Тумор на бедрената кост
В D. Sikilinda, E.G. Локшина, В.К. Татянченко, А.И. Крамаров
Тумор на бедрената кост - значителен брой доброкачествени скелетни тумори, а в някои случаи и злокачествени (включително метастатични лезии на шийката на бедрената кост) изискват хирургическа интервенция с резекция на патологично променени тъкани, запълване на тъканния дефект и запазване на сегмента, а оттам и функцията на крайника. Консервираните операции все повече се използват в съвременната онкоортопедия (Kostandyan L.I. et al., 1976; Zatsepin S.T., 1984).
Разпознаването на костни тумори е трудна задача. От навременната диагноза зависи не само характерът на хирургическата интервенция, но и животът на пациента. Разнообразието от нозологични тумори усложнява тяхната клинична и радиологична диагностика.
Нова техника за пункционна биопсия на тазобедрената става (заявка N 5056924/14, решение за издаване на патент в България от 30 юли 1993 г.) осигурява достъп през ямка, разположена в областта на предната повърхност на бедрото, която се появява при абдукция на долния крайник с външна ротация. Тази ямка се дължи на междумускулната междина между мускула на сарториуса и тензорната фасция лата. На това място е възможно да се проникне до шийката на бедрената кост, без да се увреждат тези мускули. Рязкото външно завъртане на долния крайник приближава шийката на бедрената кост възможно най-близо до описаната ямка. Изследвайки върху човешки трупове особеностите на преминаване на тъкани от троакар под ъгъл от 60 ° спрямо горния преден илиачен бодил, установихме, че нито един мускул не е повреден. Троакарът преминава в интерфасциалното пространство и през ставната капсула, които са относителна пречка за туморния растеж.По този начин предлаганият подход според нас не е травматичен, изключва контакта на тумора с мускула. След евакуацията на иглата извършихме коагулация на раневия канал с цел аблация.
Резултатите от прегледа на пациентите определят по-нататъшната тактика на предоперативното лечение, определят естеството на анестезията, вида на хирургическата интервенция и постоперативното лечение на пациентите.
При доброкачествени тумори, чийто растеж не надхвърли кората на костта, без мекотъканен компонент, направихме париетална резекция на бедрената кост. Туморът беше отстранен, но най-плътната част от „Адамсовата дъга” и мостът, свързващ бедрената кост с големия трохантер, бяха задължително запазени.
Извършваме остеопластичния етап на операцията с васкуларизиран графт от илиачно крило върху фиксирана невроваскуларна дръжка (патенти на България N 2003298, 1805925).
Отличителна черта на разработените от нас методи от известните беше следното:
- разпределение на добре кръвоснабдени зони на илиачното крило в местата на закрепване на мускулите със съдове от основния тип и нерви, преминаващи в дебелината им;
- наличието на съдова дръжка с достатъчна дължина, необходима за образуването на сложна присадка и нейното придвижване до областта на костния дефект;
— костната част на сложната присадка има достатъчен размер, за да замести костния дефект, образуван след отстраняването на тумора;
- създаване на условия за свободно поставяне на присадката без огъване на нервно-съдовия сноп след неговото завъртане и въртене.
При злокачествени тумори в посочените случаи, включително метастатични костни лезии, се извършва резекция на проксималния край на бедрената кост със ставна артропластика.
Въз основа на принципите на абластичност и обвивка, при туморни метастази в шийката на бедрената кост е необходимо отстраняване на цялото патологично огнище. Предвид вътреставното разположение на тумора, премахваме главата и шийката на бедрената кост, включително част от метафизната област заедно с тазобедрената ставна капсула. Отстраняването на тумора в блок заедно със ставната капсула елиминира възможността за разпространение на туморни маси в оперативната рана. В случая имаме разработена техника за оперативна интервенция (патент България N 2012269).
Разработените методи на операция позволяват решаването на редица проблеми на рехабилитацията на пациенти с костни дефекти на проксималната бедрена кост. Експериментите с животни показват осъществимостта и високата ефективност (96,16%) на използването на сложни присадки, преместени в зоната на дефекта чрез завъртането им върху невроваскуларния крак. Използването на инервирани и кръвоснабдени присадки в клиниката направи възможно постигането на присаждане на присадки при всички пациенти със средно време на консолидация от 3,47±0,2 месеца. Използването на ендопротези избягва ампутацията и запазва функцията на крайника.