Въпрос Данъкоплатец - организация с нестопанска цел (професионална футболна лига) задава
Въпроси относно UTII
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Публикации от счетоводни издания 2006г
Въпроси от счетоводители - Отговори от финансови специалисти 2006 г
Публикации от счетоводни издания
Публикации по темата за таксите за UTII
Публикации за такси
Публикации на тема данъци
Публикации по ДДС
Публикации в USN
Въпроси на счетоводители - Отговори на специалисти
Въпроси относно UTII
Въпроси относно таксите
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Въпрос: Данъкоплатец, организация с нестопанска цел (професионална футболна лига), иска разяснение относно реда за данъчно отчитане на приходите и разходите, произтичащи от трансфер на футболист от един клуб в друг. ("Московски данъчен куриер", 2003 г., N 23)
"Московски данъчен куриер", N 23, 2003 г
Въпрос: Данъкоплатец, организация с нестопанска цел (професионална футболна лига), иска разяснение относно реда за данъчно отчитане на приходите и разходите, произтичащи от трансфер на футболист от един клуб в друг.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ
ЗА ДАНЪЦИ И ТАКСИ В ГР. МОСКВА
Член 25 от Закон N 80-FZ определя, че отношенията между спортист, професионален спортист (треньор, специалист) и ръководител на организация за физическа култура и спорт, включително професионален спортен клуб и отбор, се регулират от договор за спортни дейности, сключен въз основа на трудовото законодателство на България.
В съответствие с член 26 от Закон N 80-FZ, спортистът има право да преминава от един клуб в друг спортен клуб.
Съгласно този член, когато футболист преминава от един клуб в друг, между клубовете се сключва договор за трансфер при условията за трансфер на футболист.
Когато футболист преминава (трансферира) от един неаматьорски клуб в друг, неговият бивш клуб получава обезщетение в съответствие с разпоредбите на глава IX от Правилника на договорна основа между клубовете.
Договорът за прехвърляне подлежи на задължителна регистрация в съответното сдружение.
Параграф "d" от параграф 1 на член 6 от Правилника също така предвижда трансфер на футболист от клуб в клуб на база "заем".
В случаите, когато играч преминава от клуб в клуб на базата на „наем“, клубът работодател (клубът, от който играчът е трансфериран на база „наем“) получава компенсация в съответствие с Глава IX от Правилника в съответствие със споразумението, сключено между клубовете.
Съгласно член 246 от Данъчния кодекс на България (наричан по-долу Данъчния кодекс на Руската федерация) българските организации, т.е. юридическите лица, създадени в съответствие със законодателството на България, се признават за платци на данък върху доходите, независимо от тяхната правна форма и вид дейност.
Тоест, както следва от горното, организациите, създадени по предвидения от закона начин в организационно-правните форми на организации с нестопанска цел, когато извършват данъчно счетоводство за търговски дейности, прилагат общите правила на глава 25 от Данъчния кодекс на Руската федерация, които регулират процедурата за определяне на приходите и разходите.
Печалбата се признава за обект на облагане с корпоративен подоходен данък. Печалба за целите на приложението на глава 25 от Данъчния кодекс на България е полученият доход, намален с размера на извършените разходи, които се определят вв съответствие с посочения член.
Съгласно разпоредбите на глава 25 от Данъчния кодекс на България доходите на данъкоплатеца се делят на доходи, които не се вземат предвид при изчисляване на данъчната основа, и доходи, които се вземат предвид при облагане с данък върху печалбата.
Списъкът на доходите, които не се вземат предвид при изчисляване на данъчната основа за данък върху дохода, е даден в член 251 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Както следва от съдържанието на този член, списъкът на доходите, които не се вземат предвид при определяне на данъчната основа, е затворен и не подлежи на разширително тълкуване.
В същото време данъкоплатците - получатели на определените целеви приходи са длъжни да водят отделни отчети за получените (произведените) приходи (разходи) в рамките на целевите приходи.
