Ванка фирма „29
Този ден беше особено горещ и задушен сутринта. Август е последният месец на лятото и слънцето сякаш е паднало от небето. Загаряше и пържеше безмилостно. Не Духовност, а Африка грее от топлина навсякъде! По склона на височините от страната на низината и заливната низина, където реката се извива, пълзи задушна зала от разложени трупове. Заедно с него изпаренията на немските експлозиви се разпространяват над земята. За тези, които седят в приюти, е особено трудно и непоносимо. Миналите дни все още духаше тих ветрец и цялата тази смрад и паленето се носеше някъде в едно дере. А днес цари пълна тишина. Сивият дим е неподвижен и онемял, витае се наоколо. Някак си се случи така, че не проверих за мини и ни свършиха изстрелите. Забравих да кажа на бригадира. И той реши, че имаме достатъчно мини за следващия ден. На разсъмване седнахме в килиите, изстреляхме около дузина мини и спряхме да стреляме. Преди да се стъмни, не можехме да напуснем скривалищата си. Мин не беше. Спряхме да стреляме.Всички въздъхнаха с облекчение.Беше половин ден преди да се стъмни. И оттам се прокрадна тази отвратителна миризма.Уморен съм от стреса през последните няколко дни. Исках да сваля натрупаната тежест и умора.Докато беше светло, реших да гледам немците. Пот, като в парна баня на черно, се стичаше по лицето му, покривайки очите му. Седнах и изтрих мокрите си вежди и чело с ръкава на туниката си. При добро увеличение в окулярите на тръбата германските окопи и германците се виждат в пълен размер. Вижда се дори изражението на лицето на германец, който наднича, докато главата му стърчи над парапета. Той ще разкрие физиономията си какъв германец и ще се взре в теб с немигащ поглед. Такова впечатление, сега протегнете ръка напред, хванете го с двасвитипръста за носа и той ще изкрещи, ще изсумти от болка. По време на нашия обстрел германците се криеха в землянки. Сега този обстрел снашата страна спря, те изпълзяха в изкопа.печете се на слънце и месете костите. В изкопа по време на обстрела имаха наблюдатели и дежурни стрелци и картечници. Това е някой, чиито подколенни сухожилия трепереха.Окопът не е Божи храм. Колко не се кръстят в него, колко не се покланят, не биятВсевишниялъкове, колко не изгниват гърба си, небесната благодат няма да падне върху вас. Побързайте и вземете мина. След обстрела всеки иска да се стопли. Ще мине малко време, някой вече е погледнал, погледнал евнимателно напредв нашата посока.Върхът на шлема на единия се извисява над изкопа, другият бърза да тича нанякъде, гледайки навън.Неутралната зона е неподвижна и мъртва. Погледнете в негои любопитството и страхът ще се изплъзнат от лицето ви.Ще се усмихнете, ще поклатите глава и отново ще бутате лактите си в земните стени на дълбок изкоп. По принцип след добър обстрел войникът трябва да има спешнигрижи иважни неща. Както при нашите, така и при немците! Вижда се как по маршрута на съобщениетозалитайки, прокарвайки се презвървят санитарите с носилка. Те са безсмислени хора. С носилка се катерят навсякъденавсякъде.Имат едножеланиев главата си - бързо да се справят с ранените и да се измъкнат. В окулярите на тръбата се вижда как се търкат със страните си в изкопа. Медицински сестри - медицински сестри навсякъде! Германците са прилежни. Откровено сме мързеливи. Някои превързват ранените, други помагат на раненитев изкопада ходят. При германците задължението на санитарите е да прибиратне само ранените, но имъртвите. Изнасят се на носилки като лежащо болни.
