Всички господа в Париж
Наскоро професорът от Факултета по журналистика на Московския държавен университет Владимир Иванович Новиков на страницата си във Фейсбук (тук трябва да се отбележи, че страницата на професора, както често се случва с публични личности, се превърна в място за модерирана дискусия по зададени теми) отново повдигна въпрос, който вълнува обществеността вече двадесет години - призивите. Темата се разгаря в поредица от негови бележки „Няма етикет” (1, 2, 3. 4). „Какво, не се ядосвайте, когато регистраторът в клиниката ви нарече „млад мъж“ - възрастен човек, но все пак десет години по-млад от вас? – пита филологът.
Този въпрос стои отдавна, дори успя да бъде фиксиран в книгите. „Като престанахме да бъдем другари, ние не станахме господари“, тъжно констатира Максим Кронгауз в книгата си „Българският език е на ръба на нервна криза“. Още през 80-те години писателят Н. И. Илина спомена това в своите „Пътища и съдби“: „„ Жена! Скъсаха ти чорапа!“ „Човече! Забравена промяна!“ "Все по-често чувате тези викове и според мен те са ужасни, но какво може да ги замени, с какво?" Задаваме този въпрос двадесет години по-късно.
И така, какъв точно е проблемът? Бърз отговор: културата на вербална комуникация в България не е изградена и затова не се обръщаме към непознат човек. Експертни коментари за това са събрани в материала "БГ", към който ще се обърнем по-късно.
Дума в контекста на историята
Животът и развитието на езика са неотделими от живота на обществото. Както речевият етикет не е улегнал, така и България не е улегнала: пътищата на нейното развитие, ако не смътни, то поне един завой се вижда край пътя. По-ранните езикови норми бяха по-прецизни в това отношение; всеки „знаеше“ („учтивост“ именно от думата „знае“) как да се обърне към човек с определена позиция. Робът беше приветстван и това беше резултат от знанието. - Ст.Я.Кротов). Какво знаем сега?
Позиции, достойнство,професии, научни звания. Няма имоти; да се класифицират хората на икономическа основа едва ли е разумно, тъй като парите не са мярка за достойнство. Това, което остава, е мястото на комуникация (на някои събития ще бъде подходящо да се говори за „колеги“), отношението към събеседника (уважително, уважително, неутрално-учтиво) и възрастта. Например, по-възрастните дами предпочитат да се обръщат към по-младите от себе си като „дама / млад мъж“, по-възрастните - „госпожо / гражданин“. Звучи доста неутрално от устата им, нали?
Уважението на човек към себе си и взаимното уважение са изключително важни като цяло и в частност за социалните отношения, не мислите ли? Дори обществото да е родило държавата, която днес е илюстрация на много сатири и абсурди, тя пак е само инструмент за живот на обществото. Затова е твърде възможно самата история да ви каже как и с кого да се свържете, но засега нека предложим modus vivendi в името на креативността, градивността и приятната атмосфера в обществото. Но преди това нека разгледаме по-отблизо наличните
Обръщенията са безлични („Извинете“, „Нека“ и др.), формални и неформални (термини за родство като „баща“, „дядо“, „баба“, „майка“ и други). Веднага ще направя резервация, че говорим повече за ежедневни бизнес обръщения към непознати - например на улицата, в транспорта, с хора, предоставящи услуги и др. Списък: господин / госпожо, госпожо / господин, гражданин / гражданин, другарю, уважаван + IO, млад мъж / момиче, любезен.
Основният проблем изглежда е, че повечето от общоприетите форми на обръщение, които в наше време са придобили уважителна конотация поради своята архаичност, имат архаични политически конотации: „господине“ идва от „суверен“, а понякога събеседникът дори се нарича „милостив суверен“ (и изглежда, че това често звучине учтиво, а по-скоро неутрално-учтиво). При сегашната форма на управление те може да изглеждат остарели - но, между другото, защо не?
Основните аргументи за неудобството на „господа“ са в множеството срички и странни, произволни асоциации („удар“, „присъда“, „ястия“ и т.н.). Нямам какво да възразя срещу асоциациите, но с дължината на думата човек може да се примири - езикът ни, като изключим отделни непечатаеми падежи, не е от най-кратките и бедните, колкото и да е неудобен за някого. (Тук можете да посъветвате усмивка: няма срички, но всички разбират и всички са доволни.)
