Урок #3 - Чешки глагол спрежение
Чуйте аудио урока с допълнителни обяснения
Според мен чешкият език е езикът, на който бих препоръчал да се учат формата на глаголите на слух и чрез сходство с българския език.
Колкото и да се опитвах ясно да систематизирам всички промени в окончанията, не успях.
Ако учите чрез таблицата, тогава можете да преместите ума си.
В чешкия език има 5 групи глаголи. Отношението към групата може да бъде разбрано само когато човек знае формата на глагола за него/тя. Но за това трябва да можете да се скриете. Получава се порочен кръг. Затова един чешки учител ми каза: „По-добре е просто да учиш, а не да търсиш модел.“ Съгласен съм!
Ако глаголът има se или si (нашето -sya), тогава тази частица не се променя и по правило е на второ място.
Група 1 - nést (нося), chápat (разбирам), vzít (вземам), číst (чета)
За той/тя окончанието е -е.
brat - да вземе
Já tě beru s sebou. - Взимам те с мен. Bereš si něco s sebou? – Носиш ли нещо със себе си? Берете плавки? - Вземате ли бански / бански? On ber e od života to nejlepší. Той взема най-доброто от живота. Не, неберем то. Не, не го приемаме. Proc to berete? - Защо взимаш това? Oni si vždy berou na dovolenou psa. Те винаги вземат кучето на почивка. Бе! Берте! - Вземи го! Вземи го!
Take е глагол, без който не можем в ежедневието. Няма сегашно време. Неговото бъдеще време се образува по модела на първата група.
vzit (si) - вземам
Já si to vezmu. - Ще го взема за себе си. Vezmeš si ty papiry? - Ще вземете ли тези документи? On si ji vezme s sebou. Той ще я вземе със себе си. Ona si vezme dovolenou. Тя ще си вземе отпуска. My si vezmeme vše, copotrebujeme. Ще вземем каквото ни трябва. Vy si to vezmete? - Ще го вземеш ли? Proč si to nevezmou? Защо не го вземат? Везми! Vezmete si to! - Вземи го! Вземи го! (в разговорната реч по-често се използва некнижовната форма на повелителното наклонение Вем си! Вемте си!)
чапат - да разбирам
В чешкия има още един глагол за разбиране - rozumět. Семантичната разлика между тях е много неясна, така че не се притеснявайте. Rozumět принадлежи към различна група глаголи, така че ще се върнем към него по-късно.
Já všechno chapu. - Разбирам. Мани ме? Chapeš, o čem mluvím? - Ти ме разбираш? Разбирате ли за какво говоря? Ona vše cháp e hned na poprvé. Тя разбира всичко от първия път. Dobre vás chapeme. Разбираме те добре. Chápete, o čem (oni) mluví? Разбирате ли за какво говорят? Oni nic nechapou. „Те нищо не разбират. Чопни ме! Чапейте ме! - Разбери ме! Разбираш.
| да | nes u | čt u |
| Тай | нес ес | Ct es |
| На, она, оно | нес. д | Ct e |
| моя | nes eme | čt eme |
| Vy | нес ете | Ct ete |
| Они | nes ou | čt ou |
| Neste! Не! | Čtěte! Чти! |
Група 2. tisknout (да пиша), mrznout (да изстивам), starárnout (да остарявам), mládnout (да ставам по-млад)
Това е най-рядко срещаната група глаголи и нейното спрежение е много подобно наГрупа 1. Чехите обаче поставят тези глаголи в отделна група.
За той/тя окончанието е -ne.
tisknout - печат (vytisknout - печат, печат)
Ja tisknu papiry doma. Разпечатвам документи в домашни условия. Vytiskneš dnes tento článek? Ще публикувате ли тази статия днес? Tiskárna špatně tisk ne fotky. – Принтерът не отпечатва добре снимки. Netiskneme fotoknihu ze svatby. – Не отпечатваме фотокнига от сватбата. Тискнете формат A3? – Отпечатвате ли формат А3? Moji kamaradi tisknou všechno v práci. Приятелите ми пишат всичко на работа. Вижте! Тискни! - Разпечатайте го! Печат!
mrznout - замръзвам
Мързну. - Студено ми е. Na podzim mrzneme. Замръзваме през есента. Ona mrz ne v tom kabátě. Тя замръзва в това палто. Nebojte se, nemrzneme tady. Не се страхувайте, няма да замръзнем тук. V jeskyni bez bundy zmrznete. Ще замръзнеш в пещера без яке. Oni mrznou venku. Навън замръзват. Немрзни! Nemrzněte! - Не замръзвайте! Не замръзвайте!
