Туркменски щат Гараманогулари (Караманогулар)
Династията на емирите, управлявала през 1256-1391, 1403-1419, 1421-1483. в Караман (Турция).
Кланът на караманогуларите, най-упоритите противници на османците в борбата за господство над Мала Азия, очевидно произлиза от туркменското племе афшар. Родоначалникът на династията е известният суфийски шейх Нура. Неговият син Караман, възползвайки се от отслабването на Румския султанат, създава собствена държава върху подвластните му земи. За раждането на това емирство и възхода на Караман бей арменският историк Смбат Спарапет пише следното: "И преди смъртта на Константин, бащата на краля (т.е. преди началото на 1263 г.), някакъв Караман се появи от един вид номадски исмаилски племена и много от племето му се присъединиха към него и той поиска да бъде наречен султан. Той стана толкова силен, че султанът на Рум Рукнед дин (Kylych-Arslan IV) Караман не посмя да му възрази. Караман завзе повечето от регионите с крепости и започна силно да потиска Исаврия и Селевкия, пленявайки жителите ... "Скоро Kylych-Arslan даде на Караман-бей условно владение на района около град Ерменек в планините на северозападен Телец и му даде титлата емир. През 1261 г. Караман бей става толкова уверен в силата си, че предприема поход срещу столицата на селджуките Коня. Въпреки това великият везир Муин ад-дин Сюлейман победи 20 хиляди. армия от карамани близо до крепостта Кавала (на север от Коня). Караман бей и братята му са заловени.
Емирът е синът на Караман, Мохамед I, който се крие от победителите в труднодостъпни планински крепости. През 1277 г., когато армията на египетския султан Байбарс I нахлува в Мала Азия, Мохамед и неговите съюзници Ешреф бей и Ментеше бей въстават срещу монголите и селджуките. За да привлекат подкрепата на турското население, те намериха някакъв Джимри (както писахасъвременници, неграмотен обикновен човек) и го предават за Сиявуш, син на бившия султан Кай-Кавус II, който умира през 1257 г. в чужда земя. Бунтовниците се приближиха до Коня и я щурмуваха. Джимри е възцарен и Мохамед става велик везир под него, като всъщност концентрира цялата власт в ръцете си. Отначало те успешно отблъснаха атаките на селджуките. Но тогава монголският хан Абака изпратил сина си Огуз срещу Коня с голяма армия. След като научили за това, Мохамед и Джимри бързо напуснали столицата, като взели със себе си голяма плячка. Когато монголите се върнаха в Иран, те отново се опитаха да завземат града чрез подкупи, но не успяха. Скоро след това Мохамед и двамата му братя загиват в една от битките, а Джимри е заловен и екзекутиран.
Емир беше братът на Мохамед Махмуд, който продължи да се бори с нашествениците. През 1291 г. Илхан Гайхату лично ръководи кампания срещу непокорните емири на Мала Азия. Монголците преминали с огън и меч през земите на бейлиците Караман и Ешреф и пленили там 7000 пленници. Така хулагуидите успяват да укрепят позициите си в Мала Азия за известно време. Резиденцията на Махмуд през тези трудни години очевидно е Ерменек, където през 1302 г. е построена джамия на негово име. През 1308 г. Махмуд успява да превземе Коня, но през 1319 г. бившата столица на селджуките отново попада под контрола на монголите. Махмуд се завръща в Ерменек и управлява там до смъртта си през 1340 г. Информацията за наследниците на този емир е доста объркана. Колко дълго синът му Муса е бил на власт не е известно. След смъртта му той е наследен от своя племенник Ахмад, който е убит през 1349 г. поради интригите на Артена, бей на Кайсария. Тронът преминава към брата на Ахмад Шамс ад-дин, който на свой ред е отровен през 1352 г. от третия брат Караман. Но не той завзе властта, а чичо му Халил, при коготоКараман преживява епоха на бърз възход. Халил води успешни войни (по-специално той си връща контрола над Коня) и построява много.
След смъртта на Халил, под ръководството на сина му Ала аддин, започва тежка война с османците. Първоначално беят на Караман го ръководи сам, но през 1389 г. новината за смъртта на султан Мурад I в битката при Косово доведе до въстание в други емирства на Мала Азия. Ала аддин имаше много съюзници, но скоро дойде новината, че новият султан Баязид I е победил всичките си врагове в Европа и се насочва към Мала Азия с бърз марш. Антиосманският съюз се разпада. Много бейове преминали на страната на Баязид. През 1391 г. Ала аддин води неуспешна битка с него при Акчай, заловен е и скоро екзекутиран. Двама от синовете му са отведени в Бурса като пленници. Караман е присъединен към владенията на османците.
