Уржум - В
Хлиновските търговци Александър Фирсович Прозоров и Фонифатий Иванович Дряхлов се считат за видни фигури в търговския и индустриален свят на региона. Освен с договори за дестилация и вино, те се занимавали и с риболов. Именно във връзка с този занаят им хрумва идеята да построят меден завод.
През 1747 г. Прозоров, който по това време е единственият собственик на завода, го отдава под наем на Иван Малкия Мосолов за период от пет години.
Мосоловите, произлезли от Тулското оръжейно селище, заемат видно място в историята на руската металургия. Фирмата Мосолов започва дейността си като група от четирима братя, които последователно се обръщат към държавни органи с петиции от името на цялото семейство. Алексей, Максим, Иван Велики и Иван Малки Мосолови.
Краят на 40-те и началото на 50-те години е времето на най-висок подем в индустриалната икономика на Мосолов. През тези години те дори успяха частично да се преместят в Урал.
И така, през 1747 г. Иван Меншой Мосолов, действащ от името на компанията, подписва договор с Прозоров за наемане на завода Шурма за период от пет години. Прозоров беше принуден да се откаже от по-нататъшната експлоатация на завода в Шурма „поради своята самота“ и „разстоянието до този път“.
Към средата на 1753 г. братя Мосолови притежават осем фабрики, шест от които се намират в Европейска България и две в Урал.
И трите завода - Шурмински, Буйски и Залазински - бяха далеч от зоната на селската война под ръководството на Пугачов, която ги подмина; нито едно от тях не беше не само в списъка на разрушените или в някаква степен засегнати предприятия, но дори и в списъка на временно спрените заводи.
Притежавайки две фабрики Шурмински и Буйски, лейтенант Иван Мосолов е лишен от икономическинезависимост, тъй като всичките му предприятия бяха преразпределени и бяха пряко зависими от доставката на чугун от завода в Залазински. И. Мосолов придоби тази независимост едва след пускането в експлоатация на завода Шурма-Николски.
В резултат на развитието на индустриалната икономика на бащата и сина на Мосолови, до края на 18 век Антипа включва фабриките Мишегски и Залазински, а зад сина си Иван - фабриките Шурма-Николски, Шурмински и Вуйски.
Нека разгледаме динамиката на развитието на индустриалната икономика на Мосоловите. През 18 век както построените, така и закупените фабрики са били в тяхно притежание.
Така през 18-ти век Мосоловите притежават общо 15 металургични завода, от които два са медни, а 13 са доменни и молотови. От всички фабрики Мосолови построиха сами 13 и ги купиха. Трябва обаче да се има предвид, че Мосолови никога не са притежавали 15 фабрики едновременно. Максималният обем на индустриалната им икономика пада през първата половина на 50-те години на 18 век, когато включва 9 фабрики. Унищожаването на фабриките, извършено под натиска на фаворита на императрицата граф А. И. Шувалов, както и продължителното разделяне на собствеността, имаше много болезнен ефект върху състоянието на всяка част от икономиката. Мосоловите възобновиха строителството през 60-те години и въпреки че преди селската война бяха построени още пет фабрики, това не осигури растеж на икономиката, тъй като през същото време те продадоха четири фабрики, включително такива големи като Златоустовски, Назе-Петровски и Уфалеевски. В резултат на това до края на 18 век Мосолови са останали само осем фабрики - две в европейска България и пет в Урал.
Трябва да се отбележи, че ако през първата половина на XVIII век българската металургия е на първо място в света, изпреварвайки Англия, то през втората половина на векаБългарската металургия започва осезаемо да изостава от английската. Вятските чугунолеярни, железарски и медни заводи започват да западат. Те бяха сравнително малки и не можеха да издържат на натиска на мощните уралски минни заводи, които се бяха възстановили от ударите на селската война под ръководството на Пугачов и отново бяха в разгара си.
През 1781 г. фабриките Шурмински и Буйски спират, уж „поради изчерпването на мините“.
Кировска искра. - 1980. - 23 окт. (№ 128). – С. 4;
30 окт (№ 131). - С. 4; 13 ноем (№ 136). – С. 4.