Вадим Гросман

Музика, костюми, шум и много други за поставяне на детско представление.

Кой е онлайн

ПИЕСЕЦИ С МУЗИКА

Нашият бутон

Ако харесвате нашия ресурс, можете да поставите нашия бутон на вашия уебсайт или блог. HTML код на бутона:

Вадим Гросман. „Вовка в далечното царство“.

Постановка Вадим Коростилев

БИБЛИОТЕКА МОМЧЕ 1, ПАЗАЧ, МОРЕ МОМЧЕ 2 ПАЗАЧ, МОРЕ МОМЧЕ 3, ВТОРО ОТ КАСАТА МОМИЧЕ 1, ВАСИЛИСА МОМИЧЕ 2, ВАСИЛИСА ЦАР, ЕДНА ОТ КАСАТА СТАРИЦА ЗЛАТНА РИБКА КА, ВАСИЛИСА

Звучи забавна музика. Гласът в саундтрака е:

ФОНОГРАФ: В обикновен град. На обикновена улица. В една обикновена библиотека един ден се случи необичайна история!

БИБЛИОТЕКА: Ако търсиш забавление, Ако ревеш от безделие! Спри да скачаш и да скачаш, Спри да бягаш и да крещиш! По-добре е да вземеш книга от рафта, Седни тихо и чети!

Сяда на масата. Появява се 1 момиче, лицето й е покрито с широка книга, тя не вижда къде отива, придвижва се до масата и сяда на масата, библиотекарката става и кашля, намеквайки, че момичето трябва да стане от масата. Момичето се обръща в другата посока, библиотекарят се движи в посоката, в която се е обърнало момичето, и повтаря кашлицата отново, момичето сяда на масата, библиотекарят почуква по масата. Момичето се вкопчва в библиотекарката.

МОМИЧЕ 1: Ужасно! Никога повече не ми давайте такава книга. (бяга)

Появяват се три момчета, които викат при прекъсването.

МОМЧЕТА: Дайте ни детектива - "Кокалеста ръка". (единият бута другия)

МОМЧЕ 1: Дай ми "Кокалеста ръка", наистина ми трябва.

МОМЧЕ 2: Не, позволете ми! На менповече необходимо!

МОМЧЕ 3: „Костната ръка“ е моя!

БИБЛИОТЕКА: За съжаление всички екземпляри от „Кокалеста ръка“ са свършили, но по моя информация в съседната библиотека има още една книга!

МОМЧЕТА (викащи): Тя е моя. (избягал)

Появяват се 2 момичета. Облечена е в дрехите на майка си - обувки на висок ток, явно е голяма, шапка, очила.

МОМИЧЕ 2: Моля, дайте ми книга - "Страстна любов"!

БИБЛИОТЕКА: Това е книга за възрастни!

МОМИЧЕ 2: Не виждаш ли, че съм възрастен!

прави кръг около масата, демонстрирайки колко е пораснала! Библиотекарката мушва с пръст момичето, то пада, обувките остават в ръцете й, момичето си тръгва разплакано.

Вовка се появява с книга с приказки. Музиката свърши.

ВОВКА: Здравей, имаш ли други приказки? За предпочитане със снимки.

БИБЛИОТЕКА: Имам много по-интересна книга за вас. Казва се "Направи си сам"!

ВОВКА: Ами не! Сам. Ходи на училище, учи уроци, решавай проблеми! Не искам да правя нищо сам! Независимо дали е в приказките: искайте каквото искате! Всичко ще се сбъдне.

БИБЛИОТЕКА: Тогава просто трябва да стигнете до Far Far Away. Спомнете си, в една приказка имаше такова царство!

ВОВКА: Шегуваш ли се, лельо! Как да вляза в книгата?

БИБЛИОТЕКА: Вижте, застанете тук. Какво виждаш? (Вовка забелязва сянката си)

ВОВКА: Това е моята сянка! 3

БИБЛИОТЕКА: Сега ще взема молив-чудо и ще начертая сянката ти. И този малък Вовка ще живее в книга, разбирате ли, само малки момчета могат да живеят в книги, но вие сте същите с него, нали?

ВОВКА: Факт! магьосница ли си

БИБЛИОТЕКА: Не. Е, какво си, просто редовно чета книгата "Направи си сам"! Е, давай, приятелю.

Музика на трансформиращите звуци. На стената се разгръща плакат, на който е изобразена голяма книга с приказки. Вовка влиза в приказката! Носи кафтан и шапка.

ВОВКА: Леле, това е страхотно.

Царят се появява без корона, с кътник и кофа. Той се приближава до плаката, който изобразява книга с порта към приказка и започва да ги рисува и пее песен:

Имам планински торти! И има какво да се яде, и има какво да се пие. Но боядисвам, боядисвам огради, За да не минавам за паразит!

ВОВКА: Кралю! А кралят!?

КРАЛЯТ: О, Господи! (Звучи музика - суматоха, на която царят слага корона и сяда на трон, която се носи от двама слуги.) О! Колко ме беше страх! Вече си помислих нашите приказки кой взе да чете! И аз съм такъв!

ВОВКА: Не, аз съм! И защо боядисваш оградата, ти си Краля!? Нищо не трябва да правя!

КРАЛЯТ: Знам, но ще умреш от скука от безделие!

ВОВКА: Ти нищо не разбираш от царския живот! Царе, искаш торта, искаш сладолед, а той боядисва оградата!

ЦАР: О, това е! Паразит, тогава се появи? Хей пазач! Отрежете му главата!

