Творчеството на учениците в уроците по литература
Раздели: Литература
В нашето училище се проведе експеримент за приемственост на развиващото обучение между начален и прогимназиален етап. Искам да споделя моите наблюдения, мисли, моя опит. Участвайки в експеримента, анализирах програми и учебници по литература под редакцията на Т.Ф. Курдюмова и под редакцията на А. Г. Кутузов. Работата по традиционната програма не ми хареса съвсем, но тук веднага ме привлече.
В Обяснителната бележка към програмата по литература, редактирана от А. Г. Кутузов, беше написано: „Съдържанието и структурата на предложената програма се основава на концепцията за литературно образование, основано на творческа дейност ...” Програмата няма традиционния раздел „Развитие на съгласувана реч на учениците”. Разглеждайки литературното образование като единство от три компонента: творчество – съвместно творчество – знание и умение, съставителите на тази програма предлагат СИСТЕМА ОТ КОМУНИКАТИВНИ И ТВОРЧЕСКИ РАБОТИ, обозначени като „Творческа работилница“, „Творческа работилница“, „Творческа задача“, „Самостоятелен анализ на избраното произведение“, годишна „Заключителна читателска конференция“ и др. [1].
А. Г. Кутузов и неговият екип намериха интересни форми на творчески уроци, подтиквайки учителя да реши следните проблеми:
- какво трябва да се направи, за да иска ученикът да изпълнява творчески задачи не по принуда и задължение, а с удоволствие и желание; - как да се уверите, че той не се страхува от тези уроци, не се страхува да представи резултатите от работата си на преценката на съученици и учители.
От 1996 г. започнах да работя по тази програма, като изпробвах системата от творчески уроци в продължение на няколко години. Натрупаният опит ми позволява да направя някои изводи.
Има още една привлекателна черта на товапрограми: студентите имат право на избор при изпълнение на задание. Всеки път насочвам вниманието на учениците към вариантите на задачите. Уроците от това са от полза. Ученикът може да се опита в този вид задача, който е по-близък до него, по-ясен, по-интересен. Например, след изучаване на лирични произведения в 6 клас, в раздела „Тест за писалка“ се предлагат следните задачи:
Напишете есе по една от темите: „Любим сезон“, „Лято в провинцията“, „Зима в гората“, „Природна фантазия“ - или можете да измислите своя собствена тема.
За тези, които обичат да правят красиви неща, това е задачата: направете книга-албум „Пролет (лято, зима, есен) в стиховете на българските поети”.
Последната задача е много отговорна. Опитайте се да съставите лирическо стихотворение за родната природа, за родния край. Нека да е само 4 реда, но - ваш!
В първата задача учениците пишеха на пръв поглед доста стандартни съчинения на тема „Моят любим сезон“. Но въпреки това много от тях успяха да напишат точно лирическа скица, изразяваща по свой начин любовта към родната земя, към родната природа. Бих искал да представя едно от тези произведения тук:
Денис К. В гората през зимата.
Беше топло зимно време. И реших да се разходя в гората със ски. Вали сняг. И когато бях в гората, видях една приказна красота. Имаше величествени дървета, увити в снежни палта. И сред тях - пухкави зелени ели. Снегът спря да вали от небето. Заслушах се: от време на време се чуваше пеене на птица. Но катерицата размаха пухкавата си опашка, тичайки през клоните на дърветата. Мразът ставаше все по-силен. Ощипа носа и бузите ми. Белият сняг заслепи очите ми. Още малко вървях през гората. Беше необходимо да се върне у дома. Мразовит чист въздух, красотата на зимната природа - всичко това ме развесели. ИВърнах се у дома уморен и щастлив.
НапримерТаня Б. пише в предговора към своя сборник:
„Любовта към родния край се възпява в стихове за Родината. Разказват за красотата на родните си места. Душата се изпълва с необикновено чувство, когато четете тези стихове. В чест на моя роден край съставих сборник с тези стихотворения.”
И накрая, третата задача е създаването на лирическа поема. Разбира се, стиховете са наивни, далеч от съвършенството. Но ако имат образ, настроение, тогава е необходимо да се поддържа и одобрява това.
Например, стихотворение на Виталий К.„Пролет“:
Слънцето грее ярко, Не се виждат облаци. Издърпва дима от печката. Отиваме на разходка.
