Увреждане на околната среда и последствията от него

Икономически щети от нерационално използване на земните ресурси. Процедурата за определяне на плащането за щети, причинени на околната среда при замърсяване на земята с химикали и неразрешени сметища. Клас на опасност на отпадъците.

околната

Изпратете добрата си работа в базата знания е лесно. Използвайте формата по-долу

Студенти, докторанти, млади учени, които използват базата от знания в обучението и работата си, ще ви бъдат много благодарни.

Хоствано на http://www.allbest.ru/

    1. Определяне на икономическите щети от нерационално използване на земните ресурси
  • 2. Индикатори за измерване на щети от депониране на отпадъци
  • Списък с референции

Размерът на екологичните и икономическите щети може да бъде представен като сума от различни видове разходи, разходи, загуби в различни области:

къдетоUi-икономически щети, причинени от естествени промени в i-тия фактор, rub.;xi- естествено изменение на 1-ви фактор;pi-парична стойност на i-тия фактор.

Доста трудно е директно да се съпостави мащабът на екологичните и икономическите щети с традиционните вътрешни и външни външни разходи на теория. Често мащабът на икономическите щети за природата се свързва само с външните разходи, щетите за обществото. Екологичните и икономическите щети за обществото обаче включват и част от вътрешните разходи на производителя. Например, ако в резултат на нерационално използване фермерът деградира собствената си земя, тогава от формална гледна точка не възникват външни (местни) ефекти, тъй като наОбществото не поема допълнителни разходи. Очевидно е обаче, че фермерът трябва да увеличи вътрешните си разходи, за да компенсира спада в плодородието – да закупи и използва повече минерални и органични торове, да увеличи разходите за енергия и т.н. Има и временни външни ефекти, когато следващото поколение трябва да плати за деградацията на земята, използвайки повече средства за производство или развивайки други парцели вместо деградирала земя. По този начин, от гледна точка на опазването на околната среда, е препоръчително да се включат всички външни разходи плюс част (увеличение) от вътрешните разходи на производителя, причинени от влошаване на околната среда, в разходите за минимизиране на екологичните и икономическите щети.

В тази връзка една от най-важните задачи на икономическите дейности, свързани с различна степен на въздействие върху околната среда, е минимизирането на екологичните щети. Вече са налични редица икономически подходи за оценка на въздействието върху околната среда. Най-разработените подходи са в следните две области:

1. Използвайте наличните (пазарни) цени, за да оцените въздействието върху стоките и услугите. В рамките на този общ подход могат да се приложат следните подходи:

· промени в производителността, производителността (намаляване на селскостопанските добиви, намаляване на улова на риба, намаляване на растежа на биомасата и деградацията на горите и др.);

Влошаване на качеството на живот (или начин на загуба на доход) (увеличаване на заболеваемостта, смъртността, влошаване на условията за отдих и др.);

Алтернативната цена

Намаляване на срока на експлоатация на имущество (сгради, оборудване и др.).

2. Оценка въз основа на използването на стойността на преките разходи, разходи.

2. Индикатори за измерванещети от изхвърляне на отпадъци

Размерът на плащането за щети от замърсяване на земята се определя въз основа на разходите за извършване на пълния обем от работа за почистване на замърсена земя. Ако е невъзможно да се изчислят посочените разходи, размерът на плащането за щети, причинени на околната среда в резултат на замърсяване на земята, се изчислява в съответствие с израза.

където P е размерът на плащането за щети, причинени на околната среда в резултат на замърсяване на земята с химикали, хиляди рубли;

Нс - стандартна стойност на земеделска земя, хиляди рубли. /ха;

S (i) - площ на земята, замърсена с i-то вещество, ха;

Кв - коефициент на преобразуване в зависимост от продължителността на периода на възстановяване на замърсената земеделска земя:

Ka (i) - коефициент за изчисляване на щетите в зависимост от степента на замърсяване на почвата от i-то вещество (таблица 1).

Таблица 1 - Коефициент за изчисляване на щетите.

Степента на замърсяване на земята

При приемливо ниво на замърсяване коефициентът Ka (i) се приравнява на нула, следователно в този случай не се начислява плащане за причинените щети;

Ke (j) - коефициент на екологично състояние и екологична значимост на територията на j-тия икономически район;

Kg - коефициент за изчисляване на щетите в зависимост от дълбочината на замърсяване на почвата:

Дълбочина на замърсяване на почвата, cm

При липса на информация за химикали, замърсяващи земята, плащането за щети на околната среда в резултат на замърсяване на земята се изчислява по подобен начин, като се използва горната формула, но коефициентът Ka (i) се определя въз основа на формулата

Таблица 2 - Оценка на степента на замърсяване на почвата с химикали по индекс на общо замърсяване Zс.

