Видове неуспешно съучастие (Плешаков С.
Понятието „несъучастничество” не е узаконено от българското наказателно право. В теорията на наказателното право неуспешното съучастие е общоприето да се разглежда като непоследователно съучастие, тоест умишлена престъпна дейност на едно лице или няколко лица, в резултат на което престъпният резултат не е настъпил поради обстоятелства, които не зависят от съзнанието и волята на виновното лице или няколко такива лица. Престъпният резултат при неуспешно съучастие не настъпва поради непостигане на признака на съвместимост между няколко лица.
Традиционното определение на неуспешното съучастие е твърде размито, което затруднява определянето на основните му характеристики и видове. Всъщност неуспешното съучастие се изразява в неуспешни организационни, подстрекателски или съучастнически дейности. Неуспешното организиране, подбуждане и помагачество не са нищо друго освен видове неуспешно съучастие. Въпреки това няма единно разбиране за дефиницията на видовете субинститути на наказателното право, което е включено в заглавието на заглавието на статията, сред специалистите от съответния профил. Така например A.N. Трайнин, Ф.Г. Бурчак, М.И. Ковальов, А.В. Наумов прави разлика между неуспешно организиране, подбудителство и съучастие [1]; G.E. Колоколов – неуспешна организация и подстрекателство [2]; Г.Л. Krieger, P.F. Телнов - неуспешно подстрекателство [3].
Трябва да се съгласим с позицията на A.N. Трейнин, според който неуспешното съучастие се разделя на непълно и довършено, което изисква квалификация по различни правила [4]. Непълно неуспешно съучастие - случаи на опит за организиране на престъпление, склоняване на други лица към извършване на престъпление, помагачество визвършване на престъпление, което се е оказало безрезултатно поради отказа на дееца да извърши престъплението. Домашният криминолог предложи недовършеното неуспешно съучастие да се квалифицира като подготовка за престъпление.
Завършено неуспешно съучастие - случаи на пълно изпълнение от организатора, подбудителя и съучастника на съответната роля, при което извършителят се е съгласил да извърши престъпление, след което е отказал да извърши престъплението поради обстоятелства, напълно зависими от неговата воля, при условие че извършителят осъзнава и разбира реалната възможност за изпълнение на обективната страна на престъплението. За довършеното неуспешно съучастие на А.Н. Трейнин предложи да бъде привлечен към наказателна отговорност за организиране на извършване на престъпление, подбуждане към извършване на престъпление или съучастие в извършването на престъпление [6].
Според нас, за да се квалифицира деянието като довършено съучастие по правилата на съучастието в престъпление, т.е. по член от Особената част на Наказателния кодекс на България във връзка със съответната част на чл. 33 от Наказателния кодекс на Руската федерация, който отразява ролята на съучастник, е неприемлив, тъй като се позовава на чл. 33 от Наказателния кодекс на България е правомерно само при квалификацията на престъпленията, извършени в съучастие, каквото несъучастието не е. Тоест довършеното неуспешно съучастие трябва да се квалифицира като приготовление към престъпление.
От една страна, съгласно част 4 на чл. 33 от Наказателния кодекс на България дейността на лице, насочена към склоняване на друго лице към извършване на престъпление, представлява подбудителна дейност. Вероятно е обаче законодателят в част 5 на чл. 34 от Наказателния кодекс на България също предполага "последствена" дейност по организиране на престъпление, тъй като функциите на организатор и подбудител в някои случаитрудно се прави разлика между тях. Тази разпоредба се потвърждава от грешки, при които субектите на служебната квалификация квалифицират организационните действия като подбудителство и обратното.
Нека дадем пример от съдебната практика. Така един от районните съдилища на Република Мордовия погрешно квалифицира действията на И. като подстрекателски. Виновната, осъзнавайки престъпния умисъл, насочен към убийство, привлякла за извършването му свой познат, към когото се обърнала с молба да й помогне да извърши престъпление срещу възнаграждение. Съгласно разработения план за извършване на престъплението, действията на И. се състояли в намиране на наркотично вещество, което съучастникът на виновния трябвало да инжектира венозно в големи количества на пострадалия, за да причини смъртта му. Второинстанционният съд преквалифицира действията на И. от подстрекателски в организаторски, като мотивира решението си по следния начин. Престъпните действия на подсъдимия се изразяват в откриване на изпълнителя и съучастника на убийството, подбуждането им към извършване на престъплението, провеждане на първоначални преговори за заплащане на извършеното престъпление, разработване на план за убийството, укриване на трупа, следи от престъплението. Подсъдимата е действала едновременно като подбудител и организатор, поради което като усвоява подбудителските действия от функциите на организатора, действията й следва да се квалифицират по ч. 3 на чл. 33, част 1, чл. 105 от Наказателния кодекс на България [8].