| да | звезда u | млад ти |
| Тай | starn es | млад ес |
| На, она, оно | звезда не | млад не |
| моя | starn eme | младо еме |
| Vy | старн ете | млад ете |
| Они | звезда ни | млади оу |
| Нестарни! Нестарнете! | Младни! Младейте! |
За той/тя окончанието е -je.
pracovat – да работя
Já pracuji na půl úvazku. - Работя на половин работен ден. Kde pracuješ? - Къде работиш? On nepracu je . - Той не работи. Ona pracu je od osmi do čtyř. Работи от осем до четири. My pracujeme o vikendu. - Работим през почивните дни. Do kdy pracujete? - До колко (до кога) работите? Oni pracuji na brigade. - Работят на временна работа. Пракуй! Pracujte lepe! - Работа! Работете по-добре!
jmenovati (se) - наричам, наричам
jmenujiс Иван. – Казвам се Иван. Как се казваш? – Как те зовут? Този хотел се казва Воронеж. – Този хотел се казва Воронеж. Ние сме голяма компания. Нашето име е Студентска агенция. – Ние сме голяма компания. Казва се Студентска агенция. Това наистина ли е вашето име? – Това наистина ли е вашето име? Наричат се Sedláček. – Их фамилия Седлачковы.
| аз | купи аз | работа аз | моето име е) | обади ми се | проучване i | пия аз |
| Вие | купи го | работиш ли | Вашето име е) | обади ми се | учи а | питие |
| Той Тя То | купи ги | работата е | Неговото име е) | телефонът е | срам за тях | изпийте ги |
| Ние | купи Еме | работа им | нашите имена са) | обади им се | изучаване на еме | изпийте ги |
| Вие | купи го | ти работиш | името си ти | направете телефонно обаждане | ти учиш | пия ям |
| Те | купи го | те работят | моето име е) | обади се í | аз уча | изпий го |
| Купете (ти)! Купете (ти)! | Работете (ти)! | Назовете се! Назовете се! | Ще ти се обадя)! | Учи (ти)! | Пий (ти)! |
За он / она окончание -í.
да моля - да поискам
Моля те. - Питам те. Когато поискате. – Защото ти го поискаш. Никой не ви иска това. – Никто те об това не сиди. Моля, елате по-рано утре. – Молим ви да дойдете утре по-рано. Добре, ако питаш толкова много. – Добре, щом питаш. Те не просят. Те правят. - Те не сада попитам Те правят. Не ме искай за това! Просто по-добре! – Не ме питайте за това! Питай по-добре!
Живея в голяма нова къща. – Живея в голяма, нова къща. В апартамент ли живеете или в къща? – Ти живёше в квартирата или в дома? Кой живее там? - Кой живее там? Живеем с родителите на съпруга ми. – Живеем при родителите на съпруга ми. Къде живееш? - Къде живееш? Те живеят в Прага от година. – Вече живеят в Прага от година. Те оживяха! на живо! – На живо! на живо!
| аз | аз говоря | разбирам | аз мисля | Уча се) | приключих | Аз съм там | харесва ми |
| Вие | Вие говорите | разбираш | Мислиш | Учиш) | Спри да ядеш | Вие ли сте | обичаш ли да ядеш |
| Той Тя То | той говори | разбирам | имам предвид | той се учи) | Свърши | Разположен) | той харесва |
| Ние | говорим | разбираме | мислим | учим се) | завършваме | ние сме | Ние се обичаме |
| Вие | Вие говорите | разбираш | мислиш ли | Учиш) | ти свърши | Ти си) | харесвате се |
| Те | той говори | разбирам | имам предвид | той се учи) | Свърши | Разположен) | той харесва |
| говори! | Разберете! | Мисля! | Уча)! | Спри се! | Намери себе си! | Забавлявай се! |
Група 5. направи (делать), обади се (звать, звонить), кажи (говорить), печели (зарабатывать), чакай (ждать), бързай (спешить), търси (искать)
За он / она окончание -á
направи –направи
Já nic nedělam. - Нищо не правя. Co děláš? - Какво правиш? (On) má teď volno. Neděl a nic. - Сега е свободен. Той не прави нищо. Co (ona) děl á tento tyden? Какво прави тя тази седмица? Nic nedělame. Чекаме. - Нищо не правим. Ние чакаме. Už dělate návrh? Предлагате ли вече? Oni vždy všechno dělají včas. – Те винаги правят всичко навреме Udělej! Udeleite! Udelejme! - Направи го! Направи го! Нека да направим!
