Външна политика Вечната ерусалимска криза - The Insider
Храмовият хълм, където се води борба за древна история и съвременна политика, винаги ще бъде епицентърът на арабско-израелската криза, пише израелският журналист Ярдена Шварц във Foreign Policy. The Insider предлага пълен превод на статията.
Това, което се случва сега в Йерусалим, изглежда като някакво дежавю – добре дошли в израелско-палестинския театър на абсурда.
От палестинска гледна точка последните мерки за сигурност на Израел са нарушение на статуквото и ограничение на религиозната свобода. От гледна точка на повечето израелци терористичната атака на Храмовия хълм е достатъчна причина за допълнителни мерки за сигурност, а думите и действията на мюсюлманските лидери, които призовават за масови протести и твърдят, че Израел се опитва да разруши джамията Ал-Акса, са безотговорно подстрекателство.
Така нареченото статукво, при което районът на Храмовия хълм се управлява от ислямски вакуф (съвет), контролиран от Йордания, и на немюсюлманите е разрешено да посещават свещеното място, но не и да се молят там, се появи в резултат на Шестдневната война от 1967 г., когато Израел пое контрола над Източен Йерусалим. Преди това, от 1948 г., Йордания контролираше територията и през тези години на евреите беше забранено да посещават Храмовия хълм. Превземането на свещеното място от израелската армия беше една от емоционалните кулминации на тази война.
Но Израел не започна да установява пълен контрол над свещеното място. Когато израелските войници триумфално издигнаха знамето си над джамията Ал-Акса, тогавашният министър на отбраната на Израел Моше Даян отговори: „Искате ли да подпалите целия Близък изток?“
Запазването на йорданския контрол върху свещеното място в рамките на израелския суверенитет беше решението на Даян. Израел осигурява сигурностпорта, водеща към Храмовия хълм, а Уакъф решава кой има право да се моли там. Оттогава на немюсюлманите не е разрешено да се молят на Храмовия хълм, а джамията Ал-Акса остава единственото място за поклонение в Израел, където е забранено влизането на представители на други религии.
Но много палестинци смятат, че действията на Израел около Храмовия хълм са всичко друго, но не и щедри. Това изглежда е част от дългосрочен план за отказ на достъп на мюсюлманите до свещеното място.
„Палестинците не вярват, че един инцидент е причината за всички тези израелски мерки, които посягат на религиозната свобода на мюсюлманите“, каза Мхаймар Абдусада, професор по политически науки в университета Ал-Азхар в град Газа. Освен това, според него, палестинците се страхуват, че тези мерки могат да бъдат първата връзка в израелския план, според който на мюсюлманите няма да бъде позволено да се молят в джамията Ал-Акса, а на евреите ще бъде дадено правото да се молят на Храмовия хълм.
Повечето израелци смятат идеята, че новите мерки за сигурност са опит за промяна на статуквото, за чист абсурд.
„Статуквото беше променено от терористи, които контрабандно вкараха оръжие на Храмовия хълм и убиха двама израелски полицаи“, каза бригаден генерал Майкъл Херцог, пенсиониран израелец от Института за нова ориенталска политика във Вашингтон, окръг Колумбия. „Въпросът е защо не е имало допълнителни мерки за сигурност от самото начало?“
Ислямският вакъф, според Херцог, не е в състояние да осигури сигурност на Храмовия хълм. Доказателство за това е изявлението на Waqf, което критикува мерките за сигурност, но дори не споменава терористичната атака, след която те бяха въведени.
Бившият шеф на израелското военно разузнаване и директор на Института за национална сигурност към университета в Тел Авив Амос Ядлинтвърди, че допълнителните мерки за сигурност нямат нищо общо с промяната на статуквото. „Ако вътре в джамията бяха монтирани камери, вакъфът със сигурност щеше да го смята за война“, каза той. „Но на Храмовия хълм и на портата те са на територия, контролирана от Израел.“
Министър-председателят Бенямин Нетаняху също последователно твърди, че Израел няма намерение да променя статуквото. Но палестинците не вярват в това. Професор Абусада от университета Ал-Азхар посочва опитите на месиански евреи да се изкачат на Храмовия хълм, за да се молят като доказателство, че палестинските страхове са оправдани.