Не всички войници на фюрера се крият в землянки по време на обстрел. Наблюдателите остават в изкопа. Те трябва само да бъдат забелязани и покрити с огън от двете страни. Германците няма къде да отидат. Сега е подходящият момент.Засипете ги с петдесет мини, всички ще се пръснат като мишки. Но, за съжаление, мините свършиха. Като цяло момчетата са уморени и аз честно казано нямам желание да се занимавам с този бизнес. Колко дълго можеш да се задържиш така на предния край? Уморен от всичко!Щом пехотинци седят кротко като мишки в окоп? Имаме изход. Можем да тръгваме. И те, до смърт, са заповядани да седят в земята, без да излизат.Днес немците имаха късмет. Бягат като мравки преди дъжд, но гръмотевиции светкавицине се чуват от небето. И накрая, след като изчакаме тъмнината, изпълзяваме на повърхността на земята, навиваме щитовете, хвърляме ги с копка и бавностъпваме,отиваме към нашия окоп. Стана малко по-тъмно, германците започнаха да светят с ракети. И тъй като германците започнаха да блестят с ракети, нощта ще мине тихо, без никакви инциденти. Така измина още един фронтов ден, горещ, вял и безкрайно дълъг. С настъпването на нощта германцитесе страхуваха от тъмнотоспряха да стрелят.Те не можеха да седят мирно без светлина.Да вървиш под пронизителния глас на немските куршуми, когато летят в гърба, не е много приятно. Ще удариш гърба си с оловен камшик, ще забиеш ръцете си в земята, свивайки колене и ще смяташ, че това е последният ти ден. На земята ти вече не си наемател! Песента ти е изпята! При всеки изстрел в преследване чакаш удар отзад, усещаш с черния дроб как летят и те настигат. И така всеки път. Куршуми, шрапнели и експлозиитрябва да се изживяват много пъти на ден. Колко духовна сила ви трябва, за да издържите, да издържите всичко това дълги години? Но сега отвореното пространство е преминато. Нашият окоп се чернее отпред. На никого не му пука, че ходиш всеки ден под куршумии можеш да ги получиш в гърба или в тила. Това е твоя работа.Комисарят на полка отдавна щеше да има военен орден, защото някога е бил с гръб под куршуминаведи се. И след това го вземете още по-високо!
Обикновените войници седят в предния окоп, без да излизат, под огън, под бомби, под куршуми, не им дават медали за това. Това не е геройство! Ето какво дължат! И задният човек се наведе веднъж от пролуката, това е героизмът на първата статия. Да, дори и да е в ред! Ще извика, че е бил обстрелван!
В предния окоп, приклекнали, седят войниците. Скачаме отгоре надолу. Никой не ни вика, никой не ни спира. Кои сме ние, чужди или свои? Вървим по комуникационния път. Войниците, приклекнали, седят в различни пози. Единият, прегърнал коленете си и подпрял шлема си на стената на изкопа, дреме и подсмърча в мустаците си. Друг в хода на съобщението заряза опашката си и лежи на една страна. Той, приклекнал зад съседа си, опря шлема на затвора на пушката и го ожули. Този, който откровено се срина покрай пътеката, лежи, отворил си е устата и е надувал балончета. В окопа няма толкова много стрелци. Там един куп се сви и замръзна, тук спят по двама, по трима. Някои седят с гръб към германците, дълго време не им пука за нищо. Не знаят ли какво им е подготвила съдбата? Така се помириха, изгубиха миризмата на войник. Седмицата още не е изтекла. Тук, в този злополучен окоп, техните приятели и другари платиха с живота си, за да спят на пост. И поне имат нещо! Яж и спи! Ето какво остана. Вървим по изкопа, където бутаме седящите войници, където ги прекрачваме. Едната е ходена на крака - не се вижда в тъмното.Ние също имаме котки, които драскат в сърцата ни.Войникът не вдигна глава. Той вдигна краката си от пътеката и изсумтя в своя мелодия. Другият спи седнал с разперени ръце и изпънати колене. Не можеш да минеш, без да го удариш. Скаутът отпред го избутва от пътя. Без да се събуди, той се претърколи на една странаи без да каже нищо, захърка възмутено.Войниците не ритат и неръмжат, когато ги натискаме и ги нараняваме в движение. Те просто пълзят встрани, сгушват се до стената на изкопа и всеки прави своето. Отиваме, обличаме гии стъпваме на краката им.Те реагират чувствително, бързо махат краката си, знаейки, че можем да минем през главите им. Брат му, пехотинец, той ще мине, без да удари никого. Той върви надолу по изкопа нежно и внимателно. Той стъпва като котка във висока трева. А тия, от полковото разузнаване, ходят и раздават ритници и ритници. Не им пука за войниците. Те не могат да кажат нищо. Нищо не им струва да ти забият ботуша в муцуната, да те ритнат между краката, в задника. Това е на техния език – „Пусни ме да мина!“, „Мръдни малко!“. Опитайте, не излизайте - ще се плъзнат в джоба ви с върха на ботуша. Славяните са спокойни в окопа, докато скаутите работят в неутралната зона. Командирът на стрелковата рота също почива. Скаутите се върнаха. Трябва да отидем и да събудим нашите войници. След малко ще донесат храна. Миризмата на ръжен хляб веднага ще вдигне всички на крака. Всички са в очакване на момента, в който кегелите задрънчат.
