Убийството на Александър Мен най-вероятно няма да бъде разкрито - Михаил Мен - РИА Новости

най-вероятно

ВОРОНЕЖ, 22 януари - РИА Новости, Елена Лазаренко. Губернаторът на Ивановска област Михаил Мен смята, че убийството през 1990 г. на неговия баща, известния православен духовник и богослов Александър Мен, ще бъде изключително трудно да бъде разкрито, тъй като е минало твърде много време и много свидетели вече не са живи.

Обществото е свикнало да убива свещеници

"Сега е трудно да се анализира защо това зверство остана неразкрито. Въпреки това, аз съм сигурен, че ако извършителят бъде открит и правосъдието ще бъде въздадено, броят на убийствата на духовници със сигурност може да бъде по-малък", обясни Михаил Мен в интервю за РИА Новости.

Според него убийството на отец Александър е едно от първите убийства на видни общественици в съвременна България и първото убийство на православен духовник, извършено по идеологически причини.

„Убийството на баща ми се превърна в известно предизвикателство за обществото и когато нямаше адекватна защитна реакция от страна на държавата, имаше известно чувство за безнаказаност“, смята Михаил Мен.

Според него убийството на свещеник, чието основно оръжие е евангелската проповед, както преди 20 години, така и сега, предизвиква изключително възмущение в обществото.

"Но, за съжаление, нашето общество е свикнало с подобни престъпления и това е много трагично", каза Мен.

След смъртта на отец Александър неговата проповед прозвуча по-силно

Според Михаил Мен убийците на свещеници не постигат основната си цел.

"Убийците на баща ми си поставиха много конкретна задача: да го накарат да млъкне, но получиха обратния ефект. След смъртта му гласът му, напротив,звучеше по-мощно“, казва Михаил Мен.

Той обясни, че приживе богословските трудове на отец Александър са били издавани в малки тиражи, предимно в чужди издателства. С началото на перестройката популярни местни списания постепенно започват да публикуват неговите произведения, първите книги започват да се появяват в родината му, но амвонът и лекционният амвон остават основните платформи за евангелската проповед на известния теолог.

„След трагичната смърт на баща му общият тираж на произведенията му надхвърли 7 милиона екземпляра. Книгата за Исус Христос, Човешкият син, е преведена на 16 езика по света. Чрез книгите той продължава да изпълнява мисията си, довеждайки хората до Христос. И това е може би най-важният паметник за християнина“, обясни Михаил Мен.

Църковно-богословското наследство на отец Александър продължава да се развива от няколко обществени организации: Фондация Александър Мен, чийто настоятелство е Михаил Мен, издателство „Живот с Бога“, както и редица енории на Българската православна църква, където служат учениците и духовните чеда на отец Александър. Голям принос за популяризирането на наследството на известния богослов има митрополит Крутицки и Коломенски Ювеналий, който ръководи настоятелството на фондацията.

Александър Мен беше пред времето си

Дейността и богословските трудове на отец Александър, както приживе, така и след смъртта му, бяха често критикувани.

Според Михаил Мен причината за такава реакция е, че отец Александър е изпреварил времето си в много отношения, а съвременниците не винаги одобряват действията на тези, които са в челните редици.

„Отец беше свещеник с открити възгледи, който освен всичко друго не се страхуваше да проповядва с помощта на съвременните технологии, не се страхуваше от диалог спредставители на други вероизповедания“, обясни Михаил Мен.

По думите му приживе отец Александър е успял да изнесе една-единствена телевизионна проповед - и това е първата поява на православен свещеник по телевизията, която получава много широк отзвук в обществото.

"Тогава, през 1990 г., това предизвика разгорещена дискусия, имаше много спорове, допустимо ли е изобщо да се използват медиите и съвременните технологии за проповядване на Евангелието или свещеникът трябва да проповядва Божието Слово изключително от амвона? Сега виждаме, че отецът е бил абсолютно прав", каза Михаил Мен.

Той припомни още, че отец Александър е инициатор на първия християнско-мюсюлмански диалог.

„Той се срещна публично с моллата, имаха добра дискусия, но всеки отстояваше религиозните си убеждения. Тогава това изглеждаше нещо неочаквано и се възприемаше от хората по различни начини. Сега виждаме, че необходимостта от християнско-мюсюлмански диалог в обществото е изключително належаща“, каза Михаил Мен.

Според него отец Александър усеща духа на времето и е наясно с опасностите, които дебнат обществото в бъдеще.

Михаил Мен също не изключва възможността в бъдеще отец Александър да бъде причислен към мъчениците на Българската православна църква.

"Засега смятам този въпрос за преждевременен. Събитията не могат да бъдат насилвани. Дейността на отеца и неговото църковно-богословско наследство трябва да бъдат задълбочено проучени и осмислени. За всичко си има време", каза той.