Всичко наоколо се стопи, Лежи мокър сняг. Студ по земята Поток тече.
Ние с теб измерихме Всички локви до една, Намокрих се краката И бягай в къщи!
Например, баладата на Маша Д.„Дедал и Икар”:
Живял отдавна в Древна Гърция Славният господар Дедал. Той живееше със сина си Икар, Живеше и не познаваше грижи. Но един ден цар Минос реши да убие Дедал. Дедал намери Икар И той бърза да построи крила. Но преди полета на Икар Дедал предупреди: „Ние летим между небето и слънцето И не забравяй“, каза той, „ ако се приближиш до слънцето, то ще разтопи целия восък. Но морето ще намокри перата ти И ще паднеш като камък. И така те се издигнаха като птици, Извисявайки се високо над водата. Леко се приближава към слънцето, Леко потъва на моменти. Икар забрави за съвета, И той се приближи до небето, Рееше се в небето, кръжейки, Но изведнъж сънят свърши. Слънцето разтопи восъка, И вятърът отнесе перата, Той падна в бездната на морето. "Татко!" — каза той бързо. И вълните се затвориха с шум, И бащата е в страхизвика: “Икаре, сине, къде си?!” Икар не се виждаше.
Когато преглежда произведения, създадени от съученици, подготвя рецензия за тях, ученикът трябва да разбере (и учителят трябва да доведе ученика до това), че критиката заради критиката не струва нищо. В учебниците "В света на литературата", специално за 7-11 клас, са дадени изказванията на големи критици за конкретно произведение на изкуството. И тези примери могат да покажат същността на литературната критика: използвайки теоретични познания по литература, човек може да прецени достойнствата и недостатъците на дадено произведение, но съди категорично и добронамерено. Когато давате такива задачи, трябва да обсъдите или план за преглед, или въпроси за обсъждане.
Джулия Л. Приказка„Петел, лисица, вълк и бухал“.
В едно село, в малка колиба живеели дядо и жена. Веднъж дядото отишъл да храни кокошките. Когато си тръгнах, забравих да затворя портата. Преди дядото да се прибере, петелът изтича от кокошарника и избяга в гората. И в тази гора живееше гладен и ядосан вълк. Вървял през гората, търсейки от какво да спечели. Изведнъж вижда: петел тича през гората. Той си мисли: „Нека го хвана, изглежда много апетитен и вкусен, предполагам.“ Вълкът се промъкнал и хванал петела. Носи го до колибата си, за да сготви и хапне бързо, а лисица го пресреща: - Какво говориш? - Да, хванах петел. - Слушай, Волчок, сив варел, да споделим. - Не! И те започнаха да спорят. Една сова чула шум и погледнала от хралупата: „Защо вдигаш толкова много шум тук?“ Бухалът започна да отвлича вниманието на вълка и лисицата, а в това време петелът тихо избяга. И вълкът и лисицата останаха без нищо. Това е краят на приказката и който е слушал - браво!
На въпроса: "Какво искате да кажете за тази приказка?".
„Това е приказка за животни, тя се подиграва с алчния вълк и лисицата. Въпреки че говорие за животни, но осмива алчността на хората. Хареса ми, че приказката има интересно начало и край.”
Обобщавайки, искам да обърна внимание на следното. Ако наистина искаме да включим учениците в часовете по литература, искаме да видим грижовни креативни ученици в часовете, трябва да провеждаме уроци по творчество в системата. Това ще позволи на учениците да свикнат с творческите задачи, ще им помогне да не се срамуват да представят своите творения на преценката на съученици и учители и ще им улесни разбирането на особеностите на света на литературата.
Тези уроци насърчават креативността и самия учител, което също е много важно. Провеждайки уроци в системата, трябва постепенно да повишаваме нивото им на сложност, правейки творческите задачи не само интересни, но и изпълними за всички ученици.
Въпросите за възпитанието на творческа личност чрез развитие на способности винаги са били актуални. Вярвам, че уроците по творчество ще помогнат обучението в уроците по литература да бъде развиващо, фокусирано върху всеки индивид.
1. Програмни и методически материали. Литература 5-11 клас./ Съставител Т.А. Калганов. - 2-ро изд. – М.: Дропла, 1999.