Въпроси към православния 3 православен пътен полицай! (Денис Пилипишин)
Нека накратко припомня предисторията на този цикъл. Интересувайки се от религията, аз до известна степен изучавах теоретичните основи, концептуалната база. Що се отнася до православието, там всичко изглежда горе-долу прилично. Но не само теорията е важна в живота, но и практиката. И когато се сблъскате с практиката, възникват много въпроси, тъй като тя понякога е поразително различна от прокламираната концепция. Затова реших да задам някои въпроси под формата на статии, отчасти за да получа мненията на читателите, да получа отговори, отчасти просто за да споделя мислите си и може би да насоча някого към собствените си мисли.
ВЪПРОС 3. Православен пътен полицай.
Този въпрос възникна по време на разговор със свещеника. Имаше около двайсетина слушатели, а свещеникът говореше за християнството, за православието.
Особено ми харесаха пасажите за необходимостта от искрен и честен труд. Това от негова гледна точка отличава християнина от езичника. Тези. ако се покаете, изповядайте - наистина трябва да осъзнаете греха си, да вземете решение за себе си да не правите повече това, но ако е възможно, и да коригирате последствията от греха в реалния свят.
Ако това не бъде направено, тогава прошката не идва. Тогава просто се превръщаме в езичници, които спазват външни ритуали, но не извършват никаква духовна работа.
Честно казано, уважавам православието за този подход. Но тъй като се озовах там, нямаше да е редно да не задам някой труден въпрос на свещеника. И си спомних следната случка.
На улица "Большая полянка" в Москва има красив оранжев храм. Когато излезете на тази улица от улица Бродников, се озовавате точно срещу нея. И тогава един ден виждам как на този изходекипът на КАТ спира, пътният полицай, който седи зад волана, се прекръства три пъти и едва след това продължава движението.
За това питах свещеника - може ли пътният полицай да е православен?
Честно казано, този въпрос озадачи бащата. Първоначално той се опита да се измъкне, предполагайки, че е честен пътен полицай, който никога не взема подкупи. Смехът, който се надигна в залата обаче му даде знак, че това не е убедителен аргумент за хората.
Но свещеникът също не можеше да се съгласи с факта, че подкупникът може да бъде православен, т.к. Разбрах, че ако той каже това, следващият ми въпрос ще бъде - какви други престъпници има във вашата църква - може би православни крадци, православни изнасилвачи, православни убийци?
В резултат на това, след няколко минути неясно мъчене, свещеникът строго ми препоръча да мисля за проблемите си, а не да гледам другите.
Този отговор не ме устройваше и реших да го разгледам по-подробно, затова зададох този въпрос на църковните хора още няколко пъти. Въпреки че така и не получих ясен отговор, систематизирах няколко основни подхода. Те са следващите.
1. Все пак беше честен пътен полицай.
Признавам, че от гледна точка на формалната логика и от юридическа гледна точка тази теза е неопровержима. В крайна сметка няма доказателства този пътен полицай да е извършил престъпления.
Разбира се, в интернет пишат, че уж е невъзможно да работиш в тази система и да останеш честен, че подкупната охрана е само най-ниското звено в мащабна престъпна верига, че има много по-мащабни криминални елементи на високи позиции, които събират установената данък от всеки пост на КАТ и т.н.
Но доказателствата от интернет не са доказателства, разбира се. Следователно, строго погледнато,признавам, че от формална гледна точка "честен пътен полицай" е изчерпателен отговор на въпроса ми. Но въпреки формалната безупречност, този отговор все още не ме устройва.
Така че нека да разгледаме още няколко опции.
2. Пътният полицай може да е православен, защото подкупът не е съществено престъпление.
Привържениците на тази гледна точка често добавят, че в България винаги е имало корупция, че това е нашата национална традиция и т.н.
Тази точка не ми е безразлична, затова ще се спра на нея по-подробно.
Работя в международната сфера от 13 години и имам ясна представа как живее западното общество. И много ясно виждам разликите между нашето общество, което е някъде на 160-то място по корупция сред другите страни по света, и водещите държави в този списък, където корупцията е минимална.
В тази връзка се сещам за фразата на Сталин, която в наше време не се обича да се цитира. Той говори за това, че външният враг е дреболия в сравнение с вътрешния предател, защото един предател може да причини толкова зло, колкото десет вражески дивизии не могат да направят. Заменете думата "предател" с думата "корумпиран" - и ще получите истината за нашето време.
Достатъчно е да си припомним Шамил Басаев, който, раздавайки подкупи на постовете на КАТ, спокойно се движеше през България и според него не стигна до Москва само защото нямаше достатъчно пари.
В България по пътищата загиват почти 30 хил. души годишно, докато във Великобритания, Германия - 2,1-2,4 хил. души, и то въпреки факта, че общият брой на автомобилите у нас и във всяка от тези страни е еквивалентен.
