Въпрос 13
В правната дейност, по-специално при разследването и разглеждането на наказателни дела, трябва да се разследват много събития, индивидуални обстоятелства и различни правни норми, които са от решаващо значение за установяване на истината. Истинността на решението до голяма степен зависи от това колко правилно юристите дефинират понятията, които трябва да се прилагат.
Особено важно е да се знаятдефинициите на правните понятия, тъй като, от една страна, правилната оценка на събитията зависи от това, а от друга страна, самият адвокат трябва да определи приложимата правна концепция, докато други понятия могат да бъдат разкрити от други лица, например експерти и специалисти.
Логиката е разработила някои методи и правила за дефиниране, които позволяват, от формална, външна страна, да се гарантира истинността на дефиницията на понятията. Основният метод за дефиниране на понятията е дефинирането чрезнай-близкия род и специфична разлика. Обектите на действителността, отразени в определено понятие, съставляват определен род. Съществените характеристики на тези обекти действат като характеристики на този вид обекти, които могат да бъдат доста широки. Например, има общо понятие за правото като система от всички норми, установени и санкционирани от държавата. Това понятие е родово. Родовото понятие се подразделя на различни видове, по-специално понятието "закон" се подразделя на наказателно, наказателно-процесуално, административно право.
Чрез подчертаване на допълнителна, специфична характеристика, всеки вид може да бъде разделен на подвидове. По този начин понятието "наказателно право" е разделено на правила за отговорност за определени престъпления.
Дефинирането на едно понятие започва с намирането мунай-близкото родово понятие. След това това понятие се конкретизира чрез подчертаване на допълнителен признак, който показва мястото му сред видовете на общото, родово понятие и, ако е необходимо, сред подвидовете на този тип. В такава дефиниция понятието ще бъде конкретно и пълно, което го прави подходящо за логическо мислене. Така например понятието "контрабанда" се определя като "пренасяне на стоки или други вещи през митническата граница на Република България" (родово понятие) с добавяне на отличителните белези, посочени в част 1 на чл. 188 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
Някои понятия нямат изрична допълнителна специфична разлика. Това са, като правило, единични понятия, за дефинирането на които се използват методи, близки до логическите: описание, характеристика, сравнение, пример.
При описанието се прави доста пълноизброяване на съществени и несъществени признацина обект или явление. Например, има описания на портрет на престъпник, конкретни веществени доказателства, конкретна сцена и т.н. Характеристиките изброявататрибутите на обект, които отличават този обектот другите. Например данните за самоличността на осъдения, посочени в присъдата, гарантират изпълнението на присъдите срещу това лице и предотвратяват замяната на едно лице с друго. Сравнението, като пример, се използва за по-ярко, визуално описание на обект (явление). При сравнителното описание се извършва образна идентификацияна даден обект (явление) с друг.
Определението се счита за правилно, ако посочените в него съществени характеристикисъответстват на реалнитехарактеристики на отразените обекти или явления. Формалната логика не се занимава с действителната проверка на съответствието. Човешката практика обаче е развила определени условия,при които е възможно, без да се прибягва до действителна проверка, да се изведе определение, съответстващо на истината. Тези условия са както следва:
1. Определението трябва да епропорционално. Това означава, че мислимите в понятието признаци трябва напълно да съвпадат с действителните съществени признаци на отразените обекти и явления.
Нарушенията на това правило могат да се изразят в твърде широка или твърде тясна дефиниция на понятието. И в двата случая ще бъде погрешно, неправилно. Ако дефиницията е твърде широка, не са посочени всички съществени характеристики на дефинирания обект и следователно не само данни, но и други обекти, които се различават от изследваните по редица признаци, попадат в тази дефиниция. Ако например „грабеж“ се дефинира като „нападение, съчетано с насилие с цел завладяване на личната собственост на гражданите“, тогава получената дефиниция ще бъде твърде широка, тъй като не отразява такъв знак като опасност от насилие за живота или здравето. Тази дефиниция е толкова широка, че води до неправилна квалификация, оказва се приложима не само за грабежа, но и за грабежа.
Твърде тясна дефиниция означава обратното несъответствие: дефиницията посочва характеристики, които са характерни само за част от дефинирания набор от обекти. Такава би била например дефиницията на „грабеж“ като „нападение с цел завладяване на имущество, извършено с оръжие“.
4. Определящото понятие трябва да има само едно значение; знаците, с които се изразява, не трябва да си противоречат. Нарушаването на това изискване често се среща при изготвянето на различни процесуални документи, когато едно и също обстоятелство е изложено така, че да може да се разбира по различни, понякога дори противоположни термини.значения. Причините за тези нарушения като правило се крият в невниманието, небрежността на работата на адвоката.
5. Дефиницията не трябва да бъде самоотрицателна, но трябва да съдържа и утвърдителни, положителни знаци или само положителни. Понятието, като общо правило, не може да се дефинира чрез изброяване на характеристиките, които обектите не притежават, тъй като такова определение, първо, не разкрива действителното съдържание на понятието, и второ, се оказва тромаво, тъй като може да има много отречени характеристики. Например, ако се дефинира понятието "следовател" като лице, което не е обвиняем, не поддържа държавно обвинение и т.н., тогава не може да се разбере кой всъщност е следовател.
Това правило обаче също не важи за универсалните. Има понятия, които не могат да бъдат дефинирани по друг начин освен чрез отричане на определени атрибути. Те включват понятията за малко проучени обекти, за които е известно само, че нямат характеристиките на известни обекти. Такива отрицателни дефиниции са характерни за началния етап на изследване на даден обект, когато се използват като работни, междинни дефиниции. Например, след като е открил някакъв неизвестен метод на убийство, следователят започва дефиницията му, като отрича идентичността на този метод с известните. Отрицателното определение в крайна сметка с появата на нови знания може и трябва да стане чисто утвърдително, ако дефинираното понятие е положително, т.е. не съдържа отрицание.
Възможни са определения, които се дават само в отрицателна форма. Те се използват, когато отрицанието е присъщо на дефинираното понятие. Например „бездействие“ може да се определи само като „неизпълнение на задължително действие“. В тезислучаи, отрицанието, съдържащо се в двете части, е, така да се каже, неутрализирано, отрицателното определение всъщност се оказва утвърдително, тъй като отрицанието в дефинираното понятие се утвърждава от отрицанието в дефиниращото понятие. Като цяло това правило се формулира по следния начин: определението трябва да е недвусмислено с дефинираното понятие: положително понятие трябва да съответства на положително определение, отрицателно - на отрицателно.