Вредна идея защо не е необходимо да се повишава пенсиятавъзраст
Една от най-обсъжданите теми сега е реформата в пенсионната система. След като извърши радикални трансформации в тази област през 2002-2004 г., българската държава изглежда отново по някакъв начин се е объркала. Дефицитът на пенсионния фонд започна да расте бързо през 2010 г., а траншовете от федералния бюджет, компенсиращи значителния недостиг на осигурителни плащания, възлизат на 3,37 трилиона рубли през 2015 г. Правителството, което отдавна приписва въвеждането на капиталови пенсии, прибягна до „временно замразяване“ на пенсионните спестявания от 2013 г. насам, което сега очевидно се готви да стане постоянно.
Единственото решение?
Длъжностни лица и експерти казват, че наближаващото намаляване на броя на гражданите в трудоспособна възраст, съчетано с нарастващата продължителност на живота, може да предизвика пълна пенсионна криза и предлагат повишаване на възрастта за пенсиониране. Според Алексей Кудрин това е може би единственият възможен начин. Бивш министър на финансите и настоящ заместник-председател на президентския икономически съвет предлага увеличение до 63 за мъже и жени, завършвайки процеса до 2035 г. Сега в България на 1000 трудоспособни се падат 428 пенсионери, а до 2023 г. техният брой, при запазване на сегашните параметри за пенсионна възраст, ще нарасне до 502 души. Предложенията за повишаване на възрастта за пенсиониране ще намалят тази цифра до 260-290 души до 2035 г. и ще намалят дефицита на Пенсионния фонд до 500-600 милиарда рубли. през годината.
Евтина работна ръка
Междувременно, по мое мнение, дискусията не засяга нито един важен вариант, който може да стане основа за мащабен компромис между представители на конкурентни подходи.
Проблемът с пенсиитев крайна сметка е проблемът с ефективността на цялата икономика. Колкото по-ефективен е той, толкова по-малко работници са в състояние да осигурят пенсии на възрастните граждани. Освен това, колкото по-малък е делът на икономически активното население, толкова повече внимание трябва да се обръща на производителността на труда. Всеки фактор на производство, чието предлагане е ограничено, трябва да се използва възможно най-икономично. Няма нищо изненадващо във факта, че Япония остава лидер в намаляване на потреблението на материали и повишаване на енергийната ефективност в продължение на десетилетия, почти напълно зависима от вноса на суровини. По отношение на производителността има какво да се научи от западноевропейските страни, които към края на 90-те години на миналия век почти напълно се скъсиха със САЩ, докато в началото на 70-те производителността в 15-те страни от ЕС изостава от тази в САЩ с повече от една четвърт. В същото време общата работна сила в САЩ е нараснала от 1973 г. до 2000 г. с 56,5%, а в 15-те страни от ЕС - само с 6,4%. Ограниченият приток на нови работници (в края на краищата не всички мигранти, да кажем политически коректно, допълват броя на активно работещите в Стария свят) стана, според мен, крайната причина за рязкото повишаване на ефективността.
Това означава, че повишаването на възрастта за пенсиониране, в допълнение към важните положителни последици под формата на балансиране на бюджета на пенсионния фонд, може (и почти сигурно ще) има значителен отрицателен макроикономически ефект: ще доведе до увеличаване на броя на служителите и по този начин ще намали мотивите за техническо преоборудване на производството, тъй като заплахата от недостиг на работна ръка ще бъде до голяма степен премахната от дневния ред. Всъщност предложенията за повишаване на възрастта за пенсиониране са присъда за всякакви опити за модернизация, които в случая просто ще бъдат излишни и безсмислени. Това е класическият случайкогато стремежът към икономически растеж блокира необходимите структурни реформи и технологични промени. По съвсем разбираеми причини, струва ми се, никой от "либералния" лагер не иска да обърне внимание на това обстоятелство.
Привържениците на повишаването на възрастта за пенсиониране не са като либералите, които трябва да поставят най-висок приоритет върху свободата на индивидуалния икономически избор: те наложително въвеждат нова норма, аргументирайки това с увеличаване на продължителността на живота. Според мен обаче много по-малко конфликтен вариант би бил да предложим на потенциалните пенсионери сами да направят избор на съдбата за следващите години.
Възраст на избор
Едно предложение, което би могло да бъде изход от тази ситуация, виждам го, е да се позволи на потенциалните пенсионери сами да решат дали да се пенсионират. Ако гражданинът продължи да работи след 55/60 години, би било справедливо да се позволи на работодателя да не плаща осигурителни пенсионни плащания от доходите си или да плаща например 1/3 от текущия им размер - не 22%, а 7,3% от заплатата, тъй като пенсията всъщност вече е натрупана и не изисква допълнително увеличение. Това би мотивирало предприемачите да наемат по-възрастни хора и би им позволило да плащат с 10–15% по-високи заплати на такива работници, отколкото на представители на по-младите възрастови кохорти. В същото време държавата няма да им плаща пенсия, но е възможно да се разработи схема, при която тя да се увеличава в бъдеще, да речем, с 5% за всяка допълнителна година отработен.
Ефект за PFR
Представете си последствията. Пенсионните плащания сега възлизат на около 30-40% от заплатата, която получават работещите пенсионери. Ако приемем, че схемата ще увеличи заплатите с 10-15%, разликата вече ще бъде поне 3,5 пъти. По такъвВ тази ситуация мисля, че не повече от една четвърт от хората ще напуснат работата си, „обидени“ от властите, но 3/4 или повече ще продължат работата си. Да, негативният ефект върху икономиката, за който говорихме по-рано, ще се наблюдава и в този случай, но в смекчена форма. Освен това тук избираме между лошо и по-лошо, а не перфектен път.
В този случай спестяванията на Пенсионния фонд ще възлизат на най-малко 1,6 трилиона рубли (на 10,5 милиона възрастни граждани, които избират работа, а не пенсия, при размер на 12,8 хиляди рубли на месец или 154 хиляди рубли на година). през годината. И това е повече от сумите (около 1,5 трилиона рубли), за които сега говорят привържениците на повишаването на пенсионната възраст. В същото време, повтарям още веднъж, подобна мярка, от една страна, ще отговаря на либералната традиция, тъй като човек сам избира варианта, който го устройва - работа или пенсиониране, а от друга страна, бързо ще стане ясно докога българите са готови да работят и тогава ще може да се говори дали обществото е готово за повишаване на възрастта за пенсиониране или не.
Защо този вариант не се обсъжда днес? Защо правителството недвусмислено поставя въпроса за стриктно увеличаване на пенсионния стаж на гражданите и ще го решава при закрити врати? Според мен просто защото политическите елити в страната отдавна са свикнали да командват и натискат населението и смятат, че е безполезно да се търсят компромиси и разбирателство с тях. Това, заслужава да се отбележи, не е нищо ново по отношение на българския властови елит, но ми се струва важно, че онези, които гордо се наричат либерали, проявяват същата склонност към командни решения, но явно в действителност не са повече привърженици на пазара и социалната свобода от най-радикалните държавници.