Съвсем забравих за немската шапка, която стърчи от главата ми. И войниците изглеждаха на стрелците като чудо. Техният лейтенант, командирът на ротата, носеше на ръце немски войник, а зад лейтенанта имаше немски офицер с фуражка със сребърна кокарда, в камуфлажно палто и ръце в джобовете. А отзад вървеше войник-разузнавач, който държеше с една ръка автомат. - Виж! Виж! Един наш полков разузнавач му взе един немец и един офицер! „Този в ръцете на нашия лейтенант е войник. И този с германската шапка ще бъде не по-малко от капитана. Вижте колко е нахално! Санитарят се приближи до говорителя и го удари леко по тила. - Какво шумиш в окопа? - Това е сделката! - каза някой саркастично. Лейтенантът с германец на ръце на входа на землянката беше заобиколен от войници. - Това и онова! Стоят, оголили зъби.Санитарят веднага тръгна напред. - Е, къде ще се срещнете? Не виждаш ли къде отиваш? Защо отвориха ръкавиците. Или никога не сте виждали германец? Хайде, заемете местата си в изкопа! Войниците, които се бяха струпали около землянката, се отдръпнаха и се обърнаха. Санитарят пристъпи напред и ги избута назад, освобождавайки пътя. - Криви зяпачи! Помолих ги на разузнаване, те не отидоха! И германците хукнаха да гледат! Долу до дерето имаше още един. Щяха да отидат, да ги донесат, па да ги зяпат! Като чуха, че нещата могат да стигнат до дерето, те побързаха да се върнат в изкопа на местата си. Очевидно са успели да донесат храна и варене на компанията. Някои от войниците изпразниха чашите си и дъвчеха хляб. - Няма да има какво да се диша! — измърмори санитарят, докато се изравняваше с часовия. - Сега ще стоят и ще развалят въздуха! Предния ден, когато в ротата дойде ново попълнение, войниците намериха и разделиха мъртвия кон някъде по пътя. „Свеж кон! Стига за седмица!“ – похвалиха се те.Ако не бяха артилеристите и тилът с техните заяждания, как щеше да се нахрани български войник.По време на бомбардировката ездачите от техните екипи тичат през процепите, а войниците, като забелязват коня, попаднал под бомбата, веднага го разделят помежду си. Ще минат под експлозиите на бомбите, само за да си напълнят стомасите. Сега те се редуваха да готвят месо в храстите под скалата. Те стояха на постове в изкопа, приятно се прозяваха и чоплеха зъби. Кога войникът си чопле зъбите след хранене? Властите подбираха, започвайки от полка и нагоре. А ето че часовият стои и се подсмърча, затваря очи от удоволствие. И дойдохме от чист въздух от неутралната зона, не можете да дишате през носа, краката ви се огъват. Какво за него? Нищо за него! Добре, моя. Тук всички сме българи. А какво да кажем за пленения германец! Не можете да дишате в прохода на изкопа. Носете поне противогаз! От друга страна, ако наразвален въздух да изглежда патриотично? Нека германецът мисли, че българският войник на фронта е хранен за клане. Германецът не подозира, че българският войник гледа да види къде е убит конят или да направи така, че тя бързо да отхвърли копитата си.
Обясних на германеца, че в халбата има шнапс, че трябва да пие, за да се почувства по-добре и да получи сили. Германецът погледна вътре в халбата, сви рамене и ме погледна. — Гибелта ще! 05 казах. След като претегли съдържанието в чашата с ръка, германецът поклати глава: „Цу Фил!“ 06 каза той. - Нищо! Нека да! Казах на български „Хайде! Нека да! Пийте бързо и освободете съдовете! — Дафай! Дафай? — попита той и вдигна ръба на чашата към устните си. - Нека да! Шнел! 07 — Казах му. Затворникът започна да пие чисто по немски, на малки глътки, като врабче, което всеки път отмята глава назад.
На контролните ми въпроси германецът отговори доста коректно. Сигурен въпрос е, когато аз самият знам отговора на него предварително. Задавайки контролен въпрос, знаех какъв трябва да последва отговорът и можех доста точно да определя дали германецът лъже или казва истината. Той може да каже, че не знае това, но не и да даде умишлено фалшив отговор. След няколко такива въпроса пристъпих към откриване на интересуващите ме и непознати за мен данни. Германецът разказа всичко, без да скрие нищо. Той очевидно веднага разбра, че за него войната за фюрера е приключила.
*00 [Зачеркнат текст в курсив.]
*03 [Бавно! Не толкова бързо!]
*04 [Моля, говорете ясно! Не разбирам всичко!]