Ухажването като вид комуникативно поведение
Ухажването КАТО КОМПЛЕКСНА КОМУНИКАЦИЯ
1.1 Теоретична основа на изследването на ухажването 10
Концепции за джендър и развитие на джендър теорията 10
Ухажването като неразделна част от любовния дискурс 15
Ухажването в светлината на теориите за междуличностната комуникация .27
1.2 Ухажването в системата на комуникативната дейност 41
Подходи за определяне на ухажването 42
Ухажването като комуникативен хипержанр 50
1.3 Ухажване и флирт: корелация на понятията 54
Критерии за противопоставяне на ухажването и флирта. 54
Флиртът като игрива форма на ухажване 59
Непряка комуникация в жанра флирт 70
1.4 Семиотика на ухажването 80
Видове знакови системи за ухажване 81
Ритуално ухажване 90
Обобщение на глава 197
КОНСТИТУЦИОННИ ПРИЗНАЦИ НА УХВАТСТВОТО КАТО ТИП
КОМУНИКАТИВНО ПОВЕДЕНИЕ100
2.1 Субект-обектни отношения в ухажването 100
Мъж и жена като участници в процеса на ухажване 100
Езикови номинации на лице в областта на ухажването 119
2.2 Вербална комуникация при ухажване 138
2.2.1 Модели на използване на вербална комуникативна стратегия 139
2.2.2 Жанрове и поджанрове на ухажването и тяхното влияние върху хода на взаимодействието 157
2.3 Невербална комуникация при ухажване 173
Джендър аспекти на невербалната комуникация 174
Ролята на невербалните взаимодействия в ухажването 181
2.4 Неуспех и успех на комуникацията за ухажване 194
2.4.1 Причини за конфликти 194
Сексуалният тормоз като крайна форма на проява на активна стратегия в ухажването 209
Фактори за успех на комуникацията в грижите 217
Резюме на глава 2219
На съвременния етап от развитието на лингвистиката все повече внимание се обръща на изучаването на половите аспекти на езика и комуникацията. Въпреки това, както отбелязва Е. И. Горошко (Горошко 2005), въпреки бързото развитие на джендър изследванията и жанровите изследвания, в местната лингвистика практически няма изследвания, посветени на половия анализ на жанровете, с изключение на редки епизодични произведения (Седов 2002; Слишкин 2002; Дементиев 2004). Това изследване е посветено на изучаването на ухажването като сложна комуникативна формация, която има речеви характеристики и се характеризира с определени поведенчески реакции.
Обектна нашето изследване е ухажването като сложна комуникативна формация, анализирана на примера на българската и англоговорящата лингвокултура.Предметна изследването са вербалните и невербални средства за изразяване на ухажването като вид комуникативно поведение.
Актуалносттана изследването се дължи на непрекъснато нарастващото внимание към проблематиката на междуличностните отношения в контекста на съвременните лингвистични изследвания. Проблемите на взаимодействието между половете и изследването на половите аспекти на езика и комуникацията са отразени в произведенията на двете вътрешни
5вени (Е. И. Горошко, А. А. Григорян, А. В. Кирилина, А. А. Костикова и др.) и чуждестранни учени (Р. Лакоф, М. Мийд, Д. Танен, П. Екерт). Половите (андрогинни) жанрове, по-специално установяването на техните конститутивни характеристики и вътрешножанрови характеристики, са слабо проучени.
Целтана тази работа е да идентифицира, опише и анализира словесни иневербални компоненти на ухажването в българската и английската езикови култури.
Поставената цел включва решаването на следнитезадачи:
разгледайте връзката между понятията "речев жанр", "поведенчески жанр" и "комуникативен жанр";
идентифицират конститутивните признаци на ухажването и неговата жанрова организация;
идентифицират и опишат стратегиите и тактиките, които изграждат процеса на ухажване в българската и англоезичната култура;
описват субект-обектни отношения в сферата на ухажването и тяхното отразяване в езика;
- да идентифицира характеристиките на вербалната и невербалната комуникация в ухажването;
- да се определят критериите за успех на комуникацията в областта на ухажването и причините за неуспехите в комуникацията.
Научната новостна работата се състои в цялостен анализ на комуникативните средства за изразяване на ухажване, разграничаване на понятията ухажване и флирт, както и в установяване на факторите, които са в основата на успеха / неуспеха на процеса на ухажване.
Теоретичната значимостна труда се състои в това, че той има известен принос за развитието на джендър комуникативната лингвистика, теорията на жанра и лингвокултурологията, разширявайки научните познания за ухажването като вид комуникативно поведение.
