Всичко, което не се прави - всичко е за добро
Свикнали сме да възприемаме всяка промяна като нещо плашещо и непредвидимо. Но понякога, идвайки в живота ни, те изведнъж се превръщат в спасение, което не сме очаквали.
Почти не познавах новия директор Агнеса Ивановна, въпреки че я бях срещал неведнъж в коридорите на университета и на конференции. Агнес винаги изглеждаше добре и се усмихваше много. Но усмивката й беше някак неискрена. Говореше се, че има зло око и че не може да понесе успеха на другите.
„Както виждате, нашият екип е чисто женски, така че има някои търкания“, каза ми със същата усмивка Агнес Ивановна в първия ми работен ден, когато излязох от декрета. - Освен преподаването ще имате и допълнително натоварване. Предстои много работа по програми и учебни планове. Вашата задача е да подредите нещата възможно най-бързо. Ако искате да работите с нас, разбира се.
Оказа се, че от бившите ми колеги в катедрата остана само Инна Петровна. Когато се натъкнах на нея в стаята за персонала, едва разпознах предишната енергична и весела жена. Изглеждаше ми уплашена, нервна, с угаснал поглед и зачервени очи.
"Как си?" – попитах, зарадвайки се искрено на поне едно познато лице. — О, после ще ти кажа — явно бързаше Ина Петровна и хвърли уплашен поглед към трите арогантни дами, които си говореха на масата. „Нашите недосегаеми“, прошепна ми една бодра учителка, която се представи като Полина. Оказа се, че "недосегаемите" са на специално място във ведомството. Беше невъзможно да влезете в конфликт с тях, иначе щеше да ви излезе по-скъпо. Членовете на кастата бяха заместник-ръководител и на непълно работно време нейни приятелки. Агнес непрекъснато ги хвалеше, насърчаваше ги и не ги занимаваше с работа. Полина, която се оказа приказливо момиче,посъветва ме да бъда по-тих от водата, по-нисък от тревата, за да не си навличам беда.
„Не разбирате ли, че оцелявате? - Полина ме настигна на входа на университета. - Вие сте непознати за Агнес. Тя се нуждае само от тези, които е възпитала за себе си, които няма да кажат нито дума срещу нея. Ти, красавице, остана последната. Ина Петровна днес работи за последен ден. Споделя, че е решила да се посвети на отглеждането на внуците си. Но всъщност и на нея, като на вас, са създадени непоносими условия. Преди третата двойка Инна Петровна погледна към публиката ми, за да се сбогува. „Трябва бързо да избягаш оттук“, посъветва ме тя шепнешком.
В почивния ден един от отделенията на Агнес с говорещо фамилно име Подлянкина внезапно се обади и поиска спешно да дойда в отделението. Нямаше как да го направя - дъщеря ми настина, а мъжът ми беше в командировка. Подлянкина веднага започна да крещи и да ругае. След това се обади Агнес Ивановна, която бързо пое щафетата от нейното отделение. Разбира се, не отидох на работа - просто не можех. Но когато дойдох в университета в понеделник, чух много интересни неща за себе си.
На път за вкъщи от работа, в пълен душевен раздор, седнах замислен на една пейка в обществена градина. Изведнъж до мен седна непозната възрастна жена.
„Не е нужно да работиш там, скъпи“, каза тя меко. - Виждам само тъга и задънена улица. -Ясновидец ли сте? Опитах се да се усмихна, но в очите ми имаше сълзи. - Така да бъде - отговори жената. - Искам да ти дам съвет. Не се страхувайте от промяната. Понякога те са за добро. Може би скоро ви очаква нещо необичайно и щастливо. Нека новото дойде в живота ви.
Когато подадох молба за оставка, Агнес Ивановна въздъхна с облекчение - тя постигна своето. В началото много ми липсваше университетът и съжалявах, че го напуснахоттам. Все още петнадесет години на едно място. И за всичките тези години - нито една забележка или критика, само благодарности и благодарствени писма. И тук такова отношение и най-важното - за нищо, за нищо.
Психически се подготвих за факта, че ще бъде трудно да намеря ново място и не е факт, че ще се установя там. Нещата обаче се развиха по друг начин. Или непознатият ясновидец беше прав, или просто така се случи, но скоро си намерих добра работа - престижен университет, прекрасен факултет и приятен ръководител. Тя ми помогна най-накрая да издам детска книга. И сега творя в свободното си време, а първите ми читатели са собствените ми деца и колегите ми. Те веднага се влюбиха в мен и беше взаимно. Вярно е това, което казват: всичко, което не се прави, е за добро!