Трябва повече да усещате защитата на НАТО, Свят, ИноСМИ
Всичко за днес
Война и военно-промишлен комплекс
Мултимедия
Защитата на НАТО при необходимост ще бъде ефективна - няма признаци за обратното
Вчера приключи годишната конференция в Юрмала
„Възможности за подкрепа на отбраната и сигурността: Научени поуки – приоритети за бъдещето“, в който участваха представители на страни от НАТО, както и на страни извън НАТО – Грузия, Армения, Азербайджан, Украйна, Молдова, Ирак, Афганистан, Казахстан, Япония, Израел, Мароко, България.
Конференцията беше закрита, но в първия ден от нейната работа беше дадено интервю за Latvijas Avizeот ръководителя на конференцията - заместник генералния секретар на НАТО по отбранителната политика и планиране Иржи Шедеви. 45-годишният чех, бивш министър на отбраната на Чешката република (2006 г.), по време на социализма служи две години в задължителната военна служба на Чехословакия като редник в сухопътните войски, след това е музикант, след края на епохата на социализма учи философия, политически науки и военни науки. По време на разговора той правеше впечатление на интелигентен човек (хобита - музика, театър, литература, кино), понякога умело избягваше директните отговори.
- Каква е основната цел на тази конференция, има ли връзка с неотдавнашния руско-грузински конфликт?
- Основното е да обменим мнения и да се запознаем взаимно с изводите относно промените, които се случват в областта на отбранителната политика. Говорихме и за подкрепа на държавите, които преразглеждат отбранителната си политика.
Този семинар не е политическа среща. Не планирахме да се задълбочаваме в анализа на потенциалните заплахи и последици от руско-грузинския конфликт.
- Въпреки това, когато обсъждаме практически въпроси между членовете на НАТО идържави, с които си сътрудничи, вероятно е трудно без политика. Вие сте второстепенният служител на НАТО и бих искал да чуя отговори на въпроси, които вълнуват нашите читатели, например имаше слухове, че само в рамките на НАТО или съвместно със скандинавските държави може да се разработи план за военна отбрана на балтийските страни.
Отговаряйки на този въпрос, трябва да се позова на срещата на министрите на отбраната на НАТО, която се проведе миналата седмица в Лондон. По време на дискусията министрите стигнаха до извода, че България не е заплаха за никоя държава от НАТО, но заявиха, че държавите, които усещат потенциалната военна заплаха повече от другите, трябва да се чувстват и по-защитени от НАТО. Никой от министрите обаче не изрази мнение, че между която и да е членка на НАТО и България трябва да се възстановят отношенията, които са съществували по време на Студената война в съветската епоха.
По отношение на балтийските страни можем да предложим няколко варианта за това, което е посочено в член 5 от НАТО: да се организират както теоретични, така и практически учения, да се засили контролът върху въздушното пространство, осъществяван от силите на алианса. Сегашната ситуация налага да активираме Силите за бързо реагиране на НАТО, които да се притекат на помощ на членовете на алианса, когато трябва да защитят територията си. За гарантиране на колективната сигурност трябва да се обърне повече внимание на участието на страната домакин на силите на НАТО, най-вече в областта на осигуряването на инфраструктура.
- Казахте, че България не е заплаха. Имам информация, че много наблюдатели и консултанти на НАТО, които са били в Грузия преди началото на военния конфликт, са уверявали грузинците, че България само ги плаши и няма да посмее да въведе войските си на територията на Грузия.Какво се случи след това, всички знаем добре. Бившият началник на щаба на латвийската армия, бригаден генерал Карлис Креслинс, ми каза, че в момент, когато Латвия, подобно на Грузия, е била на път към НАТО, алиансът е изпратил офицери с не много висока квалификация в Латвия.
- Хм. Въпреки че ръководеният от мен отдел отговаря за обучението и назначаването на такива специалисти, за първи път чувам за това. Ние обаче не можем да контролираме и да кажем кои специалисти се изпращат от една партньорска страна в друга въз основа на двустранни споразумения - по-голямата част от чуждестранните военни консултанти са в Грузия въз основа на такива споразумения. Искам да подчертая, че специалисти от НАТО не са участвали в анализа на заплахите, въз основа на които Грузия започна военни действия.