čekat, spěchat - чакам / бързам
Čekam na tebe u obchodu. Speccham. - Чакам те близо до магазина. аз бързам Na co čekaš? Kam spěcháš? - Какво чакаш? за къде бързаш Čas kvapi. Ейл на неспяха. – Времето не чака. И той не бърза. Ona ček a na princ. Ona nespěchá. Тя чака принца. Тя не бърза. Čekáme na vás v hospůdce. Моето неспечаме. Неспечеите. Очакваме ви в ресторанта. Ние не бързаме. Не бързай. Čekate dlouho? Spechate? - Отдавна ли ни чакате? бързаш ли Oni nečekají. Никам неспечаджи. - Те не чакат. Не бързат за никъде.
hledat - търсене
| да | дел съм | vol am | рик съм | vydělav am | чек съм | spěch am | hled am |
| Тай | дел ас | волас | řik as | vydělav as | ček като | spěch as | hled като |
| На, она, оно | дел а | том а | Рик а | vydělava | Проверете а | spěchá | hled a |
| моя | дел аме | vol ame | řik ame | vydělav ame | чек аме | специално име | hled-ame |
| Vy | дел яде | сила на звука | Рик яде | vydělav ял | ти чакай | побързай | ти търсиш |
| Те | направи го | те звънят | те казват | печеля пари | Провери ги | побързай | те търсят |
| Направи го! | Залп! | Казвам! | Печелете! | Изчакайте! | Побързай! | Търсене! |
Исключения: бъдете, имайте, отидете, яжте, вижте, знам, искам
| аз | Аз съм | аз имам | отивам | тях | Виждам | Знам | аз искам |
| Вие | ти си | ти имаш | отидете | ти ядеш | ще видиш | ти знаеш | ти искаш |
| Той Тя То | Ипи | има | става | нея | той вижда | той знае | той иска |
| Ние | ние сме | ние имаме | ние отиваме | ние ядем | виждаме | ние знаем | ние искаме |
| Вие | ти си | ти имаш | отидете | ти ядеш | ще видиш | ти знаеш | ти искаш |
| Те | те са | те имат | те отиват | нея | той вижда | той знае | те искат |
| Бъда! | имам! | Върви, ела! | Weir! | Вижте! | Кула! | Искам! | |
| Бъда! | Го има! | Върви, ела! | Яжте! | Вижте! | Зная! | Го искат! | |
| Нека бъдем! | Имай ме! | Да вървим, да вървим! | Хайде да ядем! | Да видим! | Да вземем! | Да тръгваме! |
Тези глаголи, дори по-скоро формите на тяхното спрежение, трябва да запомните. Повярвайте ми, не е трудно.
Във втория урок научихме фразата да харесвам - любить, нравиться. В товаурок ще научим как да отговаряме правилно на въпроса What do you like?
Co maš rad? - Какво харесваш?
Rád (a, i, y) +глагол
Рад(а) цестужи. – Обичам да пътувам. Rada nakupuje. Тя обича да пазарува. Ради вариме. С удоволствие готвим. Ženy rády povídají. „Жените обичат да говорят.
Mít rád(кого? какво?)
Mam rad cestovani. - Обичам да пътувам. Má ráda nakupováni. – Тя обича да пазарува. Máme radi varení. - Обичаме да готвим.
Cestujete rad (i) ? - Обичате ли да пътувате? Ано. Cestuji rad a casto. - да Обичам да пътувам и го правя често. Ne, cestuji nerad . Не, не обичам да пътувам.
Също така искам да обърна внимание на оборота nechat si +инфинитив - дай си (за себе си) нещо, което да направиш. Чехите използват този оборот, когато работата не се извършва от тях, а от някой (няма значение кой).
Nechám si usit šaty. Ще шия рокля (нека някой друг да шие рокля за мен). Necháte si udělat nový účes? Ще си направите ли нова прическа (нека си направите нова прическа)? On si nechá vytisknout fotky ve fotoprodejně. - Той ще отпечата снимките във фотомагазин (не той, а операторът). Necháme si udělat nové dveře. – Ще направим нова врата (всъщност ние ще платим само изработката и монтажа, с други думи нека някой да ни я постави). Nechate si udělat kartu pojištěnce. - Направете нова клиентска карта на застрахователната компания (определен застрахователен служител ще направи това вместо нас). Nechají nás už na koji? – Остави ни на мира (така е, когато глаголът има пряко значение!)?
Искате ли да говорите в рамките на този урок и да преведете теорията в практика?