Усуни и Кангли (II век
През 3 век пр.н.е. на територията на Казахстан основна роля играят племенните съюзи - усуни, кангли (или кангуи).
В края на първото хилядолетие пр.н.е. на територията на Семиречие, Тиен Шан и Тарбагатай се формира държава, известна от китайски източници като „Страната на Усун“.
Първоначално усуните живеели в района на река Денкхе, но през 3 век пр. н. е. под натиска на племената юечжи били принудени да мигрират в Монголия, а след поредица от поражения, нанесени им от хуните, в Семиречие и Джунгария. Тук усуните, признавайки зависимостта си от хуните, основават своя собствена държава през 177 г. пр.н.е., която обединява потомците на племената сака от Семиречие, Източен Казахстан и Джунгария.
Държавата Усун е зависима от хуните, но още в средата на 2 век пр.н.е. те всъщност се отделят от империята Xiongnu и започват да се приближават към Китай.
През 53 пр.н.е Усун беше разделен на две части. Центърът на усунските владения беше Илийската долина в Семиречието, а централата се намираше в град Чигучен (градът на Червената долина) на брега на езерото Исик - Кул. Усуните са етнокултурни наследници на саките.
Китайците, търсейки съюзници в битката срещу хунну, се обръщат към усуните и представят тяхната принцеса за усунски кунбек. Xiongnu, притеснени от това, започват през 80 г. пр.н.е. набези на източните граници на държавата, но след дълга борба са победени от обединените сили на усуните и Китай. След това връзките на Jetysu с Поднебесната империя се засилиха още повече.
Последвалата история на Усуните е пълна с междуособни войни на Великите и Малките Гунмо, като първите разчитат на Китай в тази борба, а вторите - на Кангарите и Сюнну. Въпреки това, след разпадането на империята Xiongnu, отношенията между северните усуни се влошиха. През 49 пр.н.е. Усуните бяха победени в няколко гранични битки. През 44 г. хунну атакуват южните усуни иограбили столицата – град Чигучен. Тези събития доведоха до сближаването на усуните с Китай, в съюз с който през 36 г. пр.н.е. Беше направена кампания срещу северните Xiongnu. През 30-те години отношенията между Големите и Малките Кунбеки отново ескалират. Скоро и двете владения практически губят своята независимост и се управляват от китайски губернатор.
През 2 век от н. е. владенията на Усун окончателно се отделят от Китай. В началото на 5-ти век Йетису попада под управлението на Xianbei, монголоезичния народ. От края на 4-ти до 6-ти век сл. н. е. хегемонията в степите преминава към руаните, чийто център на империята е в Монголия. Постоянните набези на юраните принудиха племената Усун да се преместят от равнинната част на Джетису в Тиен-Шиан. През 425 г. усуните изпращат посолство в Китай, а през 436 г. получават отговорно посолство от империята Уей. След това всяка година усуните изпращали посланици с подаръци в Китай. В началото на 5 век името на усуните окончателно напуска страниците на историческите хроники. Заслужава да се добави, че етнонимът "усун" е оцелял и до днес. Един гладов на стария жуз на казахите се нарича "усун".
На запад от усуните, в долините на Талас, Сирдаря и Централен Казахстан, са живели многобройни племена Кангюи (Кангли). Китайците нарекли тези земи "страната на Канджу (kangju)". Този етноним е известен от много древни времена. И така, в свещената книга на зороастризма "Авеста" има препратки към местоположението в степите на Казахстан на крепостта Кангха, враждебна на древните иранци. Индийците също говорят за народа канка, живеещ на север от арийците заедно със саките и тохарите. Това навежда на мисълта, че етнонимът "Кангюи" е съществувал още през VI век пр.н.е.
Държавата Кангюи възниква през 3 век пр.н.е. в средното течение на Сирдаря, в района на Канги. Начело на тази държава беше кланът Усин, произхождащ от изток -Хората от Юечжи Сака. Източниците отразяват много слабо историята на Кангюите.
Държавата се управлявала от цар, който носел титлата "би" и "ябгу". Освен това държавният апарат включваше „заместник“ на царя и трима съветници. Пет „малки владения“ бяха подчинени на Канглас: Суза, Фуму, Юени, Гии, Юетиан, ръководени от управители, назначени от краля. Столицата на държавата - град Битян - се намираше в средното течение на Сирдаря.
Има две гледни точки относно етническата принадлежност на кангюите. Някои изследователи ги смятат за ираноезични, други ги класифицират като тюркоезични етноси.
Икономиката на усуните и канглиЗаниманието на усуните и кангли било номадско скотовъдство. Основната храна беше месо и мляко. Основното им богатство бил добитъкът. Отглеждали коне, овце, камили. Познавали са и земеделието.
Усуни и Кангли се занимаваха със занаяти, знаеха как да правят керамика и различни предмети от бронз и злато. Особено голям интерес за историята на културата на усуните представляват внимателно изработени златни скулптури, изобразяващи домашни животни, животни и птици.
Държавата на усуните и кангюите имала връзки с Китай и Централна Азия. През 108 г. пр.н.е. Китайското посолство влезе във военен съюз с усуните и канглите, за да се бори срещу хуните.
Усуните и Кангли не са оставили писмени източници след себе си. Тяхната култура и бит се изучават само на базата на археологически обекти и писмени китайски източници.