Заслужава внимание гледната точка на A.P. Козлов за незаконността на идентифицирането на организационната дейност с подбудителската дейност, „тъй като те изпълняват напълно различни функции: подбудителят създава престъпник и по този начин подготвя престъпна вреда, а организаторът изпълнява функциите на обединяване, координиране и планиране на престъпление по отношение нана готови престъпници, той не се занимава с вербуване на престъпници“ [9].
Обществено опасните деяния, които представляват неуспешна организираност, винаги са насочени към създаване на условия за извършване на престъпление. Неуспешно организиране е възможно в следните случаи: опит за организиране на извършване на престъпление; опит да се ръководи изпълнението на престъпление; опит за създаване на организирана група; опит за създаване на престъпна общност (престъпна организация).
Неуспешното подбудителство в най-общия смисъл обикновено се разглежда като престъпна дейност на едно лице да склони друго лице да извърши престъпление, което не е постигнало състава на престъпна дейност поради обстоятелства извън неговия контрол. Въпреки това терминът „неуспешно подбудителство“ се използва доста широко в правната литература. И така, V.S. Комисаров разглежда неуспешното подбудителство в наказателното право като създаване на условия за извършване на престъпление [11]. G.E. Колоколов пише за въображаемото подбудителство, отнасяйки се до склонността към извършване на престъпление от луд, под психическа принуда, при безусловно задължителна заповед, при извинителни обстоятелства (например спешност на подбудения) на невинен човек [12]. НА. Мартинова обяснява по този въпрос: „Такова действие на подбудител не е включено в обективната страна на конкретно престъпление, предвидено в особената част на Наказателния кодекс на Руската федерация, и създава само необходимите предпоставки (условия) за осъществяването на този състав на престъплението и няма дейност на извършителя като такава“ [13].
Именно стечението на обстоятелствата, за да се предотврати формирането на съвместна престъпна дейност на няколко лица, е задължително условие за неуспешно подбудителство.
В съответствие съсЧаст 1 чл. 34 от Наказателния кодекс на България „отговорността на съучастниците в престъплението се определя от характера и степента на действителното участие на всеки от тях в извършването на престъпление“ [17]. Неуспешното съучастие, както вече разбрахме, трябва да се признае като неуспешно организиране и неуспешно подбудителство. Случаите, при които съдействието на лице, което допринася за извършването на престъпление, остава непотърсено, се наричат в доктрината на наказателното право неуспешно помагачество. M.I. Ковальов отнася към неуспешно съучастие извършването на действия, насочени към подпомагане на други лица при извършване на престъпление, ако последните не са се възползвали от оказаната помощ. Това показва липсата на причинно-следствена връзка между поведението на съучастника и извършването на престъплението [18].
Неуспешното подпомагане, когато помощта на дадено лице остава непотърсена, не формира съучастие. В този случай лицето следва да отговаря за приготовлението към престъплението, чието извършване е искало да помогне [19].
Ако съучастникът не е създал условия за извършване на престъпление от извършителя или престъплението е извършено от извършителя без използване на подходяща помощ, или престъплението изобщо не е извършено от извършителя, тогава действията на неуспешния съучастник се квалифицират като подготовка за престъпление без признаци на съучастие, т.е. във връзка с част 1 на чл. 30 от Наказателния кодекс на България и съответния член от специалната част на Наказателния кодекс на Руската федерация.
Така че като видове неуспешно съучастие трябва да се разглеждат неуспешната организация на престъпление, неуспешното съучастие в извършването на престъпление и неуспешното подбудителство към извършване на престъпление. Всеки от видовете неуспешно съучастие може да има завършен и недовършен характер. трябва да бъдат криминализиранипризнават само завършено неуспешно съучастие.
За усъвършенстване на института на несъучастничеството е необходимо да се промени действащата редакция на нормата, която определя пределите на отговорността на лицата, които не са успели да склонят други лица да извършат престъпление по независещи от техния контрол и воля обстоятелства, като се допълни съответната част 5 на чл. 34 от Наказателния кодекс на България функциите на неуспешни опити за организиране на извършване на престъпление и съдействие за извършване на престъпление. Препоръчително е разпоредбата за отговорността на неуспешните съучастници да се фиксира в правилата за подготовка за престъпление, като се изключи от част 5 на чл. 34 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
Така, за да се посочи част 1 на чл. 30 от Наказателния кодекс на Република България в следното съдържание:
„Подготовка за престъпление е придобиването, производството или адаптирането от лице на средствата или инструментите за извършване на престъпление, търсенето на съучастници в престъпление, заговор за извършване на престъпление или друго умишлено създаване на условия за извършване на престъпление, ако престъплението не е довършено поради обстоятелства извън контрола на това лице,както и дейности, насочени към организиране на извършване на престъпление, подбуждане на други лица да извършат престъпление, или съдействие за извършване на престъпление от лице, което поради независещи от него обстоятелства не е успяло да организира извършването на престъпление. други престъпления, склоняване на други лица към извършване на престъпление или съдействие за извършване на престъпление".