Ureaplasma spp.
Уреаплазмите са условно патогенни микроорганизми, свързани с микоплазмите, но притежаващи уреазна активност, т.е. способни да разграждат уреята до амоняк. Под наименованието Ureaplasma видове обединяват два вида уреаплазми с различна степен на патогенност - U. urealiticum и U. parvum. Те могат да бъдат разграничени само чрез молекулярно-генетични изследвания. U. urealiticum причинява възпалителни заболявания на урогениталните органи, а U. parvum често може да се намери на повърхността на лигавиците на урогениталния тракт на клинично здрави жени.
Оставайки дълго време върху лигавиците, уреаплазмените продукти на техния метаболизъм нарушават защитните им свойства, като по този начин провокират развитието на вагинална дисбиоза и създават условия за активно размножаване на други патогенни и опортюнистични микроорганизми. Уреаплазмата често се среща заедно с други инфекции, предавани по полов път.
Източникът на инфекция е пациент с уреаплазмена инфекция или асимптоматичен носител на уреаплазма. Начини на предаване на инфекцията - сексуален, контактно-битов и вертикален (по време на бременност и по време на раждане от заразена майка на дете). Продължителността на инкубационния период е 2-5 седмици.
Инфекцията с уреаплазми не винаги води до заболяване, а само при комбинация от определени условия, например при нарушаване на местните защитни фактори, наличие на имунодефицитни състояния и съпътстващи инфекции. По правило инфекцията е лека, може дори да протече безсимптомно, по-често това се случва при жени. При мъжете инфекцията с уреаплазма може да причини развитие на негонококов цистит, уретрит, простатит, орхит,епидидимит. Уреаплазмата може да се прикрепи към сперматозоидите, поради което инфекцията с уреаплазма е свързана с нарушаване на качеството и състава на спермата и причинява безплодие.
При жените уреаплазмозата може да провокира възпаление на вагината и шийката на матката. Ролята на уреаплазмата също е вероятна в развитието на възпаление на матката (ендометрит) и придатъци (аднексит), което заплашва със сраствания и впоследствие извънматочна бременност и безплодие. Уреаплазмата може да провокира спонтанни аборти, хориоамнионит, вътрематочно забавяне на растежа, раждане на деца с ниско телесно тегло. Доказано е, че уреаплазмите играят роля в развитието на менингит и бронхопулмонална патология при новородени. Също така, уреплазмата може да предизвика развитие на уролитиаза и реактивен артрит.
Този анализ ви позволява да определите наличието на ДНК на Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum в пикочно-половата система. Анализът помага да се диагностицира уреаплазмозата.
Референтни стойности - нормални (Ureaplasma spp. (Ureaplasma parvum и Ureaplasma urealyticum), ДНК (PCR), количествено, урогенитално изстъргване)
Информацията относно референтните стойности на показателите, както и самият състав на показателите, включени в анализа, може леко да се различават в зависимост от лабораторията!