Трудности при привличането на чужда работна ръка в сегашните условия
Подготви Анна Новоселова
разрешителни за работа
Адвокатска кантора Norman DL Associates
Както показва практиката, икономическата криза засегна не само финансовата сфера на отношенията в България, но и други аспекти на обществения живот, по-специално сферата на миграцията.
От началото на 2009 г., в следствие на политиката на правителството за намаляване на безработицата в страната, има значителни затруднения при получаването на разрешения за привличане на чуждестранни служители. За всеобща изненада, тези събития засегнаха не толкова граждани, пристигащи от страни с безвизов режим (някои страни от ОНД), колкото чужденци от далечна чужбина. Така се оказва, че от засиления режим сега страдат квалифицирани специалисти и то най-вече представителствата на най-големите чуждестранни фирми и български фирми с чужд капитал. Действията на фирми, насочени към законно привличане на чуждестранни служители, се блокират на всички етапи от получаването на разрешителни.
За съжаление практиката показва, че дори навременната и коректна заявка за квота не гарантира, че компаниите няма да откажат да наемат чужд работник. Причините за това са няколко.
Факт е, че първо, не всички отчети на компаниите се вземат предвид при формирането на квоти за следващата година. Тъй като подаденото за разглеждане заявление все още трябва да бъде одобрено.
На второ място, при обработката на заявленията от информационния център има печатни грешки, които водят до несъответствия в титлите на чуждестранните служители, заявени от работодателя и отразени в заявлението. Освен това такива несъответствия са възникнали в резултат на промениОбщобългарски класификатор на длъжностите, според който е предписано наименованието на търсената длъжност.
Трето, необходимо е броят на ангажираните служители да бъде точно същият, както е посочен в заявлението, не повече. В противен случай фирмата получава Отказ за привличане и използване на чуждестранни работници.
Напоследък, за съжаление, броят на отказите, издадени от Федералната миграционна служба, се е увеличил многократно. Причината за отказа е заключението на ССЗН за нецелесъобразност от привличане и използване на чуждестранни работници. Причината за такова заключение е идентична във всички случаи: „Липсата в регистъра на получателите на публични услуги в областта на заетостта на населението на информация за работни места, за които работодателят, клиентът на строителство (услуги) е подал заявление за необходимостта от работна сила за запълване на свободни и разкрити работни места с чуждестранни работници за текущата година.“ С други думи, поради липса на заявление за квота.
Още веднъж бих искал да отбележа, че поради горепосочените причини в момента дори фирмите, които са подали такива заявления навреме, получават откази. Абсолютно неясно е какво да правят фирмите, които не съществуваха преди май миналата година и съответно бяха лишени от възможността да кандидатстват навреме за квота. Сега се стигна до такава ситуация, че те не могат да легализират по никакъв законов начин своите чуждестранни служители.
Също така е важно да се отбележи, че през 2008 г. имаше списък с длъжности, за които не се прилагат квоти. Той с основание включваше висши управленски позиции (генерални директори, директори) и други специалности от тесен профил. По този начин компанията може да привлече служители в тези професии дори и при липса на заявка за квота,което изглежда съвсем логично. В момента няма такъв списък. На практика сега откази получават както ръководители на представителства, така и генерални директори на предприятия. Ситуацията е катастрофална. Компаниите с право отбелязват, че никога няма да намерят подходящ кандидат за тези позиции в България и не желаят да го правят.
Наистина, когато инвестират в бизнес в България, големите чуждестранни компании искат да го управляват сами. Освен това много от тях осигуряват десетки работни места за български граждани. Ако предприятието остане без управление, то просто не може да съществува. Единственият разумен и законен изход от тази ситуация е получаването на бизнес виза за ръководителя и едновременното изпълнение на пълномощно с право на подпис от друго лице до получаване на разрешителни за работа. Така ръководителят на фирмата в България ще може поне да упражнява контрол върху дейността на предприятието. За съжаление има много по-трудни ситуации, при които предложеният вариант не може да бъде приложен. Тогава компаниите трябва да потърсят квалифицирана правна помощ.
Можем само да се надяваме, че държавата ще вземе някакви мерки за решаване на възникващите проблеми. Абсолютно ясно е, че освободените топ мениджърски позиции в чуждестранни компании няма да помогнат за намаляване на безработицата в България, която съществува предимно в трудовия, банковия сектор или сред младите специалисти.
Следващият проблем, пред който са изправени чуждестранните компании, е времето за получаване на разрешителни. Ако по-рано беше в сила принципът на „един прозорец“, когато за 1-1,5 месеца беше възможно да се получи както разрешение за привличане на чуждестранни работници, така илично разрешение за работа, сега целият процес отнема поне 3-3,5 месеца, за получаването е необходимо да се кандидатства в различни държавни агенции! По този начин на всеки шест месеца е необходимо да се инициира процесът на получаване на разрешителни от самото начало. Тази ситуация значително усложнява изготвянето на бизнес планове за чуждестранни служители.
Сред „неблагоприятните“ нововъведения трябва да се отбележи също, че сега само представител на компанията ще може да получи оригиналните разрешителни, ако има пълномощно и заповед за работа в тази организация. По този начин, дори ако компанията използва услугите на специалисти (сервизни компании) за изготвяне на разрешителни, тогава във всеки случай ще трябва да дойдете и да получите документи сами.
Що се отнася до разрешителните за граждани, пристигащи от страни с безвизов режим на влизане, от началото на годината също бяха направени промени в процедурата за получаване.
За съжаление на практика много често се налага да се сблъскваме с постоянни промени в изискванията за съдържанието и списъка на предоставяните документи. Освен това държавните органи често не могат да обосноват тези твърдения с официални документи (инструкции, заповеди и др.) и следователно е трудно да се обжалват действията им.
В създалата се ситуация най-потърпевши са представителствата на най-големите чуждестранни компании и български фирми с чужд капитал, чиито ръководители са чужди граждани.