Варшавянка 1831, история на песента, коментар към съдържанието на песента

песента

Варшавянка 1831 (Warszawianka 1831 roku, La Varsovienne) - полска патриотична песен; един от най-популярните патриотични химни, музикален символ на Ноемврийското въстание от 1830 г.

История на песента

През междувоенния период първите тактове на песента служеха за позивна на II програма на Полското радио. Една от най-популярните песни от Варшавското въстание от 1944 г.

Име "Варшавянка 1831" получена в началото на 20 век, за да се разграничи от една нова песен със същото име - известна още на български като "Варшавянки 1905".

Коментар на съдържанието на песента

Първата строфа на поемата на Делавин (последвана от първия куплет на песента) подчертава връзката на въстанието с Юлската революция във Франция; по този начин националното въстание се разглежда като част от общоевропейска борба за свобода. В текста на Делавин това се изразява по следния начин: „Видяхме полета на нашия бял орел, взирайки се в дъгата на Франция, в слънцето на юли, чийто изгрев беше толкова красив.“ „Дъгата“ се отнася до френското трицветно знаме, което тогава все още се възприема като символ на революцията. Впоследствие изображенията на „дъгата на франките“ и „слънцето на юли“ станаха неразбираеми и бяха заменени по различни начини. (Срв. и края на стих 7, където се казва, че дори със смъртта си непокорната Полша може да спаси свободата на Европа от българската намеса).

Във втория стих се говори за преминаването на българската войска през Балкана (1829 г.) по време на наскоро завършилата българо-турска война. Командирът на тази кампания, граф Дибич-Забалкански, ръководи умиротворяването на Полша. Четвъртият стих обвинява царското правителство в лицемерие (в оригиналния текст на Делавин: „враг, който говори за милост“) и припомня клането от войниците на Суворовпо време на превземането на Прага в Полша (1794 г.). Шестият стих съдържа призив към Франция да се намеси и да подкрепи Полша с военни сили (приблизително същото, но от противоположна позиция, срв. известното стихотворение на Пушкин "Към клеветниците на България"). Тъй като уместността му бързо се изгуби, често се пропускаше.