Валентин КАТАСОНОВ - Швейцария, раждането на бунта срещу паричната алхимия на банкерите - Фондацията
В края на миналата година швейцарското федерално канцлерство на правителството обяви, че е получило гражданска петиция със 110 955 подписа с искане за нов национален референдум. Инициативата за провеждане на референдум е на активистите на Full Money Initiative („Инициатива за защита на пълните пари“). Целта на референдума е да се забрани на частните търговски банки да правят пари от нищото, да се върнат към истинските, пълноценни пари.
Измама с мултипликатор на пари
В икономическата литература привилегията на банките да правят пари от нищото се нарича хитра: частично или непълно запазване на задълженията на търговските банки. Относително казано, банките могат да приемат от вложителите 1000 единици законно платежно средство („истински“ пари под формата на банкноти на централната банка) и срещу тази сума да издадат свои собствени пари под формата на заем от 10 000 единици, 10 пъти повече. Освен това заемът ще бъде издаден под формата на така наречените депозитни пари, което е вид абстракция, с помощта на която е невъзможно да се изплатят задълженията на вложителите, изразени в парични банкноти. Това е откровено измамна операция, която рано или късно завършва с провал: набези на вложителите и фалит на банките.
Възпроизвеждането на пари от търговските банки в учебниците по икономика се нарича „паричен мултипликатор“, а граничната стойност на „мултипликатора“ се определя от финансовия регулатор (най-често централната банка) под формата на коефициент на задължителни резерви (процентът на депозитите, разпределен в специален резервен фонд). Днес обаче в редица страни такива норми са премахнати напълно. Преди фиатните пари бяха подобни на фалшифициране, сега е таканаречен "паричен мултипликатор".
Победата на алианса на банкери и корумпирани политици
Системата на частични резервни пасиви на банките се разви болезнено през последните три века, обществото по всякакъв начин потискаше опитите на банкерите да се занимават с парична алхимия. Постепенно обаче съюзът на банкерите и корумпираните от тях политици започва да печели. Отчасти тази измама беше покрита от факта, че започнаха да се създават централни банки, които често се наричат кредитори от последна инстанция. В случай на бягство от клиенти, централните банки биха могли да хвърлят спасителен пояс на търговските частни банки под формата на различни „спешни“, „оздравителни“ и „стабилизационни“ заеми. През 20-ти век също се създават държавни и полуправителствени агенции за застраховане на банкови депозити. При големи банкови кризи обаче „кредиторите от последна инстанция“ се оказаха безполезни, а агенциите – безполезни.
През 20-ти век хората като цяло престават да мислят за това как работи паричната система и каква е същността на банковата измама. Някои прозрения идват само в моменти на мащабни икономически, финансови и банкови кризи.
Едно от тези прозрения се случва през 30-те години на миналия век, когато Западът се оказва в плен на най-тежката икономическа криза в историята на капитализма. През 1933 г. група видни икономисти, водени от Ървинг Фишър, започват да разработват доклад, който по-късно става известен като Чикагския план. Окончателната версия на доклада се появява през 1936 г. Докладът идентифицира причините за избухването на икономическата криза (Голямата депресия). На първо място беше такава причина като частични резервни банки, наводняващи икономиката с огромно количествонеобезпечени пари. В същото време парите не бяха законно платежно средство и имаха кредитен характер, тоест те създаваха дългови пирамиди.
Необуздаността на частните кредитори контрастира с правилата на централната банка за емитиране на законни банкноти. Тяхната емисия беше ограничена от златни резерви. В края на краищата, преди началото на кризата, редица европейски страни (на първо място Великобритания и Франция) възстановиха предвоенния златен стандарт, докато в САЩ той не беше отменен дори по време на Първата световна война. Основното заключение на плана от Чикаго беше, че спешно трябва да се върнем към пълното (100 процента) провизиране на пасивите на частните банки.
Препоръките, съдържащи се в Чикагския план, не бяха взети под внимание. Дори в Съединените щати, където президентът Франклин Рузвелт успя да ограничи апетитите на банкерите от Уолстрийт, възстановяването на пълните резерви се оказа твърде трудно за него. Американските банки бяха по-силни от президента.
След Втората световна война само много малко специалисти си спомнят пълната резервация. Споменаването му беше премахнато от всички учебници по икономика и прословутият „паричен мултипликатор“ започна да се представя като норма на живот. Може би единствените в западната икономика, които не забравиха напълно за пълните резерви, бяха представители на австрийската икономическа школа, особено такъв ярък неин представител като Мъри Ротбард.
Върнете се към Чикагския план
Швейцарците са против сивите пари
Нека още веднъж подчертаем същността на проблема: да се забрани на частните банки да създават нови необезпечени пари. Правото да емитира законно платежно средство трябва да бъде предоставено само на централната банка. Тя емитира пари главно под формата на парични банкноти. Търговските банки се превръщат в класически финансови посредници,които само привличат пари към своите сметки и след това ги влагат в икономиката под формата на заеми и инвестиции. Така реалният контрол върху паричното обращение ще се съсредоточи в ръцете на централната банка. Рисковете от различни видове дисбаланси и кризи са рязко намалени, тъй като частните банки са лишени от правото да създават свои собствени кредитни пари.
Разбира се, при преминаване към система с пълно резервиране неминуемо ще възникнат проблеми. Например: какво да правим с огромното парично предлагане, създадено от търговските банки? В някои страни такива "сиви" пари са многократно по-големи от масата на легалните пари, емитирани от централните банки. Невъзможно е веднага да се нулира масата на "сивите" пари, тъй като за сметка на тях днес функционират икономиките на почти всички страни по света. Освен това паричната реформа, предложена в Швейцария, противоречи на преобладаващите тенденции за всяко увеличаване на паричното предлагане, в което участват не само търговските, но и централните банки. Това се случва под прикритието на програмите за "количествени облекчения", които се правят от Федералния резерв на САЩ, Банката на Англия, Банката на Япония, ЕЦБ.
Ще е необходима внимателна, постепенна парична реформа, за да се сведат до минимум рисковете от корпоративни фалити и рязко нарастваща безработица. Освен това трябва да се има предвид, че радикалната парична реформа удря върху плановете на световната финансова олигархия да замени парите в брой с безналични. В крайна сметка именно безналичните пари са „сивите“ пари, срещу които инициаторите на референдума в Швейцария предлагат да се борят.