Степензамърсяване на земята

Содово-подзолист пясък и песъчлива глинеста почва

Търново-подзолисти глинести и глинести

Размерът на плащането за щети, причинени на околната среда в резултат на замърсяване на земята от неразрешени сметища, се определя по формулата

P - плащане за щети, причинени на околната среда в резултат на замърсяване на земята от неразрешени сметища, хиляди рубли;

25 - мултипликационен коефициент за замърсяване на земите с отпадъци от неразрешени сметища;

Hn (i) - стандартна такса за замърсяване на земята с 1 тон или 1 m 3 i-ти отпадък, rub. / t, rub / m 3:

минна промишленост, t преработваща промишленост, m 3 домакинство, m 3

Токсични отпадъци, t:

1-ви клас на токсичност - изключително опасен 2-ри клас на токсичност - силно опасен 3-ти клас на токсичност - умерено опасен 4-ти клас на токсичност - ниска опасност

14000 6000 4000 2000

Класът на опасност на токсичните отпадъци се определя съгласно Временния класификатор на токсичните промишлени отпадъци и Насоките за определяне на класа на опасност на токсичните промишлени отпадъци.

Ke (j) - коефициент на екологично състояние и екологична значимост на територията на j-тия икономически район.

Kv - коефициент на преобразуване в зависимост от продължителността на периода на възстановяване на замърсената земеделска земя.

Предприятието замърсява атмосферата и почвата.

Височината на източника на замърсяване е 50 m.

Средната годишна разлика в температурата на устието на източника и околната среда е 50 С.

Скоростта на утаяване на частиците е 15 cm/s.

Емитирани в атмосферата вещества: алуминиев оксид - 34 тона, серен анхидрид - 52 тона, бензо (а) пирен - 0,2 тона, дървесен прах - 2 тона.

Горите от трета група попадат в зоната на активно замърсяване.

Освен това почвата е замърсена с твърди битови отпадъци в размер на 750 м3.Определете икономическите щети от замърсяването на почвата.

Изчисляването на щетите от замърсяването на въздуха се извършва по следната формула:

където a е специфичната икономическа вреда от емисиите на 1 условен тон вредни примеси в атмосферата, която се приема за 3,3 рубли на условен тон;

а - индикатор, характеризиращ относителната опасност от замърсяване на въздуха над различни видове територии, таблична стойност, варира в зависимост от вида на територията;

Ако зоната на активно замърсяване (APA) се състои от различни видове, т.е. е разнороден, тогава а се определя за цялата ЗАЗ по следната формула:

където da е делът на замърсената територия от i-ти тип в общата площ на ZAZ, която се изчислява по формулата:

Si е площта на замърсената територия от i-ти тип,

i - вид на замърсената зона (i =1,…,n).

f е показател, който отчита естеството на дисперсията на вредните примеси в атмосферата, което зависи от вида на отделяните вредни примеси и скоростта на утаяване на фините частици (в този случай за скоростта на утаяване на частиците в диапазона от 1 до 20 cm/s):

f = [1000/ (60 + * h)] 1/2 * W,

където е корекцията за топлинното издигане на струята от емисии в атмосферата: = 1 + T / 75,h е височината на източника на замърсяване, m,

T е средната годишна стойност на температурната разлика в устието на източника на емисии и в околната среда, 0 C.

W - корекция за скоростта на вятъра:

където u е средногодишната стойност на модула за скорост на вятъра, ms; ако u е неизвестно, тогава се приема равно на 3 ms.

Ma е намалената маса на годишната емисия на вредни примеси, арб. т/година;

където mi е масата на годишната емисия на i-тия примес в атмосферата, t/година;

Ai - индикатор за отнагресивност на i-тия примес, арб. t/ t:

където ai е индикатор за относителната опасност от наличието на i-тия примес в атмосферата:

където PDKSse, PDKRze, PDKSSi, PDKRZi - среднодневна максимално допустима концентрация на референтното вещество; максимално допустима концентрация на стандартното вещество в работната зона; среднодневна максимално допустима концентрация на i-тото вещество; максимално допустима концентрация на i-тото вещество в работната зона; (i * i) - произведение на корекциите.