Разбира се, не всички катастрофи са заради корупция, но от тези хора, които познавам лично и които си позволяват да карат пияни, нито един не го правиможе би. Те са уверени в своята безнаказаност, или защото могат да дадат голям подкуп, или защото имат подходящата xiva. Премахнете тези компоненти и те ще спрат да карат пияни.
Затова смятам, че кръвта на загиналите по пътищата – включително и на тези, които взимат подкупи – трябва да се счита за съучастници.
Освен пряко убитите има и един по-абстрактен, но не по-малко опасен момент – развращаващо влияние върху обществото. Не го подценявайте.
Ще дам обратен пример – когато уважението към закона, уважението към полицията е вкоренено в обществото.
Беше в Англия. Един англичанин, няма да го назовавам, вкара твърде много наказателни точки и беше на път да загуби лиценза си. По местните стандарти това не беше най-спазващият закона член на обществото - освен че постоянно караше с превишена скорост, той злоупотребяваше с алкохол, пушеше и понякога се биеше - негови приятели ми разказаха как, когато момичетата от тяхната компания в парка започнаха да бъдат грубо тормозени от лица с пакистанска (вероятно) националност, този другар не се обади в полицията и не се уплаши, но използвайки естествената си сила и спортна подготовка, нанесе няколко тежки удара с ръце и крака, защото карайки ги да се оттеглят.
Така получава поредното писмо от полицията, в което се пита кой е карал колата му в посочения час – във връзка с нарушението на този човек е трябвало да му бъдат глобени и да му бъдат отнети точки. Другарят беше много близо до границата, когато правата могат да бъдат загубени за една година, а сестра му вече няколко пъти го спасяваше, поемайки вината. Но сега нямаше къде да отиде.
Казах му: живееш в район, където има много пияници. Дори не знаех, че има такива хора в Англия. Така че предложете един от тях за балон или два, за да поемететвоята вина - нека каже, че той е шофирал. Той все още няма кола, едва му стигат парите за алкохол, но вероятно има книжка.
Моят английски приятел не ме разбра веднага - трябваше да повторя изречението два пъти. Той беше много изненадан. Сестрата все пак е добре, това е едно семейство, но да подкупи друго, за да даде лъжливи показания - за него това беше нещо немислимо.
Защо немислимо? Защото не може да си представи корумпирано ченге, а е свикнал да бъде честен с полицията.
Имаме обратното. В град близо до Москва преди няколко години, докато интервюирах приятели, реших да намеря някой, който да премине техническия преглед честно, без подкуп. И не намерих такъв.
Както отбелязах, в манталитета на англичанина подкупващият полицай е толкова твърдо смятан за престъпник, че и най-малкото съмнение изглежда абсурдно.
Да кажем, че някой взима подкупи всеки ден, но не е престъпник, за него е почти същото, както би било за нас да кажем, че някой ден се чука в дупето всеки ден, но не е педал. Ето и други - ама тоя не е, тежък живот има, видиш ли, парите примерно не стигат.
Между другото, за парите не назовавам имена, но както ми каза един от хората, близки до компетентни хора, когато се опитаха да отстранят един от ръководителите на КАТ на голям областен град (но не най-важният), той веднага предложи милион долара, за да не го пипат. Очевидно, дори ако този офицер получи заплата на нивото на топ мениджър (например 300 хиляди рубли на месец), той може да спечели милион долара за около 10 години. Това е пример за тези, които казват, че се вземат подкупи, защото заплатите са ниски - каквато и заплата да дадеш, всичко ще е малко.
И така, като се има предвидказаното, според мен присъствието сред православните на този вид подкупници би трябвало да оскърбява много повече религиозните чувства на вярващите, отколкото някоя Пуси Райт.
3. Друг интересен подход.
Представете си, че вашият съсед е член на дружество против трезвеността, изнася подходящи лекции, разлепя листовки, жигосва зелена змия. Но всяка вечер той ляга под вратата ви пиян и дори понякога повръща там.
Смятах, че такъв човек е по-"грешен" от този, който тупа, но не агитира за трезвеност.
Но Марк не беше съгласен с мен. Той вярва, че този човек вече е наясно с болестта си и следователно е по-добър от този, който не е осъзнал.
Прилагайки тази логика към ситуацията с подкупния полицай, е напълно възможно да се стигне до извода, че православен подкупник е по-добър от неправославен. А фактът, че човек, който редовно взема подкупи, е професионален престъпник, остава някак на заден план.
Най-общо казано, струва ми се, че когато човек гордо се нарича православен, но с поведението си отхвърля християнските ценности, тогава това е корозията на православието. Особено ако целта на православието се разбира като първоначално постулираната цел за спасение на душата и постигане на вечен живот.
Може ли подкупният пътен полицай да бъде православен в тази светлина?
И какво трябва да направя, ако видя пътен полицай в храма? Забравете за това, което наблюдавате в живота и вярвате, че той е честен?