убиец на дракони
Свечеряваше се. Умореният кон лениво размърда копита и трети ден от небето заваля ситен, гаден, студен дъждец. Принц Херо се уви в мокро наметало, безуспешно опитвайки се да се стопли, и мислено запали романтичните традиции на малкото си кралство. През последния половин час, доколкото можеше да прецени, това никога не се беше повтаряло...
... В деня, когато принцът навърши двадесет години, крал Херо XVIII, неговият баща, му връчи семейната броня, доведе най-добрия кон и изнесе дълга замислена реч, която се свеждаше до факта, че принц Херо, като достоен син на баща си, внук на дядо си и така нататък до осемнадесетото племе на кралете и героите (които всички бяха наречени Герои), трябваше като тях, с оръжия в ръце, да победят дракона и да освободят красивата принцеса, която ще стане майка на следващия наследник на трона на това славно кралство, а самият принц като King Hero XIX. Останалата част от речта беше посветена на описването на битката на самия крал, в резултат на което той заслужено стана съпруг на най-прекрасното момиче в света. Принцът знаеше подробностите наизуст, защото баща му разказваше тази история при всеки удобен случай и винаги с едни и същи думи, а майка му - винаги на едни и същи места - вмъкваше незначителни, но ефектни подробности.
Героичната история на родителите мълчеше (макар че вече беше известна на цялото царство), че осемнадесетият герой уби последния дракон в страната. Това беше старо, болно влечуго, което беше загубило всичките си зъби, което почти беше останало без огън и нямаше сили да пази пещерата си, така че всички принцеси, дори и да бяха, отдавна се бяха прибрали спокойно. И царицата пазеше в тайна от съпруга си в продължение на двадесет години, че драконът не е мъртъв.много преди смъртоносния удар с меча, само защото момичетата от околните села му носели мляко по строго спазен график, надявайки се, че е тяхно задължение принцът да се появи и да освободи „принцесата“. Между другото, кралицата напразно се тревожеше. Кралят (тогава все още принц) Героят (тогава все още без номер XVIII) научил за тази малка конспирация от ханджията и като практичен човек се запознал с графика, карал из района инкогнито и след това се скрил в таверна две седмици, чакайки реда на красотата, която харесал.
Като цяло сцената на сбогуване излезе изключително неловка. В един момент кралят дори почти реши да отмени древната традиция, но погледна осемнадесетте драконови глави по стените на тронната зала и не посмя.
Така героят на нашата приказка, принц Герой, тържествено напусна портите на замъка, без изобщо да си представя как трябва да бъде. Малкото кралство заемаше долина, заобиколена от всички страни с планини. Единственият пропуск се минаваше само няколко месеца в годината и в човешката памет никой не идваше в тази страна, а от онези, които се осмелиха да опитат късмета си в големия свят, никой не се върна. Нямаше избор, затова отиде до прохода ...
…И така, принцът слезе от планината, мокър, студен и псуващ. Изведнъж той видя далеч отдолу огнен език и след половин минута чу слабо ехо на рев, което не можеше да се сбърка с нищо. Драконът! Юнакът пришпорил коня си. Към сутринта той беше достатъчно долу, за да види чудовището. Нямаше съмнение, половин метър зъби и изпъкнали очи се виждаха ясно на светлината на огъня, излъчван от дракона. Долу нямаше дъжд и принцът реши да изчака сутринта и дори се осмели да запали малък огън, за да се стопли.
Когато се зазори, Юнакът възседна коня си исе втурна към дракона със силен боен вик. За негова изненада драконът не излетя, дори не помръдна, а продължи да седи на покрива на ниска сграда, с вдигната муцуна към небето и от време на време издаваше гръмовен рев и огнен език. Принцът препусна към змея, пришпори коня си, конят скочи, принцът се изправи в стремената - и с един удар на меча отсече главата на чудовището. Чу се съскане и вместо кръв върху победителя паднаха стърготини и някакъв вид прах.
...Героят на XIX облече дрехите си, качи жена си на кон и се отправи към планината. Новокоронясаната кралица мълчеше. —А, да, почти забравих! Принцът се плесна по челото. - Как се казваш?