Този път обаче триумфът на врага беше кратък. През 1402 г. Тимур побеждава Баязид при Анкара и възстановява много анадолски емирства, включително емирството Караман. Синът на Ала ад-Дин, Мохамед II, е освободен от затвора в Бурса от внука на Тимур Мурза Мохамед и през 1403 г. получава обратно своите владения. Ожесточената междуособна война на синовете на Баязид позволи на Караманогуларите да се засилят. В продължение на две години и половина (от 1411 до 1414 г.) те притежават Гермийския бейлик. През 1413 г. Мохамед II превзема Коня. Тогава, в разгара на войната между султаните Мохамед I и Муса, която се разиграва в Румелия, той превзема османската столица Бурса и я предава с жестоки опустошения. Тогава владенията на Караман бей обхващат по-голямата част от територията на Мала Азия, включително средиземноморското крайбрежие. Но веднага след като гражданските борби в лагера на османците престанаха, тяхната власт в Мала Азия веднага беше възстановена. Още през 1415 г. султан Мохамед II лишинегов съименник Караман Емир на всичките му завоевания.
Във войната срещу османците Мохамед се опитва да разчита на египетския султан и признава неговото върховенство. Но с тази стъпка той не само не си помогна, а напротив, навлече нови нещастия върху главата си. През 1419 г. египтяните подкрепят претенциите на брата на Мохамед Али за власт. Египетските войски нахлуват в Караман, превземат Кайсария и Коня. Мохамед, който се опита да намери убежище в планините, беше заловен и изпратен в Кайро. Едва през 1421 г., когато политическата ситуация се променя, му е позволено да се върне и да заеме отново трона. Три години по-късно Мохамед II умира по време на обсадата на османската крепост Адалия. Брат му Али се опита да вземе властта, но султан Мурад II подкрепи сина на Мохамед II, Ибрахим, който стана емир.
Ибрахим изоставя безплодната борба с османците и поддържа неизменно приятелски отношения със султана. Той се жени за сестрата на Мурад II и е негов постоянен съюзник във всички войни. Но когато синът на Мурад Мохамед II става султан, отношенията между двете държави отново стават напрегнати. Ибрахим искал да предаде трона на своя любим син Исхак. Майката беше обикновена наложница. Затова останалите шестима сина на емира, родени от Ибрахим от сестрата на Мурад II, не искаха да признаят това решение. Упорит в намерението си, Ибрахим в крайна сметка се скарва с всичките си синове и губи подкрепата на султана. Той умира през 1463 г. и с неговата смърт завършва ерата на мира.
Веднага щом Исхак зае трона, полубратята му вдигнаха въстание срещу него. Част от страната беше превзета от друг син на Ибрахим, Пир-Ахмад. Исхак се обърна за подкрепа към владетеля на туркменския племенен съюз Ак-Коюнлу Узун-Хасан. Той изпрати доста голям отряд ездачи в Караман. Туркмените си създадоха враговеИсхак имаше много проблеми, но те не можаха да изгонят Пир-Ахмад, подкрепян от османския управител на Адалия. С помощта на османците Пир-Ахмад побеждава брат си в битката при Ерменек през 1464 г. и се провъзгласява за васал на Мохамед II, но скоро възниква конфликт между него и господаря му заради отношенията му с Венеция. Войната е възобновена. През 1466 г. Пир-Ахмад е победен от самия султан Мохамед II, но не слага оръжие и смело се защитава още две години. През 1467 г. турците превземат Коня. Пир-Ахмад намери убежище в Ларенда и Никъде. През 1469 г. той сключва съюз с брат си Касим и го признава за свой съуправител. Но дори и да действат заедно, те не можаха да устоят на врага и трябваше да напуснат Ларенда. След това османците превземат Ерменек и Минан.
До края на десетилетието турците завладяват целия Караман. Следвайки примера на брат си, Пир-Ахмад започва да търси помощ от туркменския лидер Узун-Хасан. През 1471 г. той нанася силен удар на османските войски в Мала Азия, принуждавайки ги да отстъпят за известно време и му отстъпва по-голямата част от Карамания. Оставя 10 000 тук. армия, Узун-Хасан се отправи към източните граници на държавата си. Междувременно през 1472 г. турците подновяват настъплението си и разбиват туркмените при езерото Керелю. През пролетта на 1473 г. основните сили на османците, водени от самия султан, преминават Босфора. В решителната битка при Терджан туркмените претърпяха окончателно поражение и избягаха, неспособни да устоят на огъня на турската артилерия. Тази битка решава съдбата на владетелите на Караман – те нямат надежда да запазят своята независимост. През 1474 г. Пир-Ахмад умира в Тарсус. Касим, който се криеше в планински крепости, води война още десет години, но никога не успя да върне Ларенда. С неговата смърт завършва управлението на династията Караманогулар.
Рижов К.В. Всички монарси по света. Мюсюлмански изток VII-XVвекове