Ваканция… от Православието, Православието и Светът
Лято е. И все по-често енориашите идват при мен с молба: „Отче, благословете ме да отида на почивка“. Тази молба обикновено е последвана от много въпроси за това как да съчетаете почивката и вярата.На повечето от тези въпроси отговарям само лично. Характерите, ситуациите, здравето на моите енориаши са много различни. И все пак има принципи и често задавани въпроси, за които си струва да говорим като цяло. С надеждата да улеснят живота на тези, които отиват на почивка.
Почивката е не само възможна, но и необходима. В идеалния случай нашата почивка от светската суматоха се състои в молитва и общуване с Бога. Нуждаем се от почивка от това, което считаме за работа за себе си. Когато молитвата е радост, постът е станал навик като дишането и цяла година очаквате поклонението, въпросът за съвместимостта на ваканцията и вярата просто не възниква. И не е нужно да си почиваме от това.
Реалността е, че в духовния живот на всеки от нас има задължителен дял труд и дисциплина. Границата между духовната радост и постиженията е различна за всеки. Ето защо съветите са преди всичко индивидуални.
Принципите остават същите. Най-често, когато се сблъскаме с проблем, ние идваме при свещеника, опитвайки се да настроим вярата за предстоящата почивка. Ами ако се опитате да направите обратното? Празниците се планират, като се вземе предвид възможността за пост. Осигурете възможност да се отдалечите от претоварения плаж встрани. Там, между другото, водата може да бъде по-чиста. Ако това не е възможно, тогава идвайте на морето сутрин и вечер. Това е полезно не само за целомъдрието, но и за правилния тен.
И изобщо никой не ни принуждава да ходим по барове и нощни клубове. Така че ще има желание. Здравият разум ще ни помогне. В крайна сметка ние го използваме толкова успешно, за да измислим много извинения и причини занарушаване на заповедите.
И все пак има редица конкретни въпроси. Как да направите молитвено правило? Да отслабвам или да не постя? Колко разточителен можете да бъдете на почивка? Общият принцип е, че не трябва да се допускат прекъсвания в духовния живот. А отслабването на постиженията може да доведе до мързел и отстъпление в бъдеще. Тук обаче всичко е много индивидуално и зависи от нивото на църковност. Тези въпроси трябва да бъдат обсъдени лично с изповедника. Или при свещеника, при когото постоянно се изповядваме.
При разумен подход и голямо желание дори обичайната ни непоклонническа почивка може да престане да бъде повод за компромиси с Православието. И просто ще укрепи силите ни за работа и молитва.