ВЛИЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ ВЪРХУ ВЪЗПИТАНИЕТО НА МОРАЛНО ПОВЕДЕНИЕ У ДЕЦАТА В ПЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Информация за образователната организация
Православието
Интернет ресурси
Надежда Валентиновна Коновалова,
Музикален ръководител на МБДОУ д/с №3
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ ВЪРХУ ВЪЗПИТАНИЕТО НА МОРАЛНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Всеки човек и всеки народ, за да живее смислено и достойно, за да се радва на уважението на другите, трябва да познава себе си, да разбира своето място в света на природата, другите хора, другите народи. Такова познание и разбиране е възможно, когато родната култура е органично усвоена, когато миналото, далечно и близко, е осмислено и осмислено. Тогава можете самостоятелно и успешно да планирате бъдещето си, изграждайки основата му в настоящето.
Родната култура, подобно на бащата и майката, трябва да стане неразделна част от душата на детето, началото, което генерира личността. Сега, в труден период, екипите на много предучилищни институции продължават да търсят възможности за ползотворни дейности, позовавайки се конкретно на традиционното народно наследство.
В контекста на развитието на вариативността и разнообразието на предучилищното образование се появиха съвременни програми и технологии, които се основават на личностно-ориентиран подход към детето: програмата „Запознаване на децата с българската народна култура” на О. Князева и М. Маханева, „Наследство” на М. Новицкая, „Български дом” на Н.А. Яковлева.
Празниците са демонстративни музикални дейности за деца. Празникът в детската градина е специален ден за едно дете. Именно ярките спомени от детството помагат на човек в зряла възраст по много начини. Децата в предучилищна възраст са емоционални, впечатлителни, характеризират се с яркост и острота на възприятието, желание за себеизразяване.
Празникът помага на децата да изразят емоциите си чрез музика,художествено слово, изобразително изкуство, предизвиква интерес към творчеството, обогатява децата с нови впечатления, затвърдява знанията, развива речта, художествения вкус, активизира ги. Основният акцент на празниците е формирането на морална общност за деца и възрастни. С правилната работа на възрастни с деца в организирането на празници, в съзнанието на детето се появява разбиране за живота, даден на детето - и историческия живот на хората; разбиране на държавата и народа и разбиране на собствения си живот, живота на своето семейство, другари, група.
Следвайки законите на народната педагогика, можем да заключим, че народните празници са в основата на тази педагогика. Те дават възможност в процеса на тяхната подготовка да обедини целия персонал на детската градина (деца и възрастни), както и родителите на учениците от предучилищната образователна институция.
Всички задачи както на естетическото, така и на моралното възпитание намират отражение в един от компонентите на народната култура - народния празник. Великият български учител К. Ушински отбелязва още през 19 век, че западните хора са по-близо до своите корени, история, култура, отколкото българите. Оттогава малко се е променило и има опасност да се превърнем в Ивани, които не помнят родството. Ние дори не знаем собствените си празници. Може би това се дължи на факта, че в продължение на 70 години те бяха като че ли под забрана, тъй като имаха „връзка“ с църквата?
Но цялата ни култура винаги се е раждала в дълбините на религията и е била свързана с нея от хиляди години. Коледа, Масленица, Цветница, Великден, Троица, Покров. Колко прекрасни български празници има! В Рус винаги са знаели как да работят добре и да празнуват празниците с цялото си сърце. Още сега може да се твърди, че в традиционната народна култура почивката от физическия труд, забавлението никога не е било разбирано като безделие, като напълносвободно, незаето време. Празникът винаги е изпълнявал важни социални функции, имал е дълбоко значение, в него човек най-остро се е чувствал като човек и член на екипа, в рамките на празника се е осъществявал контакт и свободно общуване, без които е невъзможен нормалният човешки живот.
Народните празници, като съвместна дейност на предучилищните деца, оказват голямо влияние върху усвояването на моралните норми от децата, възпитанието на морално поведение.
В нашата детска градина в рамките на духовно-нравственото възпитание е изготвена работна програма, в която са откроени най-значимите български народни празници, достъпни за разбиране на децата. Програмата определя целта и образователните задачи.
Основната цел е да се запознаят децата с произхода на българската народна култура, да се запознаят с българските народни празници. Програмата проследява връзката между работата на музикални ръководители, възпитатели, логопед и инструктор по физическо възпитание. Педагозите прилагат музикален, словесен, игрови материал в различни дейности.
На етапа на подготовка за националния празник учителският екип възстановява смисъла на тържеството, във връзка с което възниква идеята и се изготвя сценарият на празника, като се има предвид задачата да се запознаят децата с темата на тържеството. Основната идея на националния празник преминава като една нишка във всички видове детски дейности, като се предвижда работа по възпитание на морално поведение.
Българските народни празници имат педагогически характер, включват и деца, и възрастни в едно празнично действие. Народният празник създава възможност за развитие на детето, формиране на основите на музикалната култура в единството на всички нейни най-важни компоненти, достъпни за децата от предучилищна възраствъзраст. Всичко това допринася за развитието на постоянен интерес не само към конкретни малки фолклорни форми, но и към музикалното и народното изкуство като цяло. Българските народни празници позволяват решаването на много проблеми на естетическото и нравственото възпитание. Най-важният принцип на тяхното прилагане е хуманизирането на целите на педагогическата работа с деца. Именно чрез празниците възрастен запознава детето с народното творчество и създава условия за пълноценното му развитие.
Контактът с народното творчество и традиции, участието в народни празници обогатяват духовно детето, възпитават гордост от своя народ, поддържат интерес към неговата история и култура. Народните празници помагат на децата да познават и уважават своето минало, своя произход, историята и културата на своя народ.
Българският народен празник винаги е бил отворен към новостите, изобретателността, поглъщал е светски елементи от местни и чужди култури, поглъщал е църковни, православни и религиозни ритуали. Тази отвореност към тенденциите на времето и същевременно запазването на традициите от миналото, датиращи от векове до езическите времена, създава богата духовна атмосфера, която влияе положително върху духовното и морално усъвършенстване на по-младите и възрастните поколения. Чрез народните празници децата се запознават с произхода на българската народна култура, история, навлизането в тях.
Възпитанието на морално поведение е сложен и продължителен процес и протича постепенно. Неговата ефективност зависи от единството и целостта на целия образователен процес, променливостта на условията на обучение, има задължителна връзка между семейното и социалното възпитание, поради което родителите на учениците са постоянни участници във всички музикални празници в детската градина.