Пазачът заплашително напада Вовка, той се отдръпва. Звучи като музикален акцент. БИБЛИОТЕКАТА се появява и обръща тази страница от Приказката, преминавайки от единия край на сцената до другия. Звучи песента "Море - море". От дясната страна двама разгъват син плат, който представлява морето. Появява се старица със счупено корито.

ВОВКА (разиграва се, че е избягал от охраната и се е озовал на друга страница): Бррр! Здравей бабо! Искам да видя златната рибка!

СТАРАТА ЖЕНА: Да, тук е морето, наблизо. Ще попиташ ли мила, рибата има корито!

ВОВКА: Ами да, първо корито, а после пералня... Ще се справиш! (Вовка се обърна към морето) Хей,Златна рибка? Не чуваш, нали? Искам от теб да….

Иззад плата се появява кукла на тел. Златна рибка.

ЗЛАТНА РИБКА: Какво? И ти плетеше мрежа, хвана ли ме? Пръст на пръст не удари, но и там! Е, махнете се от тази страница!

Музика на трансформиращите звуци. БИБЛИОТЕКАТА се появява и обръща тази страница от Приказката, преминавайки от единия край на сцената до другия. Двамата, които направиха морето, правят кръг с плата и изчезват. Появява се Василиса Премъдра.

ВОВКА (разиграва се, че е стигнал до друга страница): Помисли само, цаца нещастна! (забелязва Василис) А ти кой си?

ВАСИЛИСА МЪДРА: (на свой ред) Василиса МЪДРА! Летяхме от различни приказки. Защото имаме събиране на млади Васили. (заедно) Чрез обмен на мъдрост.

ВАСИЛИЙ МЪДЪР: (въртене с пръст в слепоочието) (заедно) Мъдрост!

ВОВКА: Ех, дано и аз да науча някои трикове чрез размяна.

ВАСИЛИСА МЪДРА: Е, какво ще учат момичетата? Слушам!

Звучи песента Василис, на която танцуват!

ВОВКА: Пак учи! Не искам!

ВАСИЛИСА МЪДРА: (на свой ред) Тогава ти, разбираш ли, трябва да отидеш в Далечното кралство, там са Двама от ковчега - същото от лицето. Каквото и да поръчате, всичко ще бъде направено за вас! (заедно) Вървете направо, браво!

Музика на трансформиращите звуци. БИБЛИОТЕКАТА се появява и обръща тази страница от Приказката, преминавайки от единия край на сцената до другия. Музика за появата на двама. Появяват се двама от ковчега - същото от лицето.

ВОВКА: Наистина ли ще направиш всичко за мен?

ДВАМА: (лай) ДА!

ВОВКА: Добре, прави ми тогава торти, (Два му сгъват пръстите) Какво ще ми свиваш пръстите?

ВОВКА: Е, тогава сладолед, а също и сладки ....

ДВЕ:Ще бъде направено! Звучи весела музика, докато двамата си разменят фалшиви сладки. Вовка тича по сцената с отворена уста и се опитва да хване тези сладки, но не може!

ВОВКА: Спрете, спрете! Какво си ти? Ще ядеш ли бонбони за мен?

ДВАМА: (със страх) ДА!

ВОВКА: Ами не! Тогава се върни!

Музиката на появата на Двамата, те изчезват.

ФОНОГРАМА: За кого са топли баници със сладко, зеле, месо....

ВОВКА: (тича и гледа зад кулисите) Печка1 Да ям скоро! Гладен съм!

ФОНОГРАФ: Моля! Само нацепете дърва, стопете ме и омесете тестото!

ВОВКА: Е, две от гърдите - същото от лицето, цепете дърва, месете тесто!

Звучи весела музика, на която двама тичат за реквизит - дърва за огрев и кофа с брадва. Единият - реже тестото, а другият меси дървата!

ВОВКА: Спрете, спрете! Не трябва да се прави така! Напротив! Схванах го?

ДВАМА: (лай) ДА!

Звучи забавна музика. Двамата си смениха местата.

ВОВКА: Спрете, спрете! Дай ми себе си!

Звучи забавна музика. Вовка омесва тестото, а дървата за огрев отнасят всичко зад кулисите. На саундтрака има съскане и експлозия, Вовка излита с черни пайове.

ВОВКА: Какво е това!? Черно!?

ФОНОГРАМА: Е, защо правиш гримаси? Помогнете си, изпечете го сами, яжте го сами!

ВОВКА: Благодаря, нещо не искам! 7

ВОВКА: Какво се смееш?! Мислиш ли, че не мога да правя нищо като теб?

ДВАМА: (лай) ДА!

Музика на трансформиращите звуци. Появява се БИБЛИОТЕЧЕН СЛУЖИТЕЛ и хвърля на Вовка книга „Направи си сам“

ВОВКА: Да, сега ще ти го докажа! Искам да направя всичко - поне вана. Въпреки че коритото! (Той тича зад кулисите, звучи - шумът от работа с инструменти. Всички герои излизат на сцената и гледат зад кулисите. Вовка издържакорито.

СТАРАТА ЖЕНА: Бащи! Не наистина, Златната рибка се смили?

ВОВКА: Не, баба съм аз!

СТАРАТА ЖЕНА: Браво! А сега ми построи колиба!

ВОВКА: Още не знам как!

(Всички спряха да се смеят)

ВОВКА: Е, хайде да прочетем как се правят колибите тук!

БИБЛИОТЕКА: Ако искате да направите нещо, Трябва да се постараете, За да не се смеят хората! Не се страхувайте, не се срамувайте Отидете до лавицата с книги! Можете да вземете книгата от рафта, В нея ще намерите всеки отговор!