Вярата без дела е мъртва - евангелско арминианство
(Яков 2, 20)Осуалд Тиарк
Източник: Tyark O.A. Избрани произведения / Ред. Куликов В.Г. - В 2 тома, М., 2005.
Исус Христос ни е оставил заповедта да вярваме в Него с цялото си сърце: „Вярвайте в Бога и вярвайте в Мене” – Йоан. 14:1 Но апостол Яков предупреждава вярващите, че е възможно да имат мъртва вяра – Яков. 2, 16-17. В Божието Слово са дадени няколко понятия за вяра. Вярата означава лично убеждение, че Бог съществува и че Исус Христос е Спасителят на нашите безсмъртни души. „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос“ – Рим. 5, 1. Изразявайки тази истина, Исус Христос каза с пълна сигурност: „Който вярва в Божия Син, има вечен живот” - Йоан. 3, 36. Разглежданият стих казва, че вярата трябва да има съответно доказателство и че изповядването на вяра не може да спаси човек, ако начинът му на живот не съответства на професията му – Рим. 10, 9-10. Когато апостол Павел говори за дела, той обикновено се отнася до делата, предписани от закона и заповедите, които човек извършва с надеждата, че по този начин ще удовлетвори Божията справедливост. Такова поведение без вяра в Христос няма да ни даде умилостивение в очите на Бог. Исус Христос потвърди това в притчата за фарисея и митаря. Фарисеят пости два пъти седмично и даваше една десета от всичко, което получаваше на храма. Добродетелта му беше очевидна. И въпреки това Исус Христос оцени своите добри дела по-ниско от покаянната молитва на митаря. В делата и думите на фарисея ясно се проявява гордостта на неговата стара природа. Той си представяше спасението като награда според заслугите. Но в този случай делата без вяра остават мъртви. Евангелието говори за дела на вяра, които идват от Бога. В Исус Христос Бог ни е направил способни да вършим добро – Еф.2:10 Той ни направи нови чрез Светия Дух. Делата на новородения човек Исус Христос нарича плод – Мат. 7:20 И така, делата на вярата, които християнинът извършва от вътрешен импулс, те са плодовете на Светия Дух, живеещ в нас. Апостолите са правили такива неща, към това ни призовава Господ. Без дела на милост и любов нашата вяра е мъртва. Апостол Яков, осъждайки липсата на добродетели в ранната църква, насърчи вярващите да помислят за причината за това. Неговото послание е едно от първите послания на Новия завет. Написано е около петдесет години след раждането на Христос и двадесет години след Неговата смърт на кръста и възкресението. Все още бяха живи много очевидци, които видяха Исус Христос със собствените си очи, изпитаха благословиите на Петдесетница, но въпреки всичко това някои от тях водеха погрешен начин на живот. Апостол Яков казва, че вярата на такива хора била мъртва. Тази опасност заплашва ли и нас? Начинът, по който живеем, може да не съответства на вярата, която изповядваме. Това е много често срещано заболяване сред вярващите в наши дни. Божието Слово не ни дава право да си угаждаме, то ни призовава: „Ходете по Духа и няма да изпълните похотта на плътта” – Гал. 5:16 Апостол Яков отива по-далеч в учението си и казва, че пасивността отнема силата на вярата. Той пише със съжаление за онези вярващи, които са имали жива вяра, но с времето са се превърнали в духовни мъртви. „Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва“. Мъртъв човек не може да действа, той е безчувствен. Имайки очи, той не вижда; има ръце, но те не работят; той има сърце, но то е безразлично. Това образно представлява вярващ, който не живее християнски живот. Той става неспособен да действа. Забелязваме ли признаци на тази опасност в живота си? Ниетрябва откровено да признаем, че нашият духовен живот е много слаб, което се потвърждава от много факти. Дори дребните неприятности и недоразумения ни изваждат от равновесие и ни отвличат от Божието дело. Причината за духовната смърт на вярващите, според апостол Яков, може да бъде несъответствие между начина на живот и техните убеждения. Ако доброволно нарушим Христовите заповеди, тогава Светият Дух се оттегля от нас и настъпва духовна смърт. Предупрежденията на апостола също са много важни, защото без вяра е невъзможно да се угоди на Бога. Ние молим за Божие напътствие, но вместо да го следваме, вършим собствената си воля. Колко пъти сме молили Господ да ни вземе изцяло в ръцете Си, а в същото време да продължаваме да живеем така, сякаш не сме се отдали на Него? Всички ние трябва смирено да кажем заедно с пророк Данаил: „Ти, Господи, имаш правда, а ние имаме срам на лицата си“ – Дан. 9, 7. Какво е необходимо, за да не загуби вярата си своята жизненост? Как да я съживя? На първо място, нека приемем предупреждението на Божието Слово с цялата сериозност и нека се освободим от недостатъците, които Святият Дух ни разкрива. Да проверим вярата си: съпътства ли тя съответните дела, облагородява ли живота ни? Нека приемем с цялата отговорност обещанието за чиста съвест, дадено на Бог. Нека помним, че ние сме християни не само когато сме в Божия дом, но и когато сме извън него. Нека не се обиждаме от тези братя и сестри, които ни посочват грешките и ни предупреждават. Изпитвайки себе си, нека се обърнем към Господа с молитва. Само Той може да даде живот на нашата душа. Само Той може да съживи вярата ни. Ние знаем, че трябва да правим това, а не другояче, но ни липсва силата, която да ни води в правенето на добро. Тези, които не си прощават, осъзнават, че трябва да се поправяттяхната връзка, пречистете сърцето и потърсете взаимна прошка. Но вместо това те се оплакват на хората и на Бога от своите нарушители и не предприемат никакви стъпки към помирение. Без ускоряващото действие на Божия Дух - Рим. 18:25, не можем да спазваме заповедите на Христос. Покаяхме се пред Господа, кръстихме се, изучаваме Божието Слово и Му служим с дарбата, която имаме. Вярата ни не беше безплодна. Но Господ ни призовава към повече и ни предлага Своята помощ. Нека го приемем, за да не отслабнем във вярата и да се провалим в душите си. Само в съчетанието на вяра с добри дела ние имаме пълен духовен живот; „Вярата съдейства на делата му (на Авраам) и чрез дела вярата стана съвършена“ – Як. 2, 22. Нека дадем възможност на Господ да ни води към съвършенство. Колкото по-малка е разликата между изповядването на нашата вяра и начина ни на живот, толкова по-близо сме до най-висшата цел, „докато Христос се изобрази в нас” – Гал. 4, 19.