UDC 159.923.T. К. КОМАРОВА СТАНДАРТ НА ЛИЧНОСТТА КАТО ПРИЧИНА И ЦЕЛ, ДЕТЕРМИНАНТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ
В съвременната социокултурна ситуация проблемът за личностната готовност на учителя за педагогическа дейност става особено актуален. Обществото започва да осъзнава опасността от появата в училището на човек, който случайно е получил статут на учител. В контекста на ориентираната към ученика парадигма на съвременното образование това означава, че завършилият висше образование трябва да дойде в училище, подготвен за педагогическа работа не само по предмета (като учител по предмет), но преди всичко на личностно ниво.
В изследванията, посветени на педагогическата дейност, се отбелязва, че психологическият аспект на нейния анализ включва идентифициране на механизмите и моделите на функциониране на учителя като субект на тази дейност. Действайки като такъв, учителят трябва да има съзнателна представа за особеностите на структурните компоненти на собствената си дейност - стимулиращи, програмно-целеви, ефективно-оперативни и контролно-регулаторни. В същото време стимулиращият компонент, който съдържа характеристиките на потребностно-мотивационната му сфера, играе водеща роля при определяне на целите и съдържанието на неговата дейност от учителя. Едно от специфичните прояви на готовността на учителя за такова ниво на професионална дейност е формирането на централно лично и професионално значимо образование, което е хуманистична ориентация. Операционализира се преди всичко в мотивите като ценностно-смислови образувания на професионалното съзнание на учителя, отразяващи потребността му от диалогично взаимодействие с детето, от формиране на „ние-отношение” с него, като заинтересованост от личностното му развитие и готовност за поемане на отговорност за резултатите от него.
Постановка на проблема в този контекстПедагогическата ефективност на междуличностното взаимодействие между учител и ученик включва анализ на такова ключово определение като "стандарт".
Еталон (фр. etalon) - образец, мярка, идеален или установен вид на нещо, изчислена мярка на нещо, взето като образец [3, с. 288]. В съвременните вътрешни психологически речници няма специални статии, посветени на това понятие, въпреки факта, че традиционно се обсъжда в изследванията върху психофизиологичните механизми на човешката дейност, мотивацията на поведението, самопредставянето на личността, във връзка с анализа на образователната и когнитивната дейност, в когнитивната психология и др.
Генезисът на референтните идеи за човек е свързан със спонтанния процес на анализ и синтез на впечатленията на човек, получени при взаимодействие с други хора. Съществен тук е фактът, че формирането на индивидуални стандарти винаги се дължи на познаването на универсални и групови норми на поведение и представи за един или друг тип личност, които вече са били формирани от индивида в миналото. В същото време се отбелязва влиянието на такива фактори като вида на дейността, нейните цели и мотиви, както и пола и възрастта на лицето. Специална роля във формирането на стандартни представи за личността принадлежи на субективно значимите други, които са включени в кръга на най-близкото общуване на човека [5; 8; 9]. Редица изследователи обръщат внимание на връзката между съдържанието на стандарта и характеристиките на самия човек като субект на възприемане. В тази връзка A. U. Kharash отбелязва, че да възприемаш друг човек означава действително или потенциално да бъдеш възприеман от него. Следователно, след като намери друг в своето поле на възприятие, субектът на възприятие веднага си спомня себе си. Генезисът на стандарта се характеризира и с това, чече с развитието на човек като субект на съвместна дейност с други хора и промените в неговата личност стандартът се обогатява с нови характеристики, преосмисля се, става все по-обобщен.
В същото време всяка от групите референтни характеристики на личността може да бъде абстрахирана от субекта на познание, ако е необходимо да се възприема друго лице от определен ъгъл на зрение. Следователно в различни ситуации на междуличностно взаимодействие ориентацията на субекта на познание към определени качества, фиксирани в стандарта, определя неговото селективно отношение към конкретен друг човек, който става персонифициран носител на такива стандартни качества, т.е. своеобразен „жив модел“. Това е, което прави другия човек субективно значим и стои в основата на чувствителността към неговите формиращи влияния. По този начин стандартът на личността може да съществува както като вид семантично-перцептивна конструкция в съзнанието на човек, фиксиращ най-значимите лични качества за него, така и като конкретен човек, който действително ги притежава.