Нека да разгледаме други опции.
1. Служебен адрес: "магистър + ранг, длъжност, длъжност, професия." В книгата „Българин на ръба на нервен срив“ Максим Кронгауз отбелязва, че вече е приемливо да се използват обръщения като „господин портиер“ като учтиво официално обръщение.
Един мой ейджъндър приятел, който от няколко години воюва с джендър дефиницията на българския език, устно нарича събеседниците си „господари“ в множествено число. Това име всъщност няма нито пол, нито твърдо дефинирано идеологическо оцветяване, за разлика от „другарю“. Не всеки знае, но привлекателността на „джентълмените“ включва лица от двата пола, въпреки че според правилата на предреволюционния етикет е било обичайно да се отделят дами от него. Тук също си струва да добавим, че съвременните стандарти за приличие не съветват да се обръщаме към хората по пол, което потвърждава грубостта, която другите чуват в „мъжете“ и „жените“.
2. Гражданин: призивът се използва след революцията. Сега така е предписано на осъдените да се обръщат към представителите на закона (както казва Формановская) и като цяло най-често се среща в законодателния контекст. Изглежда обаче неутрален адрес (като „сънародник“, тъй като може да става дума само за територия).сякаш изважда събеседника от личното му пространство, поставяйки го на обща ясно очертана територия, подчертавайки принадлежността към държавата. В този смисъл, както лично на мен ми се струва, „гражданин“ има идеологическа конотация, защото говорещият трябва да има основания да подчертае, че е жител, когато назовава човек. Отново ще направя резервация, този призив може да има други семантични нюанси.
3. “Другарю” е ясно идеологически оцветено, но последна умира надеждата за неутрализиране на думата: “Другарю! Вярвайте: тя ще изгрее, звездата на завладяващото щастие ... "
4. Господар и домакиня. Подходящо по-скоро по отношение на хората, предоставящи услуги. Някои кафенета дори наричат своите сервитьорки или мениджъри „хостеси“. Това не винаги е буквално точно, но смисълът на призива е не само да обозначи събеседника („Сервитьор!“), но и да изрази уважение към него (в противен случай практически неутралното „скъпи господине“ не би било толкова често срещано в даден момент).
Но въпреки уличните викове, недоволството на гражданите и объркването на речниците, още при първия поглед към въпроса виждаме неговото решение: мир и благодат царят в Уикипедия, където от нищото, но все пак се дава разумен отговор: „се използват в личния живот. “Другарю” се използва и днес, това е официално обръщение в българската армия, казачеството и в редица леви и комунистически организации.”
Ако и етикетът, и езикът са резултат от езиково творчество, тогава ви каня към него. Можете да се присъедините към обсъждането на въпроса и да допринесете за постигането на споразумение, така наречения консенсус и (или)решете проблема за себе си и консолидирайте решението с ежедневна практика. Езикът е жив, оживете думите с речта си и те отново ще разцъфнат.
И така, съгласявайки се с V.I. Soloukhin, N.I. Формановская, както и с историка Андрей Борисович Зубов ще се обръщам към непознати - освен безлични обръщения и собствено и бащино име - "господин" или "госпожо", а също така, евентуално, "милостивий государ" и "милостивий государ" ("това е адекватен български език: така се обръщаха преди революцията, така се обръщат в българите в чужбина" - А.Б. Зубов , вижте “BG”). В активния лексикон е поканено и най-краткото, просто и обхващащо обръщение - "господа".
Неограничената практика на прилагане на теория би трябвало да изтрие ироничния оттенък и при наличието на народна воля тези призиви ще станат неутрални. Гост на един форум каза правилно: „Да, и ако те се страхуваха по-малко от нюансите на усмивка в такива адреси и безстрашно ги използваха, с навик, всяка сянка на ирония скоро щеше да изчезне. Като цяло ме изненадва защо не се страхуваме от нюансите на грубост и грубост, които ясно звучат в адреса „мъж“, „жена“, но се страхуват от нюансите на лека ирония в „господине / госпожо“?