Практическата стойностна изследването е, че неговите резултати могат да се използват в университетски курсове по теория на компютъра
комуникация, лингвокултурология, междукултурна комуникация, както и в специални курсове по култура на общуване, джендър лингвистика и жанрови изследвания.
В нашата работа се опираме на следнитепозиции,доказани в научната литература:
комуникацията е сложна система, чиито компоненти функционират в тясна взаимовръзка и взаимозависимост (Б.Городецки, В. Д. Девкин, К. А. Долинин, В. И. Карасик, О. А. Леонтович, М. Л. Макаров);
комуникацията е сложен интерпретативен процес, който разкрива наличието на преки и непреки форми на изразяване (М. М. Бахтин, В. Е. Голдин, В. В. Дементиев, А. А. Залевская, И. И. Прибиток, К. Ф. Седов);
изследването на сложни комуникативни образувания включва семиотичен подход към анализа на комуникативното поведение на човек (О. А. Леонтович, Ч. Пиърс, Ю. С. Степанов, Е. И. Шейгал);
поведението на хора от различни епохи и националности отразява ценностната картина на света, която съществува в съзнанието на представители на определена епоха или нация (А. Вежбицкая, В. Г. Гак, В. Хумболт, Ю. Н. Караулов, В. А. Маслова, Н. Б. Мечковская, Д. Химес);
общуването между мъже и жени може да се тълкува като диалог на противоположни култури (Д. Грей, Р. Лакоф, Д. Танен, Д. Уилямс, 3. Фройд, Д. Хол);
- невербалната семиотика на пола зависи от характеристиките на тези общества и култури, към които индивидът принадлежи (Д. Бест, Д. Гивънс, Г. Е. Крейдлин, А. Мехрабиан, И. А. Стернин).
Целите и задачите на изследването определят избора на следнитеметоди:
методът на анализ на дискурса, насочен към постепенно идентифициране на намеренията на комуникантите, последвано от описание на словесните средства, използвани за изразяването им (Ван Дайк, М. Л. Макаров, Дж. Синклер, З. Харис);
методи за изолиране и описание на първични и вторични жанрове, сложни хипержанрови форми и жанрове на пряка и непряка комуникация (М. М. Бахтин, С. Гайда, В. В. Дементиев, К. Ф. Седов, И. В. Силантиев, Е. Ф. Тарасов, М. Ю. Федосюк);
метод за контекстуален анализ на екстралингвистични параметри, включително мотиви, цели и статусно-ролеви отношения на комуникантите;
методинтерпретативен анализ, насочен към идентифициране на значението на изявлението и неговото тълкуване във връзка с контекста на ухажването;
методът на дедуктивен и индуктивен логически анализ на текста за идентифициране на характеристиките и характеристиките на комуникативното поведение на човек в областта на ухажването;
приемане на количествени изчисления.
Защитатаима следнитеразпоредби:
1. Ухажването е комуникативен полов хипержанр, който включва вербално и невербално поведение на хората в сферата на любовния дискурс и се характеризира като сложна семиотична система
8жанрове и поджанрове с елементи на фатична комуникация и емоционално информационно съдържание.
Ухажването и флиртът са явления от различен порядък, противопоставени въз основа на семантична пълнота и различие в целите. В същото време те демонстрират набор от сходни характеристики, а именно: наличие на регулаторни и емоционални функции; наличието на елементи на фатична и индиректна комуникация; принадлежност на двете явления към жанрове, които подобряват отношенията между хората в индиректна-пряка форма; принадлежност към андрогинни жанрови форми, изграждащи жанровото пространство на любовния дискурс.
Като неразделна част от ухажването, флиртът има следните характерни черти на игровото поведение: наличие на правила; театрално действие; изненада; създаване на напрегнати моменти; измамно поведение (преструвка); неяснотата на случващото се; конкурентоспособност; като победа.
5. Номинациите на субекта на ухажването демонстрират както отрицателна оценъчна конотация на осъжданеразпуснат, преследвач на жени, мъжемелачка),така и положителна етична оценка ност(рицар, обожател, обожател,поклонник, обожател).Множеството номинации в областта на ухажването се дължи на разнообразието от мотиви, цели и начини за постигането им, проявяващи се в избора на речеви стратегии и тактики.
Речевата дейност в областта на ухажването се изгражда според принципите, съответстващи на основните стратегии на любовния дискурс с преобладаващо използване на индиректно-пряка комуникация. Изборът на речеви стратегии в ухажването позволява да се класифицира езиковата личност като рационално-евристичен, придворен или инвективен тип.
Структура на дисертацията.Дисертацията се състои от въведение, две глави, заключение и библиография.