„Когато започнат да се молят, израелската полиция и пазачите на Waqf изискват от тях да спрат, но сме свидетели на опити“, каза той. „Може би това не е отражение на стремежите на израелската държава или мейнстрийма, но има израелски екстремисти, които биха го харесали. Затова палестинците подозират, че Израел се опитва да промени статуквото.
Настоящата криза е още едно доказателство, че не само политическото споразумение, което трябваше да донесе мир на Храмовия хълм, се разпада. Представите на двете страни за историята на сакралното място все повече се разминават.
Забраната на немюсюлманите, независимо дали евреи или християни, да се молят е „от гледна точка на правата на човека, явно нарушение на правата“, каза Офер Залцберг, старши анализатор в Международната кризисна група. Той обаче посочи, че този проблем е съществувал още преди създаването на съвременната държава Израел. „Тази традиция е установена на Храмовия хълм още от Мамелюшкия султанат и Османската империя“, каза той. „След кръстоносците там не е имало немюсюлмански служби. Това не е модерно палестинско изобретение.
Но през миналия век, според него, ситуацията наоколосвещеното място е станало много по-нестабилно. Сега палестинците и по-голямата част от ислямския свят отричат всякаква еврейска връзка с Храмовия хълм, като дори не признават, че някога тук е имало еврейски храм. В брошура, издадена от Waqf през 1925 г. за туристи, посещаващи Храмовия хълм, ясно се посочва, че тук се е намирал храмът на Соломон. „Това беше преди по-малко от век, но нещата се промениха“, казва Залцберг. „Сега по-голямата част от палестинците яростно отричат това, въпреки че това е доказан факт от археолозите.“
Според Залцберг тази промяна се е случила, защото до 30-те и 40-те години на миналия век еврейската история на Храмовия хълм не е била възприемана като заплаха за мюсюлманското господство. Но сега възприеманата заплаха от израелски контрол доведе до представянето на еврейското присъствие като нападение срещу свещено място.
Абусада също вярва, че дори признаването, че мястото някога е било еврейски храм, отваря вратата за израелския контрол над Храмовия хълм. „Нека израелците вярват, че джамията Ал-Акса е построена върху руините на храм? Дори да се предполага, че това е опасно, защото това означава, че един ден евреите ще разрушат джамията, за да пресъздадат своя хам върху руините й“, каза той. „Това плаши мюсюлманите и палестинците.“
Със сигурност има хора сред израелците, които биха искали да видят трети храм, построен на Храмовия хълм, и докато гласовете им някога бяха възприемани като маргинални, някои от тях успяха да заемат публични длъжности. Няколко лидери на така нареченото Движение на Храмовия хълм станаха членове на Кнесета; най-забележителният е Бецалел Смотрич от крайнодясната партия Еврейски дом, който в разгара на последната криза призова за изграждането на синагога на Храмовия хълм. По-умерена позиция заема членръководеният от Нетаняху Ликуд Йехуда Глик, който се застъпва за правото на евреите да се молят заедно с мюсюлманите; според неговата идеалистична визия Храмовият хълм трябва да се превърне в убежище на религиозната свобода. Но въпреки политическите успехи на привържениците на тези идеи, мнозинството възприема целите им като фантазия; Нетаняху, подобно на израелските служители по сигурността, последователно отхвърля всякакви призиви за промяна на статуквото.
Двуседмичното противопоставяне очевидно е към своя край, но екстремистите и от двете страни стават все по-силни. Палестинците виждат настоящата ситуация като рядък триумф.
„Когато палестинците видяха премахването на металотърсачите, те почувстваха победа“, каза Залцберг. „Сега те мислят как да го използват и мислят какво предопредели тази победа. Може би масови молитви и тогава трябва да се молите още повече? Или е резултат от насилие? Терористични атаки? Това е една изолирана победа насред океан от поражения.”
„Случилото се засили позицията на тези, които искат да променят статуквото“, каза Орен. „Израелската десница вече се възползва от това. Хората ще кажат: десните депутати оцеляха, но Биби капитулира. Чувал съм това и преди в Кнесета."