В Молдова замерят лекарите от Бърза помощ с ножове и пистолети. Страхуваме се да ходим на повиквания,
Медиците в "Бърза помощ" не достигат не само заради ниската заплата - те редовно се оказват на болнично легло заради действията на пациентите, а полицията си затваря очите за това.
Йон Мидриган, заместник-директор на станцията за бърза помощ в Кишинев, казва, че въпреки обидите или нападките, лекарите най-често не се обръщат към полицията: „Има различни искания: в семейството, на улицата, на работа. Понякога всички роднини стоят около пациента и се опитват да дадат съвет на лекаря. За съжаление, не всички спешни мерки са завършени успешно. Близките в такива случаи са в шок, както и лекарят, когато не успее да спаси нечий живот. Тогава, естествено, някои роднини стават агресивни и обвиняват лекаря, че не е направил всичко както трябва. Имало е случаи, когато лекари са били изолирани в друга стая и е трябвало да помолят за помощ, за да се освободят.”
Лекарите се излагат на риск, също като полицията, казва Йон Мидриган.
„Студент от Медицинския университет, който е работил като фелдшер, е получил травма на главата при транспортиране на пациент за хемодиализа в Спешна болница, опериран е и днес е в тежко състояние, оставайки инвалид. Инвалидната количка се разпадна, а пациентът падна върху фелдшера. Такава е работата на лекарите, винаги изпълнена с риск.
С агресията на пациентите се сблъскват всички здравни работници, не само тези, които работят в линейки. „Трябва да сме над всякакви емоции и да поставим диагноза, за да окажем адекватна медицинска помощ, останалите аспекти трябва да се поемат от полицията. Лекарят не може да отговори с агресия. Знайте, че пациентът е най-важен за нас и той винаги е прав. Ако пациентът се държи неправилно с лекаря, тогава този факт трябваустановете други хора“, каза Йон Мидриган.
Не става въпрос само за заплатата
Йон Мидриган работи като лекар в продължение на 40 години. Той казва, че не може да си обясни защо уважението към лекарите се е влошило толкова много. „Много лекари се разочароват и напускат. Това е свързано не само със заплатата, но и с отношението на обществото към тях. Разбирам, че пациентът може да получи нервна криза или шок и да каже нещо, но лекарят трябва да има търпение, да го изслуша, да си върши работата и да не влиза в конфликт. Ако пациентът го унижава, разбира се, лекарят трудно може да се сдържи “, обяснява медикът.
Ръководителят на Бърза помощ Ботаника Евгения Струне казва, че хората са невъзпитани, арогантни и смятат, че лекарите от Бърза помощ са длъжни не само да оказват медицинска помощ, но и да правят каквото си искат, и не се вслушват в съветите на специалистите. „Бях в Румъния и видях как хората се отнасят към лекарите там. В спешните кабинети пациентите се държат спокойно и учтиво. Имаме агресивно население, поради което губим медицински работници. Сега не знаем как да работим в Молдова“, продължава лекарят.
Алена Бойко, изпълняващ длъжността началник на станцията за бърза помощ на сектор Център, отбеляза, че въпреки липсата на лекари и ниските заплати, „ако хората се държат цивилизовано, говорят спокойно и уважително, тогава медицинската помощ ще бъде по-ефективна“.
Пациентите винаги са недоволни
Бащата на детето обиди детския спешен лекар, че преди да прегледа детето му избърсал ръцете с кърпа в банята. Впоследствие мъжът се обадил на началника на трафопоста с искане за обяснение: „Какво право е имал докторът да влезе в банята, да си измие ръцете и да се избърше с кърпа?“Недоволството възниква и ако лекарят не си измие ръцете. „Има лекари, които идват със собствена кърпа, а пациентите са също толкова възмутени: защо ви е кърпата, откъде да знам колко пъти сте се избърсали с нея?“, казва докторът объркано.
