Вътрешната политика на Николай I - политиката на строга цензура
Управлението на император Николай I бележи края на периода на "просветен абсолютизъм" в Българското царство. В сравнение с Александър I вътрешната му политика не се отличава с либерализъм, но не може да се нарече и деспотична.
Основната цел на вътрешната политика на императора е укрепването на благородството като управляваща класа и предотвратяването на народни вълнения, свързани с премахването на крепостничеството и свалянето на автокрацията.
Тъй като членовете на масонските ложи и различни тайни организации са предимно благородници, императорът засилва контрола на първо място върху техните действия. Императорът създава известния Трети отдел на императорската канцелария, ръководен от А. Бенкендорф.
Този орган води активна борба срещу инакомислещите: разкрива се лична кореспонденция, наблюдават се чужденци и български благородници, пристигащи от чужбина, контролира се печата, разглеждат се жалбите на крепостните срещу земевладелците.
Бенкендорф въвежда своите тайни агенти в благородническите имоти, за да разбере дали някое семейство планира бунт срещу настоящата система. Всички, които бяха заподозрени в провеждане на антидържавна политика, бяха изпратени да се бият в Кавказ.
Строга политика на цензура
Естествено, политиката на строга цензура предизвика недоволство сред висшите слоеве на обществото. Но императорът нямаше да промени политиката си и въведе още по-строги условия за благородството. Сега им беше забранено да изпращат своите крепостни на тежка работа, беше забранено да ги продават.
През 1837 г. е извършена реформа, която регулира управлението на държавните селяни. Повечето от селяните получиха парцели земя, за тях бяха построени специални медицински заведения.
Нов удар за висшите класи последва от императора, след като отне статута им на обеднелите благородници. Благородниците, които са загубили богатството си, са наречени почетни граждани на града с императорски указ.
Либерални селски реформи
Що се отнася до селската реформа, която би освободила селяните от крепостничество, по време на живота на Николай тя никога не е била извършена. Въпреки че царят многократно прави опити да улесни живота на крепостните, включително крепостните селяни получават възможност да си купят безплатна харта, която ги освобождава от служба.
Всички либерални укази на царя, които се отнасят до положението на крепостните селяни, по-късно ще станат за неговия син Александър основа за премахване на крепостничеството в Българското царство.
Антикорупция и индустриално развитие
По време на управлението си Николай води активна борба срещу подкупите и корупцията. В тази борба той беше активно подпомогнат от вече познатия ни Бенкендорф, който в преносен смисъл беше очите и ушите на суверена.
Длъжностни лица, които бяха заподозрени в подкупи, просто бяха уволнени и изпратени в затвора без разследване.
Николай също успява да повиши нивото на индустрията в Българската империя. В зората на царуването му в империята практически нямаше фабрики и фабрики и всички необходими продукти бяха внесени от Европа.
Индустриалната революция, която вече набираше скорост в европейските страни, подмина и България. Императорът успява да коригира тази ситуация и до края на неговото управление империята изобилства от текстилни фабрики и захарни фабрики.