училище усещане за силно
Награда fanfic "Училищна любов..най-силното чувство"
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Среща с глупаци от старата школа
Глава 4За любов, за любов, за любов. За моите и вашите, молете се отново и отново. Докосването на горещи устни е винаги в преплитането на красиви тела. За любов, за любов, за любов.
Здравей Ол? - За първи път от една година ми се обади моята бивша съученичка Лиза Мартинова. съжалявам Изоров.
-Лизка? здравейте — много се зарадвах да чуя гласа на бивш съученик.
- Ол, слушай, ела при нас с Андрюшка, имаме нещо като среща на стари съученици, тук е Юра Валуев с дъщеря си, а ти ела с Катя - Лиза удари ръката на съпруга си, който се протягаше към масата.
-Валуев. - Помислих си, днес за втори път чух името и фамилията на моя съученик - не, Лизок, съжалявам, няма да дойда, утре трябва да работя, а Катя трябва да легне скоро.
-Утре всеки има Оля на работа, а между другото имам среща с московски клиенти, добре, ела, не съм те виждал от година, а Юрка обикновено е на десет години - Лиза хленчеше като малко дете.
Отново си помислих, че не е обичайно да ходим на гости сами без Миша, вече исках да откажа, но си спомних за жена ми, всичките му предателства вече ме подредиха, всеки месец той има нова страст, а аз седя и наистина го чакам.
- Аз ще бъда Лиз, вече си тръгвам - гледайки дъщеря си, погалих я по косата - Котенце, върви да се обличаш, отиваме на гости при леля Лиза.
Отидох в стаята си, унищожих половината гардероб в търсене на какво да облека, накрая намерих тъмен панталон и любимото ми лилавоблуза.
- Кат, готова ли си? - Погледнах в стаята на дъщеря ми и се усмихнах, детето ми се опитваше да облече рокля, сако и дънки - Катюша, какво е това?
- Искам да бъда най-красивата - започнала да се обува дъщерята.
След като облякохме леки ветровки за себе си и дъщеря си, напуснахме апартамента, без дори да си представяме, че това е изход към нов живот.
- О, Юр, нямаш представа кой ще дойде сега - Изоров седна на дивана до Валуев.
- някой от нашите? иначе нямаше да ме предупредиш — човекът изпи минерална вода от чаша, но след отговор на приятел Валуев се задави.
„Олга Самойлова с дъщеря си, представяте ли си, не съм я виждал от сто години, Лизка говори не толкова отдавна, но дори не помня кога, ще седнем, ще си починем“, Андрей удари Юри по рамото.
-Олга? Е, да, среща на стари приятели – усмихна се леко Валуев и настани дъщеря си в скута си – Лео, не си играй.
-Татко, ама аз не се заяждам - момичето погледна баща си с големи очи и се изви - пусни, играя си с Мотя.
-Ти вече отряза цялата опашка на Моте - Валуев разтърси дъщеря си с пръст, но я пусна.
Изоров се засмя - нека играе, този дебел човек също има нужда от джогинг, изяде си корема, между другото, виж какво намерих днес - мъжът подаде на Юри стара обща снимка.
преди малко повече от 10 години.
-Юр, виж всичко на главата ми наред ли е? — извъртя се момичето пред Валуев.
„О, знаеш, че винаги ще бъдеш красива за мен“, усмихна се човекът и целуна Самойлов по бузата.
„О, хайде“, махна с ръка Олга и повлече Юри за ръката към тълпата.
„И така, момичета долу, момчета горе, ставайте и бързо“, плесна с ръце класният ръководител и класът почти веднага се нареди в две редици.
-Юр,застани зад мен.” Олга хвана приятелката си за ръката и се усмихна.
-Ами да, понеже няма достатъчно снимки, където сте близо, поне една ще има - приближи се към двойката съученичката им Лиза - според мен е време да създадете общ албум.
Кой трябва да създаде албум? Андрей беше зад Лиза и я дръпна за косичката.
„Изоров, сега ще го получиш!“ Лиза се обърна и се втурна след съученика си.
- Е, ще ме последваш ли? Олга погледна Валуев в очите и се усмихна.
„Е, разбира се, ще стана, иначе Изоров ще бъде до теб и твоята прическа“, усмихна се момчето и се опита да приглади косата си с ръце.
-Чакай малко - Олга, като взе гребен, среса Валуев - добре, поне прилича на човек. о ти скръб лук.