„В неделя дойдох на обаждането и бащата на семейството беше в нетрезво състояние. Детето беше ухапано от кърлеж преди два дни, но проблемът беше друг, висока температура поради вирусна инфекция. Трябваше да се даде антипиретик, но бащата на детето ме отблъсна и забрани на детето да прави каквото и да било, като настоя да го заведем в болница. Изпаднахме в ситуация, в която населението казва на лекаря какво да прави. Днес не сме защитени, не ни уважават и правата ни се нарушават”, казва Евгения Струне.
Лекарите разказват, че понякога ги викат да окажат някаква помощ и когато екипът пристигне, се оказва, че става дума за човек в нетрезво състояние.
„Онзи ден екипът за реанимация беше извикан в 8:00 сутринта на 30-годишна жена, която беше в нетрезво състояние в една от институциите в Кишинев. Екипът взе жената. Тя вика лекари през целия път. Заведохме я в болница „Света Троица“, в отделението по токсикология. След това е получена жалба от нейния съпруг, в която се казва, че лекарският екип се държал грубо с жената, държал я лошо, едва ли не я изнасилил в линейка”, разказва Алена Бойко.
Преди месец в Каушени семейният лекар на Здравния център беше обвинен от пациентка, забравила портфейла си в кабинета, че е откраднала 200 евро. Тя обвини лекаря и написа декларация в полицията, а служителите на институцията бяха разпитани. Впоследствие тя оттегли жалбата, но лекарят твърди, че никога не е имал такъв стрес за 30 години работа.
„Агресивни прояви има особено в линейката, но словесният тормоз води и до стрес и лекарят, вместо да посъветва пациента, е принуден да слуша обиди. Разбираме всичко, но е време да се защитим. Например, по време на едно обаждане до лекар, ръката му беше счупена. Образувано е наказателно дело, но без резултат. Нито в линейката, нито в здравните центрове няма нито един човек на охрана и се обръщаме към полицията“, казва Дина Недория, семеен лекар на Здравния център от Дрокия.
Неврологът Татяна Игнатова твърди, че работата в линейка е много трудна за младите специалисти: „Наскоро минувачи ни извикаха на площада на катедралата „Рождество Христово“, за да видим 30-годишен пациент, който загуби съзнание. Когато се приближихме, той започна да ни обижда, да рита по стъклата на колата. Късмет беше, че наблизо беше полицейски инспектор, който ни помогна да го обездвижим. Полицаят съставил протокол. Било опасно, защото мъжът бил дрогиран и заплашван. Имало и други случаи, например пиян пациент ритнал фелдшера, излязъл от колата и започнал да се държи агресивно с минувачите. В повечето случаи на хората им се струва, че линейката пристига много късно, дори и да чакат две-три минути. Вместо да оказват първа помощ, те стоят и гледат.”
Един екип за линейка за 20 000 души
Има проблем с липсата на медицински персонал. Имаме няколко постоянни екипа от лекар и фелдшер. „А какво да прави човек, който идва на повикване, а мама, татко, баба, роднини са недоволни?“, пита Евгения Струне.
Линейката на сектор Център има 58 лекари, много от които работят на непълен работен ден, докатонаселението на сектора е голямо и един екип обслужва повече от 20 хиляди души. Секторът по ботаника е още по-голям, но има само 37 лекари, осем от които работят на непълно работно време. Много лекари вече са пенсионирани, а младите специалисти идват и си отиват, защото заплатата на един начинаещ лекар е около 2000 леи. За последните седем години в Бърза помощ в сектор "Център" са починали осем лекари на възраст от 38 до 54 години.
