Туберкулозата в Дагестан: митове и реалност, Makhachkala News

В същото време фалшивият оптимизъм стигна толкова далеч, че през 1979 г. дългогодишната болница за туберкулоза в Махачкала на хълма беше прехвърлена в детска болница.

Основното нещастие на 70-те години на миналия век беше внимателното прикриване на застрашаващата ситуация с туберкулозата в републиката, както при хората, така и при животните. Тогава трябваше да положат много усилия учените от медицинския институт и водещите фтизиатри на републиката, за да се разкрие истинската ситуация с туберкулозата и да се постигнат адекватни мерки.

Ще дам няколко примера. При непрекъснато бригадно проучване на населението в „проспериращите“ според докладите райони Бабаюртовски и Карабудахкентски, проведено по наша инициатива, бяха открити три пъти повече пациенти с туберкулоза, отколкото според докладите. А в официално необлагодетелствания Хасавюрт заразеността на децата с туберкулоза се оказва неразбираемо ниска - 12%. Туберкулинодиагностиката в едно от училищата в града с посещение на място даде съвсем други резултати - 63% от заразените! Първичната документация на теста Манту се оказа само в няколко детски заведения, което означава, че в останалите числата са взети от тавана.

Когато с общи усилия статистическите данни станаха повече или по-малко надеждни, стана ясно, че Дагестан принадлежи към един от най-неблагоприятните региони за туберкулоза в България, по-лош от който беше само в Тувинската автономна република. Заболеваемостта от туберкулоза тук в различни години е била 1,5-2 пъти по-висока от средната за България, а в Махачкала - 2-2,5 пъти. Основните причини за това бяха: продължаването на миналите проблеми, ниското ниво на материални и битови условия на населението, разпространението на туберкулоза сред добитъка и несъвършенството на противотуберкулозната служба с недостиг на стационарни легла.от 40 до 60 на сто спрямо стандартите. Последното обстоятелство доведе до факта, че много пациенти с открити форми на туберкулоза, които трябва да бъдат лекувани в болници, по някакъв начин бяха лекувани у дома, заразявайки други, а тези, които имаха възможност, отидоха извън републиката за лечение. Нещата стигнаха дотам, че в московските болници, където се лекуваха нашите пациенти, занемарените форми с гигантски и множество каверни бяха наречени "дагестанска туберкулоза".

Министерството на здравеопазването на републиката, учени от медицинския институт и практични фтизиатри, с методическата и практическа помощ на служителите на Централния и Московския институт по туберкулоза, доколкото са в състояние, постигнаха адекватни мерки за борба с туберкулозата в републиката. През 1984 г. първата стъпка на тогавашния нов министър на здравеопазването I.M. Ибрагимов беше откриването на болница за туберкулоза в Махачкала в бившата дача на А. Алиев. Хиляди пациенти са излекувани в тази болница за 13 години дейност, но, за съжаление, повече от 300 пациенти, лекувани там, са буквално изхвърлени на улицата през 1997 г. от неконтролируема тълпа, подстрекавана от онези, които са хвърлили око на територията на болницата. Този срамен факт все още не е оценен правилно нито от властите, нито от обществото.

Като специалист, участващ във всичко, което се случва с туберкулозата в Дагестан през последните 40 години, заявявам с цялата отговорност, че сега няма умишлено изкривяване на фактите. Би било погрешно обаче да се каже, че статистиката, с която разполагаме, е изчерпателна. Както навсякъде и през цялото време, част от пациентите не се откриват, друга част се лекуват инкогнито или извън републиката. Но те не могат да повлияят толкова много на общата статистика. Това означава, че имаме реална тенденция за подобряване на ситуацията по отношение натуберкулозата в републиката с по-бързи темпове, отколкото в страната като цяло. Колективно мнение по този въпрос сред нас, фтизиатрите, се е развило в резултат на цялостен анализ и многократно обсъждане както в нашия кръг, така и на срещи и колегиуми на Министерството на здравеопазването, Академичния съвет на Daggosmedacademy и научни и практически конференции. Смятаме, че основната причина за положителната промяна в епидемиологичната ситуация с туберкулозата в Дагестан е, на първо място, значително подобряване на материалните и битови условия на населението. Не е тайна, че днес средният дагестанец живее много по-добре от средностатистическия провинциален българин. А туберкулозата, както знаете, е най-чувствителният показател за материалното благосъстояние на хората.