Процедурата за определяне и класифициране на доходите, взети предвид за данъчни цели, е установена от разпоредбите на член 248 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
В съответствие с член 249 от Данъчния кодекс на България приходите от продажба на стоки (строителни работи, услуги) както собствено производство, така и закупени преди това, приходите от продажба на права на собственост се признават като приходи от продажби.
Постъпленията от продажби се определят въз основа на всички приходи, свързани с плащания за продадени стоки (работи, услуги) или права на собственост, изразени в пари и (или) в натура.
Размерът на приходите се определя към датата на признаване на приходите и разходите за целите на данъка върху дохода.
Общо определение на разходите, които намаляват получените доходи за целите на прилагането на глава 25 от Данъчния кодекс на Руската федерация, е дадено в член 252 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
От горния член следва, че разходите, които се вземат предвид при изчисляване на данъчната основа, трябва едновременно да отговарят на най-малко три условия: да бъдат икономически обосновани; документиран; свързани с дейности, генериращи доходи.
Съгласно разпоредбите на Глава 25 от Данъчния кодекс на България, данъкоплатците могат да отчитат приходите и разходите както на начислена, така и на касова основа.
Датите на признаване на приходите и разходите по метода на начисляване се определят съответно от членове 271 и 272 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Член 271 от Данъчния кодекс на България определя, че когато данъкоплатецът използва метода на начисляване, доходите се признават в отчетния (данъчен) период, през който са възникнали, независимо от действителното получаване на средства, друго имущество (строителни работи, услуги) и (или) имуществени права.
За доходи, свързани с няколко отчетни (данъчни) периода, и ако връзката между приходите и разходите не може да бъде ясно определена или е определена косвено, доходите се разпределят от данъкоплатеца независимо, като се вземе предвид принципът на еднакво признаване на приходите и разходите.
В същото време приписването на направените разходи към разходите за текущия отчетен (данъчен) период се извършва по начина, установен от разпоредбите на глава 25 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Член 272 от Данъчния кодекс на България определя, че когато данъкоплатецът използва метода на начисляване, разходите, приети за целите на данъка върху доходите, се признават като такива в отчетния (данъчен) период, за който се отнасят, независимо от момента на действителното плащане на средствата.
Разходите се признават в отчетния (данъчен) период, в който тези разходи възникват въз основа на условията на сделките.
Тоест, когато са направени разходи, периодът на тяхното осчетоводяване (възникване) се определя от документа, в съответствие с който са направени тези разходи. Разходите за текущия период се включват в процедурата, предвидена в глава 25 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Датите на възникване на разходите по метода на начисляване се определят от членове 272, 318 и 319 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Прикато се използва касовият метод, процедурата за признаване на приходи и разходи се определя от разпоредбите на член 273 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Член 273 от Данъчния кодекс на България определя, че когато данъкоплатецът използва касовия метод, разходите на данъкоплатеца се признават за разход след действителното им плащане. Плащането на стоки (работи, услуги и (или) права на собственост) е прекратяване на насрещното задължение от данъкоплатеца - купувача на посочените стоки (работи, услуги) и права на собственост към продавача, което е пряко свързано с доставката на тези стоки (извършване на работа, предоставяне на услуги, прехвърляне на права на собственост).
Датата на получаване на дохода по касовия метод е денят на получаване на средства по банкови сметки и (или) в касата, получаване на друго имущество (строителни работи, услуги) и (или) имуществени права, както и погасяване на дълг към данъкоплатеца по друг начин.
По този начин, като се има предвид, че една от основните дейности на неаматьорския футболен клуб е организирането на футболни отбори, разходите за придобиване на играчи могат да се третират като разход, приспадащ дохода, получен за целите на данъка върху дохода, на равни вноски за срока на договора, сключен между неаматьорския клуб и поканения играч, тъй като договорите за трансфер включват придобиване на права върху играча за съответния период.
Подобен подход за отчитане на компенсационните разходи в случай на трансфер на футболист на базата на „заем“ - разходите под формата на компенсационни плащания могат да бъдат взети предвид при изчисляване на данъчната основа за данък върху дохода на равни вноски по време на срока на договора за „лизинг“.