Горните характеристики на идеала правят невъзможно човек да го използва като инструмент за оценка, тъй като като такъв той абсолютно обезценява реалността. За разлика от идеала, стандартът на личността се формира в общуването на личността с реални хора и поради това е по-близо до реалностите на живота, което му позволява да действа като ценностна мярка, която човек отнася както към другите хора, така и към себе си.
В педагогическата дейност връзката „учител-ученик“ е системообразуваща, тъй като без нея е невъзможно не само възникването на други отношения („учител-ученик“, „ученик-родители“, „учител-родители“ и др.), Но и самата педагогическа дейност. Оттук нататък е очевиднообективната значимост на участниците в педагогическото взаимодействие един за друг. Въпреки това, от гледна точка на диалогичната методология на педагогическото взаимодействие, това ниво на значимост е необходимо, но недостатъчно: ефективното педагогическо взаимодействие предполага взаимна субективна значимост на учителя и ученика.
Известно е, че субективната значимост на другия се определя от характеристиките на потребностно-мотивационната сфера на човека и възможността за задоволяване на специфични потребности във взаимодействие с другия. В тази връзка изглежда, че субективната значимост на детето за учителя трябва да се свързва с онези дълбоки личностни образувания на последния, които са ефективни мотиви, осъзнати от него и адекватни на истинската цел на неговата професионална дейност, която се състои в духовното производство на личността. В този случай субективната значимост на ученика действа като конкретно проявление на нуждата на учителя от наистина хуманистична, субект-субектна връзка с него.
Специфична форма на реализация на педагогическата цел е възпитателното въздействие, което е такава организация на педагогическата комуникация, която се проявява в прогресивна промяна в психологическите характеристики на ученика и преструктуриране на неговото поведение. Ефективното въздействие обаче е възможно само ако учителят има дълбоки познания за индивидуалността на всеки ученик. Такива знания действат като основа за формирането на идеи на учителя за това какви лични качества на конкретен ученик са недостатъчни. Учителят идентифицира такива качества въз основа на анализ на реалните характерологични прояви на ученика в конкретни ситуации, като ги сравнява с желаните, т.е. през призмата на личностния стандарт. С други думи, знаниеот учителя на детето, опосредствано от изпълнението на оценъчната функция на личностния стандарт, действа като основа за причинно-следственото определяне на педагогическото въздействие.
1. Александрова, Г. И. Образование в контекста на социокултурни проблеми / Г. И. Александрова, Л. Л. Жарнозова // Нови изследвания в психологията и възрастовата физиология. - М., 1991. - С. 18 - 20.
2. Соловейчик, С. Л. Вечна радост: есета за живота и училището / С. Л. Соловейчик. - М .: Образование, 1986. - 370 с.
3. Голяма съветска енциклопедия. - М., 1978. - Т. 30. - С. 288.
4. Съвременен психологически речник / изд. Б. Г. Мещерякова, В. П. Зинченко. - Санкт Петербург, 2006. - 490 с.
5. Бодалев, А. А. Личност и комуникация: Избрани произведения / А. А. Бодалев. - М., 1983. - 272 с.
7. Бодалев, А. А. Възприемане и разбиране на човека от човека /
А. А. Бодалев. - М., 1982. - 199 с.
8. Бодалев, А. А. Субективна значимост на друго лице и фактори, които го определят / А. А. Бодалев // Вестник Моск. университет сер. 14. Психология. - 1985. - № 2. - С. 13 - 17.
10. Kharash, A. U. Принципът на активността в изследването на междуличностното възприятие / A. U. Kharash // Въпроси на психологията. - 1980. - № 3. - С. 20 - 31.
11. Еремеев, Б. А. Оценка на човек: външни и вътрешни стандарти / Б. А. Еремеев // Психология на комуникацията: енциклопедичен речник / изд. изд. А. А. Бодалева. - М., 2011. - С. 85 - 87.
12. Бърнс, Р. Развитие на самооценката и образованието / Р. Бърнс. - М., 1986. - 416 с.
13 Ryabikina, ZI Самооценка и стандарт: взаимно обуславяне на съдържание / ZI Ryabikina // Въпроси на психологията на междуличностното познание и комуникация. - Краснодар, 1985. - С. 156 - 166.
14. Лекторски, В. А. Субект, обект, знание / В. А. Лекторски. - М., 1980. - 358 с.
15. Целикова, О. П. Морална цялост на личността / О. П. Целикова. - М., 1983. - 158 с.