Великден - Възкресение Христово, история на празника
Великден – Възкресение Христово – най-старият християнски празник; главен празник на литургичната година.
Създаден в чест на възкресението на Исус Христос. Понастоящем датата му за всяка конкретна година се изчислява според лунно-слънчевия календар, което прави Великден преходен празник (датите за всяка църковна година са различни).
История на празника
В периода на ранното християнство започват да се извършват първите литургии, подобни по форма на еврейската Пасха, и християни. Литургиите се празнуваха като Тайна вечеря - Пасха на страданията, свързана със смъртта на кръста и възкресението на Христос. Така Великден става първият и основен християнски празник, който определя както литургичния устав на Църквата, така и доктриналната страна на християнството.
Първоначално смъртта и възкресението на Христос се празнуваха всяка седмица: петък беше ден на пост и траур в памет на страданията на Христос, а неделя беше ден на радост. Тези празненства станаха по-тържествени около еврейската Пасха, годишнината от смъртта на Христос.
Още през II век празникът придобива характер на ежегодно събитие във всички църкви. В писанията на раннохристиянските писатели има информация за празнуването на годишния ден на смъртта на кръста и Възкресението на Христос. От техните писания може да се види, че първоначално страданията и смъртта на Христос са празнувани със специален пост като "Великден на Кръста"; съвпадна с еврейската Пасха, постът продължи до неделя вечерта. След него същинското Възкресение Христово се празнува като Великден на радостта или „Великденска неделя“
Скоро разликата в традициите на Поместните църкви става забележима. Между Рим и църквите в Мала Азия имаше „великденски спор“. Християните от Мала Азия стриктно се придържаха към обичая да празнуват Великден на 14 нисан. Те иматимето на еврейската Пасха се пренася в името на християнската и впоследствие се разпространява. Докато на Запад, който не е бил повлиян от юдео-християнството, се е развила практиката Великден да се празнува в първата неделя след еврейската Пасха, като последната се изчислява като пълнолуние след деня на равноденствието.
Въпросът за един ден за празнуване на Великден за цялата християнска икумена е повдигнат от император Константин Велики на събора на епископите в Никея, свикан през 325 г., наречен по-късно Първи вселенски събор. На събора беше решено денят на празнуване на Великден да се координира между общностите и беше осъдена практиката да се фокусира върху еврейската дата, която се падаше преди равноденствието. Всички епископи не само приеха Символа на вярата, но се записаха да празнуват Великден за всички едновременно. Първоначалното определение на Първия вселенски събор за Великден, че постите и празниците трябва да бъдат едновременно за всички в Църквата, става основа за църковния устав. Беше решено християнският Великден да се празнува по начина, по който се празнуваше по онова време в повечето църкви: "в Рим и Африка, в цяла Италия, Египет, Испания, Галия, Британия, Либия, в цяла Елада, в епархията на Азия, Понт и Киликия", а именно, строго след еврейския Великден - 14 нисан (пълнолуние) и винаги в неделя.Най-близката неделя след първото пролетно пълнолуние (т.е. първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие) беше избрана за Великден.
Доказателствата от 4-ти век казват, че Великден и неделя по това време вече са били свързани както на Запад, така и на Изток. Честването на Великден на Кръста предшества празнуването на неделния Великден, като всеки продължава една седмица преди и след Великденска неделя. Едва през 5 век името Великден става общоприето да означававсъщност празникът Възкресение Христово. Впоследствие денят на Великден започва да се откроява все по-отчетливо в литургичния план, за което получава името "цар на дните", "празници на празника".
През 6 век Римската църква приема Източната пасхалия. Източната или александрийска пасхалия е била използвана в целия християнски свят до края на 16 век, повече от 800 години. Той е изграден върху четири ограничения:
- празнуват Великден след пролетното равноденствие;
- да не се прави в един ден с евреите;
- не само след равноденствието, а след първото пълнолуние, което трябва да е след равноденствието;
- и след пълнолуние, не по друг начин освен в първия ден от седмицата според еврейския разказ.
През 1582 г. в Римокатолическата църква папа Григорий XIII въвежда нова пасхалия, наречена григорианска. В резултат на промяната на Пасхалията се промени целият календар. В резултат на пасхалната реформа католическият Великден често се празнува по-рано от еврейския или в същия ден, а в някои години преди православния Великден с повече от месец.
През 1923 г. Константинополският патриарх Мелетий IV (Метаксакис) провежда т.нар. "Всеправославен конгрес" с участието на представители на гръцката, румънската и сръбската православни църкви, които приемат новоюлианския календар, дори по-точен от григорианския и съвпадащ с него до 2800 г. Постепенно към новия стил преминават Константинополската, гръцката, румънската църкви. Днес Юлианският календар се използва пълноценно само от Българската, Йерусалимската, Грузинската и Сръбската православни църкви, както и Атон. Финландската православна църква напълно премина към григорианския календар. Останалите църкви празнуват Великден и други подвижни празници по стар стил, а Коледа и други неподвижни празници - по нов стил.