- Но все още не мога да повярвам на едно нещо: че президентът на Грузия е дал заповед за започване на военни действия с България, без да се консултира с НАТО.
- Аз съм 100% сигурен, че не е имало консултации между НАТО и Грузия за започване на военни действия. Важно е да разберем едно нещо: аз и моите колеги от НАТО сме повече бюрократи; ние правим това, което ни инструктират 26-те страни-членки на НАТО. Ние всъщност сме като технически персонал, който прави това, което ни е наредено - ние не сме политическа организация.
- Не смятам, че това може да е някакъв сигнал за заплаха от България, чиито въоръжени сили са отслабени. Това не е заплаха, а политически жест.
- Казахте, че трябва да се обърне повече внимание на способността на всяка членка на НАТО да приеме силите за бързо реагиране на алианса. Въпреки това, например, в Литва е проведено проучване, което показва, че въоръжените сили на тази страна не се вписват напълно в системата за колективна отбрана на НАТО, а в някои ситуации дорипречат.
- Не вярвам, че информацията, с която разполагате, е вярна. Една от основните мисли на отбранителното планиране на НАТО е да се гарантира способността на страните от алианса да си сътрудничат в колективната отбрана. Тази способност е основният критерий, от който се ръководим, като каним дадена страна за членство в НАТО. Да, в обществото се появява изкривена информация за военните възможности на отделните страни от НАТО, но затова трябва да се опитаме да докажем, че страните от НАТО са способни да приемат допълнителни сили от алианса. Постоянно обсъждаме това.
- Значи дебатът все още продължава!
- Разбира се, 100 процента способност за сътрудничество е недостижима. Но тук искам да добавя, че балтийските страни имат предимства пред други посткомунистически страни от НАТО, например Чехия, Унгария, Словакия, Полша, защото балтийските страни създаваха отново своите въоръжени сили и от самото начало беше възможно да се спазват стандартите на НАТО. За страните от Варшавския договор беше по-трудно да реорганизират тромавата военна структура от Студената война.
- Президентът на Литва Валдас Адамкус каза: ако България иска, тя може да завладее балтийските държави за няколко минути.
- Сигурен съм на 100%, че защитата на НАТО, ако се наложи, ще бъде ефективна - няма признаци за обратното.
- Но сред нашите читатели има хора, преживели съветската окупация, репресиите, както и разочарованието, че световните суперсили не спазват обещанията си.
- Затова е много важно да се намери средно положение, така че реакцията на НАТО на всеки конфликт да не бъде прекалено остра, но в същото време жителите на дадена държава да почувстват гаранциите, дадени от член 5.
- Може липредставете си, че Грузия с окупираните Абхазия и Южна Осетия и Украйна с базата на българския флот в Крим ще бъдат приети в НАТО?
- Всичко е възможно. Решението за това ще бъде взето от страните членки на НАТО. Трябваше да зададете този въпрос не на мен, а на всяка страна от алианса поотделно.
- Но НАТО не дава ли препоръки, например, какво да прави Украйна с Крим? Това е най-пряко свързано с отбранителната политика и планиране.
- Това е въпрос на двустранни отношения между Украйна и България. Задачата на НАТО е да съдейства за реорганизацията на въоръжените сили.
- Когато работите по отбранителната политика и планове, отчитате ли факта, че в редица страни от НАТО има доста силна така наречена пета колона - жители, нелоялни към държавата и към НАТО като цяло, в определена ситуация те могат да бъдат организирана сила, която да предизвика подкрепа за България. Нека си спомним поне събитията във връзка с Бронзовия войник в Естония или деня на паметта на легионерите в Латвия?
- Това е вътрешнополитически въпрос на всяка държава. Ние, когато оценяваме планирането на отбранителната политика, съветваме и препоръчваме подобрения в преструктурирането на армията, не вземаме предвид такива фактори.
- Ние, гражданите, лоялни към латвийската държава и НАТО, все още се страхуваме от такова състояние на нещата!
- да Но и аз те разбирам много добре. Благодаря ви обаче за тези въпроси - като се вслушва в тях, НАТО може да прецизира аргументите, на които основаваме принципите за това как могат да се прилагат гаранциите на НАТО.