Колко лекари обслужва Кишинев
Преди три години лекарят на станцията за бърза помощ в Ботаника Игор Крету беше извикан да види пациент на брега на езерото при портите на града и получи нараняване на крака, след което претърпя операция с метален имплант. Лекарят казва, че се е обадил в полицията, когато екипът е бил извикан в два през нощта при окървавения мъж. „Бяха трима мъже и две момичета, вероятно в нетрезво състояние. Един човек лежеше на земята. Когато пристигнахме, те започнаха да викат, недоволни, че са пристигнали късно. Нападнаха фелдшера, а аз се опитах да го прикрия. Един от тях ме удари по крака и получих тежка фрактура. Полицията пристигна. Качихме пациента в колата и на път за полицейския инспекторат той се събуди и започна да чупи медицински изделия. Полицията обаче не го арестува. Написах жалба и беше образувано наказателно дело, но то се проточи повече от година, след което беше закрито“, каза Игор Крецу. Първата съдебномедицинска експертиза след инцидента потвърди наличието на нараняване, втората обаче, поискана впоследствие от полицията, показа, че е имало падане и делото беше прекратено поради липса на данни за престъпление. След инцидента лекарят прекара шест месеца в болница без обезщетение за морални и материални щети. Той обаче се е върнал на работа и продължава да оказва медицинска помощ.помогне.
ОТ КАКВО СЕ ОПЛАКВАТЕ?
Михай Варзари, педиатър, педиатричен реанимационен екип, пенсионер:
- От 40 години работя в Бърза помощ и съм най-възрастният лекар тук. Хората на моята възраст не работят, когато се пенсионират. Работата не е лека, защото излизаме и на студ, и на дъжд, и на жега. Случаите са различни, с разбиращи родители, но и с агресивни хора, които ни подхвърлят какво ли не. Наскоро ни викаха при много тежък пациент, но близките му не го пуснаха да мине, катериха се с бой при нас. Веднъж, след като бях блъснат от бащата на едно дете, получих инфаркт. Пациентите са различни. Понякога не е нужно да викате линейка, но трябва да отидете при семейния лекар, защото междувременно други пациенти имат нужда от нас - с наранявания, хипертония, бронхит. Последният тежък случай е на деца, паднали от 50 метра височина в кариера във Вътра. Слава Богу, всичко се оправи, оцеляха.
Евелина Русу, Медицински координатор, Оперативен отдел:
Агресивните действия ще бъдат наказвани
За подобряване на личната безопасност на лекарите от Бърза помощ на 20 май 2016 г. Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи подписаха заповед за мерки за подобряване на взаимодействието и съвместната намеса при предоставянето на медицинска помощ. Така, за да се предотвратят случаи на агресия към екипите на Спешна помощ, при смърт в присъствието или преди пристигането на екипа, възпрепятстване от страна на близки при оказване на помощ, фалшиви повиквания за спешна помощ, спешни случаи, злополуки и други спешни ситуации с риск за личната безопасност, лекарите ще дежурят с оперативните екипи на ГИП или Гражданска защита и извънредни ситуации.
Началникът на Бърза помощ на сектор "Ботаника" Евгения Струне отбеляза, че всеки ден има случаи на агресия, но лекарите не подават сигнали в полицията, защото нямат време и сили да ходят на съд. Затова, казват лекарите, разпореждането за съдействие на МВР е навременно, тъй като те ще могат да извикат полиция при необходимост, а служителите на реда ще изправят пред съда агресивните хора.
„Имаме лекари, които остават в болници до осем месеца, след като са били нападнати от пациенти, имат черепно-мозъчни травми, счупени бедрени кости, натъртвания, прободни рани. Лекарите не очакват да бъдат нападнати от приятели на пияни пациенти, докато оказват медицинска помощ. В рецепцията по стените можете да видите следи от изстрели. Най-застрашени са психиатрите, защото пациентите са много агресивни. Веднъж пациент нападна с брадва лекарите от линейката. Ходех без страх на повиквания през нощта, защото имаше уважение към лекарите. Сега отиваш при наркомани и алкохолици, които те тъпчат в калта. Лекарите също бяха нападнати в неосветени входове“, каза Еуфалия Негриата, координатор на Службата за бърза помощ в Кишинев.