Втората причина са мащабните мерки за почистване на добитъка от туберкулоза. От 70-те години на миналия век до края на 20-ти век около 20 милиона глави едър рогат добитък са изследвани в републиката с туберкулинови тестове, идентифицирани са 226 509 заразени, 24 396 глави са заклани и 320 големи животновъдни ферми са рехабилитирани. Само в една колективна ферма на името на К. Маркс от района на Карабудахкент, която между другото беше основният доставчик на мляко за град Махачкала, заразеността на добитъка достигна 63 процента! В тази ферма броят на добитъка, докаран от ГДР, се промени два пъти, поради това, че първата партида животни, поставени в същите конюшни и пасища без предварителни мерки за дезинфекция, се оказа напълно заразена за кратко време. Елиминирането на такъв огромен резервоар от туберкулозна инфекция не може да не повлияе на епидемиологичната ситуация в републиката!

Третата причина: далеч не е пълна, но през последните години са настъпили някои промени в укрепването на материално-техническата база на противотуберкулозните институции на републиката: в Махачкала вПрез 2006 г. е пуснат в експлоатация детски туберкулозен санаториум за 120 легла, в град Кизилюрт е построена типична туберкулозна болница за 120 легла, бактериологичната служба е значително разширена и оборудвана с модерно оборудване. Направено е много за осигуряване на лекарства за болните от туберкулоза. Недостигът на стационарни легла в републиката се компенсира чрез изпращане на пациенти за лечение извън републиката, по-специално за високотехнологични, включително хирургични грижи, в изследователски институти по туберкулоза в Москва и Санкт Петербург. Вярно е, че тази помощ има и обратна страна: за лечението на един пациент Министерството на здравеопазването на републиката разпределя квота от 300 хиляди рубли, средно над 30 милиона годишно. Това е приблизително толкова, колкото се планира годишно за изграждането на болницата за туберкулоза в Махачкала близо до село Ленинкент, но от година на година не се финансира поради липса на средства.

Говорейки за успехите в борбата с туберкулозата, далеч не мисля да почиваме на лаврите си. Далеч от това. Напротив, противотуберкулозната служба трябва да се укрепва и доразвива, за да не се връща към предишния провал. Сега имаме работа само с положителна тенденция, а не с решение на проблема. Все още сме далеч от благополучието с туберкулозата. Туберкулозата променя лицето си и става все по-опасна. Устойчивите му форми, които са трудни за лечение, непрекъснато нарастват. И такава туберкулоза, в тандем с ХИВ инфекцията, се разпространява по целия свят. Въпреки напредъка на медицинската наука и практика, туберкулозата все още отнема повече човешки животи, отколкото инфекциозните заболявания, природните бедствия, войните и терористичните атаки взети заедно. В Дагестан в момента се лекуват 3475 пациенти с активна туберкулоза, от които 697 са жители на Махачкала, 1200-1500 нови пациенти се откриват годишно.Само през 2012 г. от туберкулоза са починали 146 пациенти, а от придружаващи заболявания - още 132. Боледуват и умират предимно млади хора на възраст 18-40 години.

На този етап фтизиатрите на Дагестан очакват от ръководството на републиката и здравеопазването, на първо място, достойна оценка на постигнатите резултати в борбата с туберкулозата, а след това - създаването на нормални условия за още по-успешно продължаване на тази работа. Световната здравна организация обяви туберкулозата за глобален проблем на човечеството, в националния проект на България туберкулозата е определена като приоритетен проблем, в Дагестан от много години редовно се приема и удължава от година на година Правителствената програма за борба с туберкулозата, но много от нейните точки остават неизпълними поради липса на средства. Надяваме се, че в светлината на продължаващите фундаментални реформи на българското здравеопазване с отпускането на неограничени средства за това (думите на президента на България В. В. Путин), както и планираните фундаментални промени в нашата република, най-накрая ще бъдат решени неотложните проблеми на туберкулозата, включително, на първо място, завършването на строителството на туберкулозната болница в Махачкала.