Евангелие за събитията на Великден
Според древната еврейска традиция Месията - царят на Израел трябва да бъде открит на Великден в Йерусалим. Хората, знаейки за чудното възкресение на Лазар, тържествено посрещат Исус като идващ Цар.
• Велики четвъртък — Христос установява тайнството на Евхаристията в Сионската стая в Йерусалим. Днес Църквата възпоменава и отново чества Тайната вечеря на Господ Иисус Христос с Неговите ученици и апостоли. На Тайната вечеря Христос установява главното тайнство на християнската вяра – Евхаристията (което на гръцки означава „благодарение“), по време на която всички вярващи се причастяват с Тялото и Кръвта на Самия Христос. Без Причастие, учи Църквата, няма истински християнски живот; според вярата на Църквата в това тайнство се осъществява най-пълното единение на човека с Бога, доколкото това е възможно на земята. Синоптическите евангелия (Матей, Марк и Лука) описват този ден като ден на безквасните хлябове, тоест еврейската Пасха. Така на Тайната вечеря старозаветната Пасха - агнето, виното и безквасният хляб - се свързва мистично с новозаветната - Христос, Неговото Тяло и Кръв.
• Разпети петък — според традицията, преди Великден Понтийски Пилат искал да освободи един затворник, с надеждата, че хората ще поискат Исус. Но подстрекавани от първосвещениците, хората настояват Варава да бъде освободен. Йоан подчертава, че разпятието се извършва в деня на Великден, тъй като клането на пасхалния жертвен агне на старозаветния Великден е прототип на новозаветния Великден - клането на Христос като Божи Агнец за греховете на света. Както костите на пасхалното агне (първородно и без недостатък) не трябва да се чупят, така и краката на Христос не се чупят, за разлика от други екзекутирани. Йосиф от Ариматея и Никодим, молят Пилат за погребениетялото на Исус, те го увиват в плащаница, напоена с подправки, и го поставят в най-близката гробница - пещера до съботната почивка.
• Велика събота — първосвещениците, като си спомнят, че Христос говори за възкресението си на третия ден, въпреки сегашния празник и събота, се обръщат към Пилат да постави стража за три дни, така че учениците да не откраднат тялото, като по този начин изобразяват възкресението на учителя от мъртвите.
• Възкресение Христово (първия ден след събота) — след съботната почивка Жените Мироносици отиват на гроба. Пред тях ангел слиза в гробницата и оттъркулва камък от нея, настъпва земетресение и пазачите са потопени в страх. Ангелът казва на жените, че Христос е възкръснал и ще ги отведе в Галилея.
• След 8 дни (Антипасха, Томина седмица) Христос отново се явява на учениците, включително Тома, през затворената врата. Исус казва на Тома да постави пръстите си в раните, за да се увери, че възкресеното тяло е истинско. Тома възкликва „Господ мой и Бог мой!“.
• През следващите четиридесет дни Христос се явява на учениците на Тивериадското море (в Галилея) по време на риболов, където възстановява апостолството на Петър, както и на повече от петстотин други хора.
• На четиридесетия ден след възкресението Исус се възнася на небето, благославяйки апостолите.
• На петдесетия ден след възкресението апостолите, според обещанието на Господ, получават даровете на Светия Дух.
Тези събития формират основата на литургичния календар.
Изчисляване на датата на Великден
Общото правило за изчисляване на датата на Великден е: "Великден се празнува в първата неделя след пролетното пълнолуние." Пролетното пълнолуние е първото пълнолуние след пролетното равноденствие. И двете Пасхалии – Александрийската и Григорианската – се основават на товапринцип.
Датата на Великден се определя от съотношението на лунния и слънчевия календар (лунно-слънчев календар).
Сложността на изчислението се дължи на комбинация от независими астрономически цикли и редица изисквания:
• Революция на Земята около Слънцето (дата на пролетното равноденствие);
• Революция на Луната около Земята (пълнолуние);
• Определеният ден за празнуване е неделя.
Православната и католическата църква обаче използват различни пасхалии, поради което едно и също правило води до различни дати.
Несъответствието между датите на православния Великден и католическия Великден се дължи на разликата в датата на църковните пълнолуния и разликата между слънчевите календари (13 дни през 21 век). Католическият Великден в 30% от случаите съвпада с православния, в 45% от случаите го изпреварва с една седмица, в 5% - с 4 седмици, а в 20% - с 5 седмици. Няма разлика между 2 и 3 седмици.
Дати на Великденска неделя, 2001—2020
година католическа православна
По отношение на Великден всички минаващи празници се празнуват в последователността на евангелските събития:
• Лазарова събота;
• Вход Господен в Йерусалим — седмица преди Великден;
• Страстната седмица — седмицата преди Великден;
• Великден — Светло Възкресение Христово;
• Великденска седмица (Антипасха в православието, октава на Великден в католицизма) - явяването на възкръсналия Христос пред учениците на 8-ия ден от Великден и вярата на Тома;
• Възнесение Господне — четиридесетия ден след Великден;
• Петдесетница е петдесетият ден след Великден (в православието съвпада с деня на Света Троица).