Учебният процес като система
Учебен план
1. Възпитанието като начин за организиране на педагогическия процес. Двустранен характер и структура на обучението.
2. Функции за обучение.
3. Психологически основи на учебния процес.
4. Категории на обучение. Знания, умения, умения.
5. Учебно-познавателен и образователен процес.
6. Методически основи на познавателната дейност на учениците.
7. Логика, етапи, връзки на учебния процес.
Познавателната дейносте единство от възприятие, разбиране, теоретично мислене и практическа дейност.Ученикът учи,той опознава света. Познанието се осъществява на всяка стъпка във всички видове дейности - продуктивни, естетически, обществено полезни, художествени, образователни. Но само в преподаването познанието се оформя в процеса на обучение.
Ученетое процес на преминаване от незнание към знание, от непълно знание към по-пълно. Това е двупосочен процес на взаимодействие между учител и ученик.
Ученетое съвместна дейност на учител и ученици, когато първият предава знания и управлява учебния процес, а вторият (ученикът) придобива знания и развива умения и способности. Ученето е процес, в който се вижда участието наи двамата:учителя, осъществяващ дейността по преподаване, и ученика, осъществяващ дейността по преподаване. Съвместната им дейност определя характера на учебния процес. Преподаването условно се приписва на дейността на учителя, тъй като той не само предава знания, но и възпитава, развива потребностите и знанията, развива способностите на децата, поставя задачи и упражнения, контролира знанията, тоест извършва педагогическидейност,педагогическият процесУспехът на обучението в крайна сметка зависи от умението на учителя да общува с ученика.
Учебният процес изпълнява трифункции: образователна(обучаваща),възпитаваща и развиваща.
Образователна функцияе оборудването на учениците със система от научни знания, умения и използването на тези знания на практика.Научните знанияса факти, концепции, закони, закономерности, теории, теореми, дати, събития и т.н. Научните знания трябва да бъдатнадеждни(отразяват истинската картина на света),систематични(в система, последователни, подредени, съзнателни, логични). Крайният резултат от образователната функция на учебния процес е ефективността на знанията, тоест тяхното съзнателно прилагане от ученика на практика.
Правилно организираното обучение винаги се развива.Развиваща функциясе осъществява под ръководството на учител. Развиват се речта, мисленето на ученика. Развиват се сензорни, двигателни, емоционално-волеви, мотивационно-потребностни, интелектуални. Развиват се умствените сили на детето - памет, внимание, въображение и др.
От 60-те години на миналия век в педагогическата наука са разработени различни подходи към изграждането наобучение за развитие.Например L.V. Занков твърди, че мисленето на учениците се развива в процеса на обучение. Той определи принципите на развитие на образованието (увеличаване на дела на теоретичния материал, учене с бързи темпове, на високо ниво на сложност, напреднало обучение и др.).
В. Елконин, В. Давидов, Н. Менчинская, И. Якиманская, И. Лернер, Н. Матюшкин, говорейки за обучението за развитие, смятат, че проблемното обучение е основата на развитието, придават голямо значение на разработването на методи.Предполага се, че развитието протича на етапи въз основа на теорията за поетапното формиране на умствените действия (П. Галперин, Н. Тализина). Развитието на образователната дейност и учебната дейност (Е. Кабанова-Мелер) също са определящ фактор за развитието.
Психологическите основи на дейността на учениците в образователния процесса мотиви, познавателен интерес, отношение към ученето.
Мотивъте най-важният компонент на обучението. Това са мотивите, които ръководят ученика, извършвайки определени възпитателни действия. Това го кара да учи. Ученикът е мотивиран да учи от редица мотиви, които не действат отделно, а взаимодействат помежду си. Прието е да се разграничават три групи мотиви.
Първата група -пряко мотивиращи мотиви,въз основа на емоции (положителни или отрицателни) - яркост, новост, забавно съдържание на материала, външни атрибути, интересно преподаване от учителя, привлекателността на личността на учителя, страх от получаване на лоша оценка, нежелание да разстрои родителите, страх от учителя, нежелание да бъде обект на дискусия в класа.
Втората група -перспективно-мотивиращи мотиви.Въз основа на разбирането на значението на знанията в живота като цяло, предмета, конкретни знания, умения. Това е връзката на знанието с бъдещата професия, желанието да се влезе в университет, чувството за дълг, отговорността за семейството, бъдещето и изборът на специалност.
Третата група -интелектуално мотивиращи мотивиУченикът получава удовлетворение от самия учебен процес:
• Уча, защото ми е интересно;
• задоволяване на любопитството, задоволяване на потребността от знания;
• разширяване на вашите културни хоризонти.Когнитивният интересосигурява високо ниво иефективност на обучението. Осигурява активност на ученика в обучението, самостоятелност на дейността, стремеж към добри резултати в обучението. Иманивана развитие на познавателния интерес;начинина неговото развитие,условияна формиране. Развитието на познавателния интерес преминава през няколко етапа - любопитство, привлекателност, занимание, любопитство. Познавателният интерес има свои съществени характеристики, които се проявяват в образователната, извънкласната дейност и в семейството. Не малко значение в диагностиката на познавателния интерес има познавателната активност на индивида. Познавателният интерес се развива в процеса на обучение поради съдържанието на предмета, фактора за новостта на информацията, разкриването на съвременните постижения на науката, както и формите, средствата и методите на обучение.
Потребносттаот учене е вътрешен мотив, който е източникът на знания. Има механизъм за развитие на потребността, който учителят трябва да знае. Чрез задоволяване на потребността от знания всеки път у ученика се предизвиква нова потребност от знания. Познавайки този механизъм, учителят трябва непрекъснато да създава всички условия в урока за задоволяване на потребностите на учениците от знания.
Отношението на учениците към ученето влияе върху резултата от учебния процес. Ако ученикът е безотговорен, безскрупулен, недисциплиниран, мързелив, той никога няма да постигне голям успех в ученето. Доста често в практиката на работа учителят забелязва, че такъв характер на отношението на детето към работата му пречи да получи добър резултат, дори ако има добри умствени и интелектуални възможности.