Вътрешно спокойствие
Спокойният ум има 5 спътника, всеки от които има безценен принос за вътрешния мир.
Йога сутри на Патанджали 1.33
Maitri̱karun̤a̱muditopeks̤an̤a̱m sukhaduhkhapun̤ya̱pun̤yavis̤aya̱n̤a̱m bha̱va̱natashchittaprasa̱danam
Maitri̱ - близък контакт, приятелство; karun̤a̱ – съпричастност, състрадание; мудита – самодостатъчност, радост; upeksha̱n̤a̱m – безразличие, наблюдение; sukha - щастие; duhkha - страдание; pun̤ya – благочестие, добродетел; apun̤ya – порок, грях; vis̤aya̱n̤a̱m – обстоятелства, тема, обект; bha̱vana̱tah – състояние, вътрешна атмосфера; читта - съзнание; prasa̱danam – спокойствие, яснота, спокойствие.
Спокойствието, душевният мир се придобива от човек, който е развил дружелюбие, състрадание, самодостатъчност, безразличие към радостта или щастието, както и благочестиви и порочни житейски обстоятелства.
Коментар:
Представете си пълното подчинение на ума на вашата воля. Той спря да пъха пръчки в колелата на ума със своите желания или неприязън. Той смирено се съгласява да напусне зоната си на комфорт към нови възможности и щастие. Изглежда като фантасмагория… Но това е възможно, ако постепенно, едно по едно, развиете качествата, които великият мъдрец Патанджали споменава в тази сутра.
Приветливост
По-подходящо би било да се каже дори близък контакт с хора. Това качество е по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед. Приятелството означава искрен и дълбок интерес към събеседника. Пълно потапяне в преживяването на неговите чувства и емоции. Ако можете да бъдете такъв приятел, тогава хората, с които общувате, ще могат да направят невъзможното и просто да блестят с мотивация и яснота.
Интимното общуване означава, че човек може да изключи ненаситното си его за известно време,който насочва цялото внимание само към любимия човек и се фокусира върху думите на събеседника. Ако се научите да се абстрахирате от егото си, докато общувате с приятели, тогава същият принцип ще работи в по-глобални измерения. Например, ще можете да видите дейността си ясно и без амбиции, което ще ви направи по-ефективни.
Емпатията е способността да виждате вътрешното състояние на хората около вас. Ако човек вижда какво притеснява другите хора, значи е квалифициран да им помогне. Така се проявява състраданието. Но ако човек помага без дълбоко разбиране на същността на проблема, това вече не е състрадание, а съжаление.
Състраданието е форма на любов, защото е невъзможно да стоиш настрана, когато виждаш страданието на други хора. Състраданието винаги е лично и много лично, точно като любовта. Невъзможно е да покажеш любов и състрадание абстрактно. Те винаги се нуждаят от определен обект.
самодостатъчност
Не напразно радостта и самодостатъчността се изразяват на санскрит с една дума. Щастието не може да бъде пълно, освен ако човек не стане независим от материалното наслаждение. Докато има зависимост от материята, човек измъчва себе си и околните с постоянно търсене на нови и нови смисли и ситуации за удоволствие.
Самодостатъчността предполага щастие при всякакви материални обстоятелства. В богатство и бедност, в успех и провал, в слава и самота. Щастието по своята същност е независимо от житейските обстоятелства. Радостта никога не напуска сърцето на човека, освен когато материалните илюзии го покриват, както облаците покриват слънцето.
Безразличие към щастието и страданието
Щастието и страданието се редуват едно след друго като зимата и лятото. Тази динамика е свързана с движениетовремето и инертната природа на материализма. Времето променя житейските обстоятелства и ценности, следователно в определен период от живота на човек идва момент на преминаване от старата остаряла зона на комфорт към нови житейски обстоятелства. Този ход е толкова по-болезнен, колкото повече вяра човек е вложил в мечтата си за материална стабилност. Този преход се нарича страдание.
Страданието не е нищо повече от негъвкавост по отношение на времето. Ако развиете навика да живеете в движение, тогава страданието се превръща в граница между сезоните на живота. Страданието вместо болка ще донесе очакване на новост и промяна на средата.
Благочестие и порок
В живота има много хора, които според съдбата си се занимават с греховни дейности, но в същото време са много искрени и открити личности. От друга страна, могат да се срещнат много лицемерни праведници, които слагат маската на благочестие само за да постигнат тесногръдите си меркантилни интереси.