далечни, но свързани с Малфой. Веднага щом взе бебето на ръце, Нарциса веднага заяви, че ще отгледа момичето. Твърди се, че Блейз не знае как да се държи с деца и през целия си живот е мечтала за дъщеря. Човекът не се съпротивляваше особено. Сега той живееше сам в апартамент под наем в Лондон без планове за бъдещето. Въпреки че не, имаше един план. Уверете се, че Бони не е сочена с пръст като дъщерята и сестрата на смъртожадния.
- Хърмаяни! - дори през силната музика в слушалките момичето чу натрапчивия глас на Рон. Беше напълно безполезно да го игнорираме, тъй като той намираше много начини да привлече вниманието на хората към себе си. Хърмаяни извади слушалката от ушите си и отвори вратата. - Това беше окончателното ми решение! - промърмори отново момичето - Е, какво забрави в този Хогуортс? Рон пусна гайдата си. - Вие познавате програмата по-добре от учителите. Има ли смисъл да отидете там отново? - Вземете сертификат - каза тя в такъвс тон, който червенокосият мъж почувства като неинтелигентно бебе - Хърмаяни, събуди се, какъв сертификат? Ще бъдеш отведен навсякъде, само защото си Хърмаяни Грейнджър - героинята от Втората магическа война - Рон, какво ще стане, ако не искам кронизъм? И като цяло, просто искам да се потопя отново в атмосферата на училището - Ами ние, а? - издаде своя коз Рон. "Хари и аз отиваме в училището за аврори." Ще се радваш да те видиш и там. - Казах ти, че не искам да бъда аврор. - И така? Така че отивайте във вашия Хогуортс! — извика Рон и затръшна вратата. Хърмаяни завъртя очи. Рон й хвърляше тези изблици на гняв от седмица, откакто получи писмото с покана. Грейнджър така и не разбра как може да е толкова небрежна към обучението си. За нея знанието и книгите винаги са били нещо свято. Човекът, според нейното разбиране, винаги трябва да се стреми към знание. Тя многократно се питаше как с такива възгледи за живота може да стане приятелка на тези двама тъпаци. Момчетата бяха забавни, интересни, станаха нейно семейство по време на тези скитания, но проблемите с образованието винаги я разделяха от приятелите. Хърмаяни не искаше да изгуби шанса си да стане малко по-умна. Освен това й предложиха поста на Главно момиче, което беше много примамливо. Следователно окончателното решение на Хърмаяни беше да отиде, въпреки че приятелите й отказаха да отидат с нея.