В урока по алгебра (Карина Ветрова)
Аз съм в час.
Учителят отиде около половината урок, така че не остана много до звънеца.
Завърших бележника си. По-точно, отдавна приключи за мен, но тъй като не правя d / s, постоянно забравям да започна нов. Поради тази причина пиша над системни уравнения, диаграми и други математически боклуци, които не разбирам.
Също така не успя да извлече. Поради лошо зрение седя на първото бюро, а учителите най-често не могат да седнат и се издигат пред очите ми.
Отвън през прозореца се вижда оловно небе, половината от стара бледочервена къща и бели брезови клони, конвулсивно потрепващи от прищявката на вятъра. Върху тази картина виси дантелена завеса на цветя, която не е прана дълго време.
Изведнъж погледът ми улови муха .. Сега погледът ми е прикован не към монотонния пейзаж извън прозореца, а към черно насекомо, което витае във въздуха.
Класната стая беше изненадващо тиха. Ако не обръщате внимание на звука на тебешир върху черната дъска и обясненията на Лариса Тихоновна, които са от малък интерес за никого.
Случайно да си чул какъв номер каза? - Прекъснат "мълчание" глас отдясно. Поклатих глава, въпреки че съседът ми вече разбра, че вместо да уча нова тема, страдам от боклуци и вече нямаше нужда от отговора ми. Помоли задното гише за номер и се обърна към бележника си.
Надявам се, че учителят не иска да погледне в тетрадката ми ..
Остават 15 минути. Сънлив.
На дъската се появи момче със страхотна риза. Наситено син цвят, форма. Всичко е идеално.
Несъзнателно изразих възхищението си на глас. Човекът до мен наистина ме чу. След нашата разгорещена дискусия, носителят на фланелката се чу.
Щом се обърна, без да губи миг, съседът извика младежа и показа"червей" с пръст.
- Много смешно - каза човекът и продължи да рисува дъската. Странно. Обикновено този прием минаваше с гръм и трясък. И според сценария той вече трябваше да се е строполил на пода, неспособен да сдържи смеха си.
- Какво за него? Напоследък почти не се смее.. - А-а-а - не по-малко изненадано каза момичето, което седеше до мен.
Обаждането ни накара да се опомним. Погледнах часовника. Още три минути. Те са закъснели.
На учителя изобщо не му пукаше. Тя продължи да драска нещо на черната дъска, на която съвсем наскоро стоеше не смеещ се човек в готина риза.
- Заради четвъртото бюро целият клас си тръгва само след показване на този проблем. Лицето ми бавно се изкриви в гримаса на възмущение. Е, кракът ти .. Не реших, по дяволите, че ще й покажа тази драсканица?
- Добре, всички работеха, с изключение на тези двамата. Нека само тази двойка ми покаже решението.