ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ (Василий Кесарийски) - Manastir Vavedeњ
Резонансно е онлайн представянето на манастира Ваведее край Белоград
ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ (Василий Кесарийски)
ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ (Василий Кесарийски) (ок. 330-379), светец, архиепископ на град Кесария (Мала Азия), църковен писател и богослов.
Роден в благочестиво християнско семейство в Кападокийския град Кесария, около 330 г., по време на управлението на император Константин Велики.
Баща му е адвокат и учител по реторика. В семейството имаше десет деца, пет от които бяха канонизирани: самият Василий, по-голямата му сестра - Св. Макрина, брат Григорий, еп. Нисски, брат Петър, еп. Севастия от Армения и по-малката сестра на Бл. Теосева, дякониса. Майка им също е причислена към светиците. Емилия.
На 26 години заминава за Атина, за да изучава различни науки в тамошните училища. В Атина Василий се сприятелява с друг славен светец Григорий Богослов, който също учи по това време в атински училища.
Василий и Григорий, подобни един на друг по своя добър нрав, кротост и целомъдрие, се обичаха така, сякаш имаха една душа - и впоследствие запазиха тази взаимна любов завинаги. Василий беше толкова запален по науките, че често дори забравяше, седейки пред книгите, за необходимостта да яде. В Константинопол и Атина Василий изучава реторика, философия, астрономия, математика, физика и медицина. Чувствайки призив към духовния живот, той пътува до Египет, Сирия и Палестина. Там изучава трудовете на Св. отци, практикували аскетични подвизи, посещавали известни отшелници. Връщайки се в родината си, той става презвитер, а след това епископ. Свети Василий се изказал в защита на православната вяра. Като архипастир се грижел за стриктното спазване на канонитеЦърква, за духовенството, за църковната дисциплина, помагаше на бедните и болните; основава два манастира, милостиня, хотел, хоспис. Самият той водел строг и въздържан живот и с това придобил от Господа дарбата на ясновидството и чудотворството. Той бил почитан не само от християни, но и от езичници и евреи.
Известни са много случаи на чудотворни изцеления, извършени от св. Василий Велики. Силата на молитвите на св. Василий била толкова голяма, че той можел смело да моли Господа за прошка за грешник, отрекъл се от Христос, което го довело до искрено покаяние. По молитвите на светеца много велики грешници, които се отчаяха от спасението, получиха прошка и се освободиха от греховете си. Така например една благородна жена, засрамена от блудните си грехове, ги записала и дала запечатания свитък на св. Василий. Светецът цяла нощ се молел за спасението на този грешник. На сутринта той й даде неотворен свитък, в който бяха заличени всички грехове, с изключение на един ужасен грях. Светецът посъветвал жената да отиде в пустинята при св. Ефрем Сирин. Но монахът, който лично познавал и дълбоко почитал Свети Василий, изпратил каещата се грешница обратно, като казал, че само Свети Василий може да измоли Господа за нейната пълна прошка. Връщайки се в Кесария, жената посрещна погребалната процесия с ковчега на св. Василий. В дълбока скръб тя паднала на земята с ридания, хвърляйки свитъка върху гроба на светеца. Един от клириците, който искаше да види какво пише на свитъка, го взе и като го разгъна, видя празен лист; така последният грях на жената бил заличен чрез молитвата на св. Василий, извършена от него посмъртно.
Докато бил на смъртния си одър, светецът обърнал към Христа своя лекар, евреина Йосиф. Последният беше сигурен, че светецът няма да може да живее до сутринта и каза, че в противен случай ще повярваХристос и приемете Кръщението. Светецът помолил Господ да забави смъртта му.
Мина нощта и за учудване на Йосиф свети Василий не само не умря, но, като стана от леглото си, дойде в църквата, сам извърши тайнството на кръщението над Йосиф, отслужи Божествената литургия, причасти Йосиф, даде му урок и след това, като се сбогува с всички, с молитва отиде при Господа, без да напуска църквата.
За погребението на св. Василий Велики се събрали не само християни, но и езичници и евреи. Свети Григорий Богослов пристигнал да изпрати своя приятел, когото свети Василий малко преди смъртта си благословил да приеме Константинополския престол.
Заради заслугите си към Православната църква св. Василий е наричан Велики и е прославян като "славата и красотата на Църквата", "светило и око на вселената", "учител на догматите", "стая на учението". Свети Василий Велики е небесен покровител на Просветителя на българската земя - Свети равноапостолен велик княз Владимир, който при Кръщението е наречен Василий. Свети Владимир дълбоко почиташе своя ангел и построи няколко църкви в Русия в негова чест. Свети Василий Велики, наред със св. Николай Чудотворец, от древни времена се радват на особена почит сред българския вярващ народ.