Всичко, което трябва да знаете за антифриза
Ние развенчаваме множество митове за произхода и употребата на антифризите. И ние ви помагаме да изберете правилната охлаждаща течност.
Антифриз или охлаждаща течност?
Каква е разликата между антифриз и антифриз?
Tosol се различава от антифриз, като щука от риба. Антифризът е един от антифризите. Така се е наричала битовата охлаждаща течност, която с течение на времето се е наложила. Най-често срещаното погрешно схващане е да се вярва, че антифризите са предназначени за домашни автомобили, а антифризите са за чужди автомобили.
Всички антифризи се състоят от основни компоненти - вода и етиленгликол, както и функционални добавки, добавени към тях. Според състава на добавките антифризите в момента се разделят на четири основни типа: карбоксилатни (OAT), хибридни (хибридни), лобридни (lobrid) и традиционни (традиционни).
- Havoline XLC (Chevron, САЩ)
- Glysantin G30 (BASF, Германия)
- G‑Energy Antifreeze SNF (Газпромнефт-СМ, България)
- CoolStream Premium (Техноформ, България)
- Lukoil Coolant SF (Лукойл, България)
- Sintec G12+ (Обнинскоргсинтез, България).
Те съдържат инхибитори на корозията на базата на органични (карбоксилни) киселини. В чуждестранната литература те се наричат карбоксилатни охлаждащи течности, OAT (технология на органични киселини), SNF (без силикатни нитрити) и G12+ (спецификации на Volkswagen). Такива инхибитори не образуват защитен слой върху цялата повърхност на системата, те се адсорбират само в центровете на корозия. Срок на експлоатация - повече от пет години. Добре предпазва металите от корозия и кавитация, осигурявайки оптимално охлаждане на двигателя.
- Glysantin G48 (BASF, Германия)
- Mobil Antifreeze Extra (Mobil, САЩ)
- G‑Energy Antifreeze NF (Газпромнефт-СМ, България)
- Lukoil Coolant Plus (Лукойл, България).
Освен органични (карбоксилатни) инхибитори, те съдържат и неорганични инхибитори: силикати (европейска технология), нитрити (американска технология) или фосфати (японска и корейска технология). Обозначения: хибридни охлаждащи течности, HOAT (технология за хибридни органични киселини), NF (без нитрити) и G11 (спецификации на Volkswagen). Срок на експлоатация - от три до пет години. Това са маркови антифризи за автомобили BMW, Volvo и Mercedes-Benz.
- Glysantin G40 (BASF, Германия)
- Cat ELC (Chevron, САЩ)
- G‑Energy Antifreeze HD (Газпромнефт-СМ, България)
- Охлаждаща течност Лукойл СОТ (Лукойл, България)
Появи се през 2008 г. Органичната основа е допълнена с малко количество минерални инхибитори. Те все още не са установили общо наименование. Европейските разработчици ги наричат лобридни охлаждащи течности или Si-OAT (силикат-карбоксилат), американски - N-OAT (нитрит-карбоксилат), японски и корейски разработчици - P-OAT (фосфат-карбоксилат). Срок на експлоатация - като карбоксилат: повече от пет години.
- Cat DEAC (Chevron, САЩ)
- Fleetguard ES Compleat (Cummins Filtration, САЩ)
- Газпромнефт Тосол (Газпромнефт-СМ, България)
- Антифриз Felix (Tosol-Synthesis, България).
Инхибиторите на корозията в тези антифризи са неорганични вещества - силикати, фосфати, борати, нитрити, амини, нитрати и комбинации от тях. Те се обозначават с термините традиционни охлаждащи течности, конвенционални охлаждащи течности, IAT (технология на неорганични киселини). Считан за остарял. Те, с редки изключения, не се използват при първото (фабрично) зареждане на автомобили. Това се дължи на факта, че неорганичните инхибиториимат кратък експлоатационен живот и не издържат на температури над 105 ° C. Срокът на експлоатация е приблизително две години. В този сектор - най-голям брой фалшификати и сурогати, особено под името Tosol.
И още малко за Volkswagen. На практика антифризите често използват кратките обозначения, приети в спецификацията TL 774 на групата Volkswagen: карбоксилат - G12 (TL 774-D, остарял през 2005 г.) и G12 + (TL 774-F), хибрид - G11 (TL 774-C), лобрид - G12 ++ (TL 774-G) и G13 (TL 774-J).
За съжаление, в повечето случаи е невъзможно да се разбере от етикета към какъв тип принадлежи тази или онази охлаждаща течност.